Зоя Станкова
Кой чул, кой не гласа на хората олицетворяващи духовните средища в страната ни и изкуството. Къде отекнал, къде се изгубил гласът за правда и материална база отговаряща на духовната ни потребност… Негодуванията не намаляват. Протестите ще продължат. Държавата ще мълчи. Политиците ще се оправдават или ще обещават, както в множеството случаи – думи без покритие или с минимални реализации, които да подсигурят частична тишина и примирение.
И прочие. И прочие.
Факт се оказа също, че 216 обществени библиотеки през 2015 г. получават средства по проект на Министерство на културата за попълване на библиотечните фондове. И това на фона на около 3500 читалищни и обществени библиотеки на територията на страната. Не коментираме това, че паричните „спомоществувания” не са кой знае колко много и възлизат на 139 897 лв.
И както след мълчаливия протест на осми ноември излезе информацията, че с 22% ще се увеличат средствата за култура… Хубаво, държавата ще даде 10 милиона. Това добре, но къде ги допълнителните средства за читалищата в цялата схема?! Ей това е, уж всички заедно, а на края пак делят институциите. Да не говорим, че по-малките институции, макар да са със същия статут, също не влизат в “схемата”. Следователно, скъпите ни управници отново ни замазват очите!
Да не хващаме и момента, че според синдикатите реално необходимите допълнителни пари за музеите, библиотеките, галериите в страната са 26 млн. лева, а не 10 милиона.
Тук също читалищата, както се казва вълци ги яли!
Жалкото е, не само, че духовността и културата изнемогват, но и, че хората, които са се заели с мисията на съвременния будител страдат.
Диана Недкова – председател на Областен читалищен съвет – Пловдив, се съгласи да коментира за нашия вестник състоянието на българското читалище днес, в 21 век. Ето какво сподели тя:
„Читалищата като уникална по своята същност институции в света, трябва да бъдат ключов фактор както във формирането на гражданското общество, така и в представянето на самобитната българска култура в една Обединена Европа. Днес, в XXI- ви век , читалищата имат една много важна роля- да се превърнат в модерни центрове за неформално образование и информация, без да загубят изключителния си исторически принос в опазване на българщината и местните и национални традиции, и култура. Изправени пред редица трудности – недостатъчно финансиране, амортизирана материална база, нуждаеща се от ремонт и модернизация, и не на последно място попълване на библиотечните фондове, както с традиционни, така и със съвременни източници на информация, читалищата са поставени в условия на оцеляване. Едва ли е необходимо да споменавам възнагражденията на служителите в едно читалище, граничещи вече с минималната работна заплата за страната, което пък от своя страна демотивира младите хора и тяхната евентуална реализация в тази сфера.
Изключително важна е връзката между местната власт – общини, кметства и читалищата. Освен, че по Закона за народните читалища, общините следва да дофинансират дейности на читалищата, трябва да има и добре работещо партньорство между тези институции – работим за хората и създаваме културни продукти за регионите си.
Голяма част от сградния фонд на читалищата е общинска собственост, което също е предпоставка за партньорство с общините, тъй като сградите биха могли да се обновят по европейски програми, но в повечето случаи бенефициент следва да е общината.
И все пак, макар и много трудно, читалищата се справят. Убедена съм, че ще продължават да се справят – 160- годишната история на читалищното дело го доказва. Според мен, мисията на едно читалище може да се нарече общуване. Когато читалището е достатъчно гъвкаво, то може да създаде и модела на общуване, а дали ще общуват деца, безработни, музиканти, артисти или художници – в читалището има място за всеки.”
Протестът ще продължи на 10 декември – някои ще продължат да го подкрепят, други – не. Мненията са разностранни и все пак, нека да подкрепим културата и да определим приоритетите на народа по важност – народ без култура, без духовните си средища, е народ без същност! Да не позволяваме българинът да изгуби своята същност!
В края, но не на последно място по важност. изказвам благодарност към г-жа Недкова за отделеното време и чудесното изказване, което направи за нас! Човек вижда смисъла и в най-обречената битка тогава, когато има адекватни хора в дадена сфера, които са „грамотни” и компетентни. Благодаря Ви!
