Зоя Станкова
Библиотеките – на протест. Музеите – на протест. Театрите. Галериите. Читалищата. Всички с право! Наливаме пари в спорта, в пътищата, в здравеопазването, в каквото се сети човек. Хубаво, всеки ресор има нужда от средства, от обогатяване, от някакъв вид развитие, дори личния джоб ако щете, но…
Архитектурните ценности и културни паметници, се рушат. Истинските будители в държавата, а именно работещите в сферата на културата и изкуството, музейните и библиотечни работници, са най-ощетени и унижени, а никъде другаде, освен в тези хора няма останали истински ценности.
Институциите, в които го има българския, будния дух на “онази” България, която ние днес сме забравили или дори не познаваме, гаснат пред очите ни.
Хората, които са вложили не парите, а сърцата си, за да съхранят “онова”, което ни е опазило във времето, което е опазило националната ни памет и самосъзнание, биват мачкани по най-долен начин…
Реално, където и да се наливат пари, няма ли култура, няма ли история, няма ли духовни средища, то това са хвърлени на вятъра средства. А лошото е, че в последно време именно вятърът ни отнася на някъде… В нищото!
Е, хубаво, всеки има право да е неадекватен – по природа или по призвание, но от нечии безмозъчни постъпки страда най-ценното и то, защото е обезценено до безобразие.
Служителите на трите опорни точки в градския духовен живот, а именно Исторически музей – Самоков, Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” и Читалище-паметник „Отец Паисий-1859” сложиха на реверите си протестни лентички.
Нито една от трите институции няма да затвори вратите си днес, но всички с ясно съзнание подкрепят протеста.
Екипът на Общинска библиотека сподели, че искат адекватна държавна политика по отношение на библиотеките. Да бъдат осигурени от държавата финансови средства за всички библиотеки (общински, регионални и читалищни) за минималното покриване на показателите в рамките на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване, утвърден от министъра на културата през месец юни 2015 г.
Екипът на Исторически музей – Самоков акцентира на момента, че синдикатите на работещите в музеи и галерии към НСФ „Култура” – КНСБ и НФ „Култура” към КТ „Подкрепа” напомнят, че този вид институции имат образователна функция не само спрямо учащите се. Значението на музеите е голямо, защото те възпитават в ценности.
Всеки посетител на музея днес ще види съобщение на вратата: „ПРОТЕСТ: Ние, служителите в Исторически музей Самоков подкрепяме протеста на работещите в музеите и галериите в Република България на 24.11.2015 г. – ДЕН НА НЕДОВОЛСТВОТО от проектобюджета в областта на опазването на движимото и недвижимото културно наследство.
Ние няма да затворим музейните ни обекти в знак на нашето недоволство от мизерните условия, в които работим, а ще отворим широко врати за всички, които милеят за опазване на богатото културно наследство на Самоков и околността! 24-ти ноември – ден с безплатен вход в музейните ни обекти.”
Читалище-паметник „Отец Паисий-1859” като основен духовен двигател на културния живот също подкрепя протеста на колегите си, както от града, така и от цялата страна. Въпреки протеста, събитията планувани за днешния ден ще се проведат в салона на Читалището.
Като цяло стана ясно, че всички са против ощетяването и грабежа от духовността и културата на народ с дълбоки исторически корени.
Безспорно един от важните въпроси е заплащането на служителите в гореспоменатите институции, но той не е основният подтик към този протест. Нещата опират до пари от всяка една гледна точка, но като се започне от състоянието на материалните бази на институциите, на окаяния вид на самите сгради, в които се помещават, условията, в които се работи, годишният им бюджет, който спокойно можем да определим като, че е „на прага на бедността” и се стигне до заплатите, които не оправдават труда на „подчинените” на духовността.
В интерес на истината, типично по български, можем да очакваме протестът да бъде изкривен до безобразие, както всяко нещо, което „не изнася” на управниците. Редно е да се отбележи и подчертае дебело моментът, че всички протестиращи днес институции и служители не акцентират на заплатите си, въпреки че те са крайно унизителни като сума и не покриват и част от техния реален труд, а опорна точка на негодуванието днес е, че исканията опират основно до не търпящи отлагане материални потребности, ремонтни дейности и недостига на субсидии.
Човекът е богато същество от към духовност, но дори и това опира до материалната потребност за съществуване. Ние, хората, имаме нужда от въздух, храна, вода, за да ни има. При институциите е същото и те имат своите физически нужди, за да съществуват.
Жалко е, че Държавата за пореден път „спи” спокойно и управниците сънуват ли, сънуват, че Родината цъфти и процъфтява.
