Мария Галчева
Тази седмица имам удоволствието да ми гостува едно изключително момче. Защо казвам изключително – ще се убедите малко по-надолу. Поредицата „Новите млади“ жъне завиден успех – заради всички тези момичета и момчета, които са житейски контрапункт. И точно в такива хора е надеждата, че нещата биха имали съвсем различен вид, ако по един или друг начин подобни лица имат възможност по-активно да участват в обществения живот.
Митко Джелепов за първи път засякох в социалната мрежа, а малко по-късно направихме контакт. Със сигурност има какво над какво да разсъдите след неговите думи. Непосредствено след моето интро съм оставила и неговите думи към мен, които още веднъж доказват, че има какво да разказвам за вас, нашите читатели.
„Здравей, Мария! Преди да започнем със същинската част от интервюто, бих искал да ти благодаря за възможността, която ми предоставяш – да изразя своето мнение за живота ни. Искам също така и да те поздравя за прекрасния проект, който е една уникална възможност за младите хора да разкажат за себе си, за вижданията си, за интересите си!“
Митко, какво според теб е в състояние да задържи над блатото един млад човек? Какъв мотив трябва да има той?
Думата „блато“ като цяло много добре олицетворява света, в който живеем. С течение на годините, всички ние, децата на прехода, по един или друг начин сме повлияни от политическите катаклизми в нашата малка страна. Неизбежно те са ни застигнали още от най-ранна ученическа възраст. За наше огромно съжаление не най-правилните хора трябваше да ни учат на това „що е демокрация“ и си мисля, че именно съвкупността от тези съпътстващи ни проблеми е в основата днес младите хора да се превръщаме или в емигранти по чужди страни, или в в тинята на дъното в собствената си държава.
Онова, което би могло да задържи един млад човек на страна от блатото на „демокращината“, далеч не е нещо материално или дори не е свързано с нашето образование. Мисля, че способнотстта на всеки един от нас сам да гради себе си като личност, като характер, като пример за останалите ако щете, именно в това се крие ключът към успеха на всеки човек и това би била една отлична мотивация, която да ни държи много далеч от проблемите на съвременните разбирания за „съществуване“. Смятам, че когато един млад човек е намерил своята идентичност, осъзнал е, че на този свят е личност, която сама трябва да гради себе си върху собствените си разбирания, чак тогава той е способен да взима реални решения за своето по-нататъчно развитие. Точно това е нещото, което на мен ми помогна, но за съжаление ми отне прекалено много време, което доведе със себе си и някои необратими последствия.
Лично към мен съм чувал милиони пъти критики за това, че не съм като останалите си връстници, още от малък предпочитам работата пред забавленията. Убеден съм, че именно начинът, по който сам успях да разгранича важното от маловажното в живота си, точно това ме направи такъв какъвто съм и се гордея със себе си!
Ти се занимаваш с много неща, работиш много. Какви са целите ти и какво искаш да постигнеш?
Факт е, че от много малък съм свързал живота си с работата. Трудът за мен винаги е бил едно от най-важните достойнства, но трябва много да се внимава, защото винаги има някой, който гледа само как да се възползва от нашите усилия. При мен нещата не се получиха така както исках. Работих за всички докато не осъзнах, че от това губя само АЗ. Човек трябва да се труди главно за себе си и за това което сам е създал, не за неща, които не го засягат пряко.
Неоспорим факт е, че именно трудът ме откъсна от така наречения „айляшки живот“. Научи ме на отговорност, как да се боря с пречките в живота, как да постигам целите си и това е наистина страхотно, защото в един момент се обръщаш назад и си казваш – „Ей, виж, трудът ти не е бил напразен, постигнал си страхотни неща и имаш основата за своето развитие.“ Но както всяко хубаво нещо и това си има своите недостатъци.
С времето, откъсването от естествената ми среда, много леко ме откъсна и от моите връсници и приятели. С течение на годините неусетно се изгради една стена между моя свят и всичко наоколо. Това е само и единствено въз основа на интереси към много по-различни неща отколкото е предразполагала естествената ми среда тогава. Превърнах се в една отделена личност, която по никакъв начин не можех да впиша в заобикалящите ме групички, било то в училище или извън него. Но въпреки това смятам, че съм на прав път към онова, за което мечтая.
Какви са целите ти и какво искаш да постигнеш?
Трудно е да формулирам целите си в няколко думи. На първо място винаги съм се старал да бъда пример, да бъда различен, да бъда самостоятелен, да бъда алтернатива на статуквото. Мисля, че съм го постигнал и оттук насетне мога само да надграждам върху тази наистина прекрасна основа!
Какво би казал на хората, които казват, че за 400 лева няма да работят?
За мен това е изключително деликатен въпрос. Аз съм човек, който никога не е изпитвал материални затруднения и въпреки това, никога не съм лежал върху максимата „тате носи – мама меси“. С труд съм си заслужил абсолютно всичко, което съм получил. За съжаление живеем в една огромна капиталова диктатура и сме роби на едни хора, които не се интересуват от нищо друго освен от материални блага. Това което мога да кажа към всички е: – Трябва да се борим по един или друг начин срещу това чудовище, наречено капитализъм!
Как се разви живота ти след завършването на училището? Кое беше първото, с което се наложи да се сблъскаш?
Завършването на училището за мен лично не беше кой знае каква дилема, защото аз отдавна се бях откъснал от училищната среда. Училището ми служеше по-скоро като инструмент, отколкото като място, на което да градя себе си. Моят, най-вече гимназиален период, премина в две фази. В първата, естествено както всеки съвременен ученик не бях най-послушното момче, даже обратно, почти винаги бях в епицентъра на събитията, които не са свързани с учебния процес, ако мога така да се изразя. Обаче всичко тече и всичко се променя с времето и примен този процес не закъсня.
Във втората фаза, която съвпадна с един друг период в личния ми живот, се превърнах в човек, който има ясно изградена стратегия за живота след училището и имах конкретна цел за по-нататъшното си образование. Започнах подготовката си за кандидатстването и мога да кажа, че всичко мина като по ноти. Нещата се развиха точно според първоначалния план и накрая постигнах точно това към което се стремях. Но след всяко хубаво нещо идват хиляди разочарования.
Първото нещо, с което се наложи да се сблъскам, това беше голямото разочарование, когато влязох в университета. Минаха ден два, седмица, а на мен това време ми беше предостатъчно да осъзная къде и в какво всъщност съм попаднал. Това, което видях далеч не беше това, което си представях. Всъщност се оказа, че съм попаднал на място, на което едни хора с доста тлъсти доходи се стремят да ни направят „по-добри“ в смисъла на ПО-УДОБНИ. И тук ще спра, защото може да предизвикам сериозна полемика след себе си. Никога не съм бил човек, който ще премълчи истината или ще остане безучастен, гледайки едно подобно престъпление, насочено към младите хора – бъдещето на нашата страна! Аз не се притеснявам да изразявам мнението си, независимо от това кой стои срещу мен. Накрая взех решение да прекъсна, защото в противен случай щях да се превърна в съучастник.
В профила ти във фейсбук често засичаме интересни постове – но откъде идва тази любов към Русия?
Русия и моята привързаност към нея е една много интересна тема. Историята започна не много отдавна, но бих казал точно навреме. Като почти всички млади хора бях чувал за комунистическия режим в България, за другаря Живков и въобще за този период от нашата история. Естествено не бях прочел и два реда неманипулирана литература и въз основа на проевропейската пропаганда съвсем естествено си бях изградил лошо мнение за комунизма. Но в един момент, когато моето хоби, политиката, започна да заема широки размери във всекидневието ми, започнах малко по малко да чета за СССР, за НРБ, и така се развиха нещата, че в един момент осъзнах, колко мощно оръжие е пропагандата и как може да прикрие истината.
Истината, разбира се, е много относително нещо. Живеем в свят, в който да казваш истината, да мислиш рационално, да се стремиш към всеобщото добруване е едва ли не престъпление. Всички ние виждаме, как единственото нещо, към което се стреми целият свят е концентрирането на капитали в ръцете на не много широк кръг от хора и всички ние си даваме сметка, че сме част от това международно престъпление. Именно това ме запали по комунистическите режими – борбата с безмилостния призрак на капитала и хладнокръвието на фашизма. Да, вероятно много хора биха ме упрекнали за това, че възхвалявам нещо вече отминало и недооценено от мнозина. Но аз не се притеснявам да изкажа позицията си, защото смятам, че тя е рационална. Осъзнах, че големите неща се правят само от велики хора! Естествено камунизмът има един основен проблем и той е проблема за свободата на личността.
Човекът е свободно същество, което само трябва да поставя своите граници. Смятам, че съвременната руска държава е един що-годе приемлив модел за това как трябва да се развива една държава и една нация. Много пъти съм се срещал с руснаци и начинът по който те разсъждават, начинът по който се подкрепят, начинът по който се обединяват в името на всеобщото им добруване е наистина уникален. Да, както във всяка държава и там има разногласия, и там има полемики относно диктатурата на един уникален президент, но когато стане въпрос за Русия, за нейната териториялна цялост и независимост, тогава те стават като един! Освен всичко казано до тук, може би най-главна е историческата роля на Русия, за това днес ние да живеем в една свободна и независима страна. Кръвта на руските войници дали живота си по време на Руско-турската война не може и не трябва да бъде забравяна никога! Някои може да кажат, че Русия си е гонила интересите по време на войната, но без нейната намеса във войната срещу тиранията нашият шанс е граничел с нулата.
Би ли се занимвал с политика някой ден и под каква форма?
Да, бих се занимавал с политика, но за „съжаление“ съм човек, който казва истината, мисли за всички, бори се с капиталовата диктатура и най-вече с хората, които искат унищожението на нашето мило отечество. Разбираемо е, че при днешната ситуация в страната ни е много тудно такъв човек да се домогне по един или друг начин до реалната власт. Това естествено не би ме демотивирало да се боря с лошото в родината ни!
Политиката винаги е била моя слабост. Тя в същността си не е просто упражняването на определени властови правомощия. Политиката, това е воденето на баланс на интересите на хората и разграничаването на важното от маловажното. Никой уважаващ себе си държавник не трябва да забравя факта, че това е България и водещото в неговата линия на развитие трябва да бъде само и единствено интересът на българската държава. Очевидна е деликатността на политическата реалност у нас, но лично мен подобни неща ме мотивират! Аз съм щастлив тогава, когато хората около мен са щастливи, не обичам конфликтите и се стремя да ги сведа до минимум. Добруването на всички ни може да се осъществи само чрез общи усилия и аз без да се замисля бих поел отговорността да бъда ръководния фактор, ако все пак нещата някой ден стигнат до там.
Под каква форма бих се занимавал с политика? С усмивка ще кажа, че винаги съм се чувствал „роден лидер“.
Какво в Самоков според теб трябва да се промени, за да има бъдеще в този град?
Самоков е един уникален град. Чисто от геополитическа гледна точка, малкото ни градче може да се превърне в стратегическа туристическа, културна и естествено икономическа точка дори от национално значение. Ние имаме късмета да живеем в един прекрасен град, в непосредствена близост до държавната столица. В подножието на Рила, Самоков е град, който в историята е бил ключова туристическа дестинация за страната. Пък и не само. Правил съм си труда да изброя почти всички бивши комунистически предприятия на територията на града и цифрата от около 30 фабрики наистина е показателна за икономическата мощ на града.
Естествено, за да бъде разгърнат потенциала му, трябват кадърни ръководители. Да ме прощават днешните госпожи и господа, но такива кадри не е имало в общината от повече от 30 години! Когато само си помисля какво би могло да се постигне като развитие в този град и когато се замисля как не се прави абсолютно нищо в тази насока, честно казано се вбесявам адски много, може би защото съм човек, който във всяка секунда от съществуването си се стреми да върви напред и да се развива. Честно казано не мога да разбера защо хората се радват на градинки и тротоари. Мисля си, че биха се зарадвали много повече на по-висок стандарт на живот например, но това няма да се случи с пръскането на ценен капитал за фонтани и райграс. Ето това е важното и маловажното, за което говоря! Приоритетите се градят въз основа на човешките нужди и потребости!
Ти лично би ли живял другаде?
Този въпрос е доста относителен. Ако е насочен към това дали бих напуснал родината си, отговорът ми е категоричен – НЕ, НИКОГА. Смятам, че България е страна с много по-висок потенциал отколкото са западните страни, може да звучи налудничаво, но това е исторически факт, доказан многократно. Просто в момента България не е терен за развитие на слаби хора, които избират да бъдат роби в чуждите държави пред това да се борят с тираните тук. Не съм съгласен с мнението, че на запад е по-добре. В момента в който напуснем България, ние се отказваме от нашата идентичност, а що се отнася до баналната реплика, „когато нещата в България се оправят ще се върна“, това е толкова егоистично, лично за мен звучи като : „когато се намери някой идиот да си заложи главата и да оправи бакиите на държавата, аз ще се върна на готово и ще претендирам, че съм българин“, това е самата истина, колкото и да е болезнена!
Кое е в състояние истински да те раздразни по отношение на обществото ни тук?
Обществото ни тук някак си е спряло своето развитие и своята интеграция към съвременния свят. Всичко тече, всичко се променя и това трябва да важи най-вече за хората. Нещото, което ме дразни най много, това е отношението на хорато един към друг, злобата, завистта, омразата. Защо трябва да живеем в разделение? Защо трябва да живеем в постоянни интриги? Човек напредне ли малко по отношение на финанси и обществено положение, моментално става лош, престъпник, крадец и какви ли още не хорски квалификации. Защо е нужно това питам аз? Не може ли просто да бъдем като едно голямо семейство и да се подкрепяме едни други? Да се радваме, когато някой създава нещо ново? Точно тези неща са ключови за това ние да бъдем непобедима и напълно суверенна нация! Съединението прави силата не забравяйте!
Твоето послание към самоковци е?
Скъпи съграждани, всички ние сме българи, всички ние носим историята на един велик народ. Загърбете простата първична злоба, старайте се да бъдем едно цяло и тогава ще видите, че няма да има значение кой е срещу нас! Не се подлъгвайте по тези, които Ви обещават визуални красоти. Тези хора не са заинтересовони от това да ние да бъдем добре, а с МАЛОВАЖНОТО което правят, хвърлят прах в очите на всички ни. РАЗГРАНИЧЕТЕ ВАЖНОТО ОТ МАЛОВАЖНОТО, а днес най-важното е да бъдем ЕДИННИ!
