Мария Галчева
Историята, която достига до нас е поразяваща. Няма да разкриваме имена и подробности от уважение към човешката болка. Става дума за домашното насилие и тормоз. Много болна и същевременно също толкова премълчавана тема. Ще ви разкажем за това какво се случва, когато някой пострада от него и няма къде да отиде. Как всички институции не знаят какво да направят, а хората, които искат да помогнат в един момент се оказват до стената на нищото.
Една жена остава извън дома си – изгонена. Никой от семейството и не пожелава да я приеме в дома си. Очевидно, според хората, които се опитват да и помогнат върху нея е упражняван тормоз. Всичко спира дотук – няма подходящо място, където да бъде заведена – полицията, като последен опит за надежда, също пропада. Обяснението е прозаично – няма какво да направят.
И така – започва едно щуро лутане между желанието да помогнеш и невъзможността на това как да го направиш.
Ще има ли в Самоков някога кризисен център за настаняване на жертвите на домашното насилие – потърсихме всички гледни точки.
Ралица Герасимова, Община Самоков, разказа пред „Самоков 365” следното – „Идеята за изграждането такъв кризисен център, в който да бъдат подслонени хора, жертви на домашно насилие, има още от миналата година. Заложено е и в общинската стратегия за развитие на социалните услуги, разгледано е и от Общинския съвет. В момента се търси подходящо място и се чакат новите оперативни програми, по които да се търсят средства за ремонт. Като цяло финансирането на обзавеждането и издръжката на центъра трябва да са делегирана дейност от държавата, защото се изискват значителни средства”.
От друга страна, Снежана Георгиева, управител на Социален консултативен център – Самоков допълва, че изграждането на подобен кризисен център е сложен и нелек процес, който има своите специфики, поради деликатността на темата.
Съгласно закона за защита от домашно насилие, който влезе в сила през 2009 година, при
случай на такова, пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.
Освен това, по искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в
който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.
При случаи на домашно насилие жертвите могат да се обърнат към някоя от следните организации и институции, които се намират най-близо до тях и следва да вземат отношение: полиция, лекар или медицинско заведение, най-близката неправителствена организация, за която имат информация, поделенията на Агенцията за социално подпомагане, включително отделите за закрила на детето, община. Това е за непосредствена помощ.
Пострадалите имат и правото да се обърнат до Районния съд с молба за незабавна защита по Закона за защита от домашното насилие. За това могат да ги насочат и подпомогнат горепосочените институции и неправителствените организации, както и адвокат.
Изискването е претърпяното насилие да е от страна на някое от лицата от кръга, посочен в ЗЗДН – съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; лице, от което има дете; брат или сестра; настойник, попечител или приемен родител., както и последният инцидент, от който се оплаква лицето, да е в рамките на последния месец. За делото в съда пострадалите попълват декларация за твърдяното домашно насилие и често, при липса на други доказателства, съдът може да издаде заповед за незабавна защита само на основание на този документ. Молбата до съда може да се подаде в някои случаи и от близки роднини, както и от представители на АСП. Основният принцип обаче е пострадалата сама да вземе решение да се обърне към съда.
