Анна Манова
През последните дни и седмици новините в политическото пространство гравитират основно около Реформаторския блок и коалиционните партньори. Все още ли са част от управляващото мнозинство или в ролята на опозиция? Всъщност тези две понятия май доста се „размиха” в публичното говорене и действията от едната и от другата страна. Къде е мястото на Движение България на гражданите /ДБГ/ в тази ситуация? Попитахме народният представител от Реформаторския блок, избран от 26 МИР Димитър Делчев.
Разпада ли се РБ на коалиционни партньори?
Правим всичко възможно, за да запазим единството на Реформаторския блок. Ние от ДБГ винаги сме искали и сме работили РБ да остане единен и решенията да се визмат единно, не от отделни личности.
Защо конституционните промени и непопулярните решения в различните области се превърнаха в ябълката на раздора? Може ли това да доведе до предсрочни парламентарни избори?
Не бих казал, че конституционните промени са ябълката на раздора. По-скоро става въпрос за отношение към правителството. Както се видя на гласуването на конституционните промени на второ четене, РБ гласува единно, т.е всички сме гласували за предложението, под което сме сложили подписите си и не подкрепихме предложението на АБВ за промяна на квотите в колегиите на ВСС.
Колкото до коалицията с ГЕРБ, вижда се че не функционира гладко и именнно заради това от ДБГ поискахме актуализация на коалиционното споразумение. Смисълът на РБ е осъществяването на реформи, ако това не се случва няма защо да сме в управлението.
Ще бъде ли в опозиция ДБГ?
ДБГ няма да е в опозиция, за сега. Взехме решение да изработим програма, която в рамките на 6 месеца да бъде изпълнена от правителството с подкрепата и на ГЕРБ, и на ПФ, и на АБВ. Приоритетите, които сме си поставили са борба с корупцията, осъществяване на съдебна реформа, оптимизиране на разходите в енергетиката, провеждане на административна реформа, образованието, продължаване на реформата в зравеопазването – с два конкретни акцента: електронна здравна карта и преструктуриране на сектора. Ще оценим смисъла на нашето оставане в управлението в зависимост от това какъв е резултатът от изпълнението на реформите в тези 5 сектора.
От какво боледува правосъдната ни система и дали подготвените промени са най-адекватни?
Правосъдната ни система боледува от зависимости, липса на реално разпределение на властите, т.е намесването на власт във власт, корупция. Често законите не се спазват от органа, който следи за това, а именно магистатите, с цел да се извлече лична полза. Това са все проблеми, които могат да бъдат решени през законодателството и Конституцията, така и с обществен натиск и контрол върху дейността на съдебната система, така че да е ясно, че корупцията няма да доведе съответния магистрат до нищо добро.
Чуха се слухове, че ще има затворени съдилища и този в Самоков спада в това число. Какво ще се случи оттук нататък и възможно ли е хората от Самоков да се обслужват в Ихтиман?
Аз не работя със слухове. За да бъде затворено едно съдилище трябва да се направи ясна оценка на ефективността на цялата съдебна карта, което още не е направено и да се сложат ясни критерии кои съдилища остават и кои могат да претърпят преформатиране. Специално за съда в Самоков нямам данни да се затваря, защото доколкото съм запознат има достатъчно дела и средства, за да се обезпечи работата му.
