Анна Манова
Курортът Боровец всеки сезон е обект на множество коментари. Едни от вечно песимистично настроените цъкат с език от страни, чакащи ситуацията да се промени ако може някак от самосебе си, други се опитват да наклонят везната към туристите и техния комфорт и към самоковци като лица, които би следвало да са най-облагодетелствани от близостта си до курорта /второто твърдение е с пожелателен характер/. Както обикновено става обаче, между думи, очаквания и дела зее страховита пропаст.
За да се намери решение на всеки един проблем, по презумция означава да се потърсят различните гледни точки. В случая това е визията за курорта на Димитър Караджинов като човек, така да се каже от „кухнята” на нещата. Както той сам често казва, животът и работата му са свързани пряко с Боровец и красивата Рила. А неговото сърце тупти с болките на курорта. От 1997 година е ски учител, като днес заедно с неговия партньор има собствено ски училище, “Апрес ски бар”, занимава се с алтернативен туризъм и се вълнува от това какво се случва всяка година пред очите му с това място. Според него Боровец е разделен на две, самите браншове са разделени, завишени са цените на ски картите, усеща се отлив на туристи по едни или други причини, а Общината проявява абсолютна незаинтересованост. И още за курорта, неговите плюсове и минуси четете в следващото интервю.
От колко време сте в туристическия бранш?
В туризма съм от доста време, въпреки прекъсванията ми през годините поради смяна на порището. Винаги съм бил близо до Боровец и планината ни като цяло. Още от малък ежедневието ми беше свързано с курорта и ските. Изкарах сертификат за ски учител през 1997 година, в същото време учех в СПТУ по туризъм и текстил в Самоков и работех като частен ски учител през свободното си време. Работил съм в ски училището на „Бороспорт” и хотел „Самоков”. В последните четири години, заедно с моя партньор, през зимата управляваме собствено ски училище, скиорна, а от тази година „Апрес ски бар”. Менажираме ваканционни имоти, имаме училище за уейкборд на язовир Искър, осигуряваме работа на местни хора и фирми, предлагащи услуги в сферата на алтернативния туризъм, транспорт и други. Общо взето работата и животът ми са свързани с туризма и нашата красива Рила планина.
Какво Ви прави впечатление като тенденция през годините?
Не мисля, че личното ми впечатление би се различавало много от това на колегите и работещите хора в курорта. Като цяло основният проблем е отливът на туристи, както и платежоспособността на контингента, привличан от туроператорските фирми. Прекалено общо е обаче да се каже просто отлив, тъй като за него има много различни причини.
Променя ли се Боровец през всеки изминал сезон и в каква насока ?
Да, разбира се, променя се! Фирмата, стопанисваща пистите и съораженията инвестира много средства и усилия, за да се подобрят условията за практикуване на ски спорта. В момента Боровец разполага с най-добрите условия за нощни ски в България, има изкуствено заснежаване на все повече писти, нови снегоотъпкващи машини, нови по-бързи лифтове и все неща, които могат само да радват очите и най-жалкото в случая е, че радват все по-малко самоковци!
Мит ли е Боровец за самоковци? Или по-точно какво място заема самоковецът в курорта?
О, да, разбира се, не мит, а вече легенда. Фирмата, която уж се води концесионер не фигурира в Националния концесионен регистър и договорите, които има са на парче. Като пример ще дам как преди повече от 10 години, по време на правителството на НДСВ държавата, в лицето на спортния министър прехвърли с договор, който всъщност е много идентичен със стандартен договор за наем базата си, състояща се от писти „Ястребец” 1, 2 и 3, лифт, финална къща, технически сгради и инсталации, шанци за ски скокове със съдийска кула и лифт. Задавал съм въпроса към местната власт – каква част от пистите в Боровец са общинска собственост и не може ли точно това да бъде лост в ръцете на властимащите за търсене на повече привилегии за местното население? По–ниски цени за карти на самоковци или защита от наложения монопол, който унищожава бранша, в който работя аз. Всяка година 150 човека заплащат измислено и не до там законно нещо, наречено „търговско право“ на фирмата твърдяща за себе си, че е концесионер на стойност 1200лв. на човек.Това е нещо като патентен данък, но се изисква не от държавата, а от частната фирма, наела съоръженията от нея, което всъщност е пълен абсурд! Като допълнително всеки от тези 150 човека плаща и сезонна карта, струваща 1000 лв., в която би трябвало да влизат всички разходи по поддръжката и експлоатацията на пистите и съоръженията. Така че ежегодно събираемата сума от така наречения концесионер, е на стойност 330 000лв, вместо 150 000 лв. За сравнение ще дам пример със сезонната карта в Австрия, област Залцбург с 2500 км писти, струваща 596 евро. Самоковецът се е превърнал в основна работна ръка, която получава минимално възнаграждение и то за период не повече от три месеца. Къщичките са се превърнали в руини, тъй като нито едно управление до момента не реши каква да бъде съдбата и съдбата на т.нар. „Златен триъгълник”.Отдавна се говори, че има план, но дотам!
Има ли някаква основна грешка, която се допуска всеки сезон?
Основната грешка в моя бранш е, че ние – Сдружението на ски училищата в Боровец, досущ като повечето организации в нашата държава, сме разединени в защитата на собствената си работа. Другото, за съжаление, е неангажираността на общинската управа с нашия проблем. Само може да предполагаме зашо е така, но проблемът си остава нерешен!
Какви са основните проблеми на курорта?
Наскоро писах по този въпрос във вашата фейсбук страница, сега ще повторя написаното. Боровец е курорт, който е разделен на две. Единият е този, който е в представите на самоковци, а другият е на т.нар. концесионер. Отливът на рускоговорящи, заради проблемите в Украйна, е факт, но отливът на туристи като цяло е проблем, причините, за който изглежда са някакво табу и никой не говори за него или поне не публично! Та, да се върна на двата курорта. Боровец на концесионера е изцяло съсредоточен в нискобюджетен масов туризъм, в който основна роля играят английските туристичеки компании. Накрая се оказва, че за същия Боровец е наемателя на съораженията и най-големия хотел, останалото е допълнителна леглова база, която е неконкурентна поради липсата на партньорство между двата т.нар. Боровеца. Всъщност първият е подложен на сериозно мародерство и ако иска да извършва някаква дублираща се конкурентна дейност, бива рекетиран – аргументирам се с „търговското право”, което вече споменах. Или накратко казано, когато туристопотока се „топи”, концесионерът компенсира част от загубите си, убивайки нашия Боровец. Пазарна икономика ли? Вероятно не разбирам. Иначе днес времето в Боровец е страхотно, слънце, сняг, истинска зима, но не и тази, която си спомнят самоковци, построили и изградили този курорт! Сега техните синове и внуци плащат седмичната си карта, която е близка по стойност на самолетен билет, карта, ски училище и полупансион на Джон Смит, който тази седмица е на почивка със семейството си.
Непрекъснато се сравняваме и няма как да не попитам, каква е разликата между курортите Банско – Пампорово – Боровец?
За мен разлики между курортите ни не са много. Монополът на собствениците ги обединява. Аз по-скоро бих желал да ги сравняваме с водещите в Европа, а не помежду им. Само тогава ще видим реално къде се намираме, какво можем да направим и как да стане по-добре!
И един финален въпрос. Скъсява ли се зимният сезон, според Вас?
Всеки би трябвало да усеща, че промяната в климата е факт. Споменах по-горе, че по-голяма част от пистите вече са с инсталации за изкуствен сняг и по-късното идване на зимата се компенсира с тях. Въпреки това, няма нищо по-добро и хубаво от естествено снежна и бяла зима.
