Анелия Балабанова
Ела при мен със свойта песен,
в път – към живата вода…
С птичи свят
и хор небесен,
да гоним вис – и синева.
Само преди няколко седмици – в края на март Хорът на ветераните-туристи към ТД „Рилски турист” с диригент Борис Стрински отбеляза своя 50-годишен юбилей. Време изпълнено с много покорени върхове, необятна любов към планинската шир и туристическата песен. И днес все още може да чуете от някъде неизменното „Ехо-оооо”. Хора млади по дух са събрани в състава. Вече ви запознахме с най-важните моменти от неговата житейска и творческа летопис. Следпразнично своите размисли и страсти сподели диригентът Борис Стрински. Той ни отведе в Светая Светих на туристическата песен и ни върна в самото начало. 1010 излизания на сцената и вълнуващи срещи с публиката са минали от този момент. Запетайка, но не и финална точка поставяме с разказа на председателя Дора Пиперкова. „От 20 години пея в Хора на ветераните-туристи към ТД „Рилски турист”. Точно по това време ме извикаха и в „Септима”. В последния момент приятели ме заведоха от едната на другата репетиция. Беше уж за малко, но останах постоянно. Изключително много харесвам песните на Борис Стрински – мелодични, възпяващи природата и красивия Самоков. Той е композирал много произведения по текстове на различни автори. Нямате представа как го посрещат хората и колко го обичат” – споделя Дора. Добавя и още щрихи към тази история, белязана от песен и планински привкус.
Г-жо Пиперкова, какво си мислехте преди да излезете на сцената за юбилейния концерт, ознаменувал за 50-годишнината на Хора?
Беше ми неспокойно и притеснено как ще мине концертът и дали ще се справим. Като цяло се получи доста добре.
Песните на „Септима” са далеч от туристическата тематика. Трудно ли беше да намерите пресечна точка?
Разстоянието между двата жанра е колкото два полюса. Аз имам добър музикален слух и като чуя една песен тя ми се запаметява на момента. Била съм може би втори клас в сегашното училище „Станислав Доспевски” когато Христо Тошев ме извика и заедно с други три момичета и направихме група. Мога да пея и оперни песни. Изпълнявала съм такива заедно с Росица Тренкова. По време на неин концерт, тогавашният ръководител на ДВГ „Септима” Михаил Янков ме помоли да пеем дует. Спомням си, че изпълнихме „Прилепът”. Харесам ли една песен и чуя ли мелодията, независимо дали е македонска, народна, оперна или някакъв друг жанр я запявам. Харесвам много и поп музика. Моите родители навремето са пели в градския хор „Рилска песен”. Татко имаше страхотен глас. Вероятно и аз съм взела нещо от него по наследство. Където и да ходим, чуя ли песен направо сърцето ми играе.
Обикаляте планините и за много хора те са специално място. Така ли е и важно ли е човек да има отношение към планината, природата, за да пее туристически песни?
Така е. Ходили ли сме на много места с Туристическия хор, пък и индивидуално. Имам приятелка, която докато следваше всеки петък или събота се прибираше в Самоков. Градът е като някакъв магнит, който ме привлича, казваше тя. С мен е същото. Какво да ви кажа, за всяко нещо е нужна обич. Трябва да обичаш децата, за да работиш като учител, да обичаш природата. Обичам Самоков, планината и всичко, свързано с тях.
Как ви приемат при пътуванията ви в страната? Има ли интерес към туристическата песен или много хора я намират за отживелица?
Както споменах, ние ходим навсякъде – Казанлък, Асеновград. Прави ми впечатление, че като чели намаляват гражданите, които идват на концертите. Повече сме участниците. За съжаление младите много не харесват тези песни.
Неизменни участници сте в „Бялата порта на Рила”, превърнала се в емблема на града. С какво ви зарежда участието във фестивала?
Хората свикнали са с нея и чакат „Бялата порта на Рила”. Аз и останалите хористи сме благодарни на нашето Туристическо дружество, което във времето ни е покривало всички разходи за пътуване. Отворени сме да посрещнем всеки, който има желание. На човек трябва да му пее отвътре, за да дойде. На сила нищо не става.
Един ден има ли кой да ви наследи и бихте ли искали това да се случи?
За жалост след нас може би няма да има приемственост от по-младите към по-старите, за да продължи това дело. Било то за градски хор или за планинарска песен. Много искам да има последователи, но днешните младежи съвсем други неща ги интересуват. Не ми се иска историята на града да си отиде и правим всичко възможно да я запазим. Каним да идват по-млади хора и дано се получи. Като цяло мъжете са ни доста кът .
Какво послание към младите хора бихте отправили?
Да обърнат повече внимание на българската музика и на хората около тях
