Повечето от иконите са дело на Димитър Зограф
Анна Манова
Темата за вярата и хората или за вярата на хората не излиза от актуалност. Храмът е дом на вярата и на надеждата, пространство, в което човек може да остане сам със себе си и да се помоли. А запалената свещ всъщност е медиаторът между човек и Бог.
Храмът, за който в този материал ще стане на въпрос, е един от най-стародавните в град Самоков, а именно “Въведение на Пресвета Богородица” и се различава по някои фактори от останалите храмове в града. Преди около две години там е извършена реставрация на целия иконостас и в момента той е освежен с изцяло нов облик.
За история на „Въведение на Пресвета Богородица” ни разказва отец Михаил, който обслужва църковната обител. „Още от 1720–1725 година на това място, макар и не в този вид, съществува храмът „Въведение Богородично”. В нашия град има още четири храма, които са посветени на богородични празници. Долномахаленският е посветен на въвеждането на Богородица в храма. За стародавността на църквата свидетелстват иконите, които са датирани от около 1700 година”, започва отдалече своята история Отец Михаил. Като допълва, че в по-късен етап /1829 – 1830 г./ тогавашната енория, намираща се в непосредствена близост до храма, решава да обновят сградата на църквата. След което получават официално султанско разрешение и в един кратък срок от около 2-3 години се издига храмът в настоящия му вид. Оттогава започва да се пише новата история на църковната обител, като на 21 ноември 1834 година е храмовият празник, а на следващата година на 14 септември 1835 г. /Кръстовден/ храмът е тържествено осветен.
Спецификата на „Въведение на Пресвета Богородица” идва оттам, че се превръща в един обединителен център на етносите, които се намират точно в тази част на гр. Самоков – голямо количество турско население, еврейски семейства и ромски етнос. Такава е функцията на божиите домове – да изглаждат различията.
Днес, около 200 години по-късно, храмът е изрядно поддържан, вътре е светло, топло и чисто. Голяма част от иконите са реставрирани, както и целият иконостас.
Интересен въпрос е грижата за всеки православен храм. Тя се извършва съвместно от духовенството, църковното настоятелство и от миряните. Отец Михаил разказва за стопанисването на „Въведение Богородично” следното: „Грижата за храма през последните няколко десетилетия, когато председател на настоятелството е свещеноиконом Петър Стоименов /архиерейски наместник в града/, изключително много усилия са вложени във външната фасада на божия дом. Тя е възстановена напълно. По това време, 1990 година, е основан и дамският хор при храма, който днес функционира благодарение на Борис Стрински. По-късно при председателстването на отец Георги Николов е направен цялостен ремонт на покривната конструкция. А през последните 10 години, когато бях назначен за председател на храма, се съсредоточихме върху интериора – свещници, църковна мебел, изработени изцяло в архитектурата на Българското възраждане, защото храмът носи точно този печат”, пояснява отец Михаил.
И наистина дори и с просто око може да се види колко е чист, уютен и подреден храмът. И колко много се чувства човек на мястото си там. Всеки, обвързан с светата обител, е допринесъл по един или друг начин за развитието и облагородяването на църковната обител. Естествено, днес заслуга за това имат тези няколко човека, които ежедневно се грижат за Божия дом.
През 2010 година Националната художествена галерия проявява засилен интерес към личността на основателя на самоковската школа – Димитър Зограф, син на първомайстора Христо Димитров. Тогава от ръководството на църквата „Въведение на Пресвета Богородица” предлагат уникална икона, която е негово творчество. Тя взема участие във важна изложба. „По-късно през годините с удоволствие разбрах, че целият иконостасен ансамбъл е дело и творчество на големия Димитър Зограф”, обобщава отец Михаил.
Оказва се, че това е един от редките случаи, когато може да се наблюдава почеркът на Димитър Зограф в цялостна композиция. „Макар и неподписани лично от самоковския майстор, има нещо типично за онзи период, а именно майсторлъкът на рисунъка и скромността, които излизат на преден план. Това кара изкуствоведите да са категорични, че те са негово дело”, обяснава отец Михаил.
Иконостасът в Долномахаленската църква представлява единен комплект, дело на Димитър Зограф, който до съвсем скоро е бил в окаяно състояние. А това е история и творчество на около 200 години. Гледайки какво се случва с иконите, отец Михаил решава да „запретне ръкави” и да освежи целия иконостас. Важен факт е, че те, благодарение на сребърния си обков, са били примамлива плячка на недоброжелатели, решили по този грозен и глупав начин да спечелят някакви дребни пари. Без да съзнават колко зло са сторили и колко ценни и красиви всъщност са самите икони. Изобретателността им стига дотам да надупчат голяма част от иконите, дело на големия самоковски майстор Димитър Зограф и после да ги захвърлят като ненужни. Ето защо намесата за тяхното възстановяване не търпяла отлагане.
„Решихме да предприемаме едно възстановяване на иконостаса, на близо 200 години е, чрез аварийно укрепване. Наложи се да променим цветовете на иконостаса, който преди това беше в един мръсно бял цвят, който не е църковен, а отдолу се показаха оригиналните цветове за времето си. Спряхме се върху бордо и типа старо злато, характерен и за храмовете тогава и за настоящата композиция. Иконите бяха увредени от времето. Освен това, преди известен период от време имаше и вандалска намеса от страна на недоброжалатели, които избивайки част от зида на задната страна на храма, влизат в черквата и премахват от иконите техния сребърен обков и то по доста вандалски начин, в следствие на което иконите са наранени трайно – натрошени и с дупки. Укрепихме всичко, възстановихме хомогенните части на иконите, беше нанесено ретуширане. Почистихме ги от сажди. И за финал – запечатени са със стара технология от пчелен восък – той е биологичен продукт, които е органичен много години”, разказва пред „Самоков 365” отец Михаил. Целият този труд отнема цялото лято на 2012 година на отец Михаил и няколко съмишленици. Всичко е направено с много внимание към детайлите и минимални средства, по думите на самия отец Михаил.
„Събрахме необходимата смелост и го направихме. За хората не е без значение къде влизат. Появиха се критики, колко красиво е било преди – опушено, колко автентично е стояло. Според мен автентичността на едно нещо не се подчертава от това, колко е занемарено, а напротив, от това колко е поддържано”, подчертава той.
