Едно село в прегръдките на красавицата Рила, освежавано от трите реки – Марица, Ибър и Стрименица и тази година ще стане място за ветерани и млади, влюбени във фолклорната магия и на тяхното майсторство в песните, танците и музиката. Радуил с многобройните си градини, в които на 4-5 метра височина се издигат и вият стъблата на най-вкусните зърна боб. Многомаслен, крехък, бързоувиращ и цар на радуилската трапеза от най-стари времена. За тези му качества, през 2003 година роденият в това красиво рилско село Георги Божилов – Гебо реши да го издигне, да го възкачи на кралския престол, да му връчи короната на властващ зеленчук в кулинарията. И се завъртя от този ден въртележката на един нов празник в календара. На нея вече десет години се въртяха в пъстър, весел, музикален, танцов, песенен хоровод много състави от цяла България, а по-късно и от Сърбия, Македония, Гърция. Идващите в Радуил ставаха свидетели и участници в един многочасов празник, който по традиция винаги започваше с благословията и освещаването му, с кукерски игри, с полета на бели гълъби, с цветя и гърма на бобеното топче. Красота за очите бяха и ще бъдат многобройните и различни по вид изложби с творби на местни и чужди майстори на дърворезбата, стъклописа, иконописа, тъканите, бродериите, плетивата, грънчарството и какви ли още не доказателства за майсторлъка на българина. Не по-малък интерес предизвикваха кулинарните изложби, които радваха с красиви и вкусни ястия от боб.
Повечето от гостите, след или преди своите изпълнения, посещаваха изградената чешма на Хайтов, някой от 11-те параклиса, пръснати из цялото село, манастира над Радуил. Влизаха в църквата – една от най-красивите и поддържана не само от църковните служители, а от цялото население. Именно там, в двора на божия храм къкрят казаните и от тях се носи ароматът на радуилския боб, овкусен с чубрица, джоджен и магданоз. За всеки има паничка, за да се увери, че думите за боба не са празна хвалба, а чиста истина.
Там, в салона на читалище „Христо Ботев” два дни се вихрят шопски, тракийски, добруджански, македонски танци, песни и мелодии. Следят ги внимателно членовете на журито, за да определят кои ще си идат по родните места със статуетката „Златен боб” /за отличните изпълнители/, с медалите „Златен фасулицър” /за най-добрите/. Всеки състав ще получи грамота с благодарност за участието, плакат на Бобфеста, вестник „Радоил”, издаван специално за празника и чанта с различни подаръци.
