Димитрина Лобутова: Семействата с три деца не са някакво изключение

Анна Манова

Март е най-женският месец в календара. Тогава отбелязваме Деня на жената, която е натоварена с множество функции –да бъде майка, съпруга, домакиня, професионалист, приятел, изкусителка и всичко това да бъде съчетано в едно. И макар често на мъжете да им е трудно да намерят точния отговор на въпроса: Какво искат жените?, едно е сигурно – всяка една жена иска да бъде обичана, ценена, разбирана. Само тогава се чувства наистина пълноценна. За някои дами да бъдат добри професионалисти е основната линия, която следват. За други създаването на семеен уют и дом е приоритет. Трети умело съчетават и двете неща.

На прага на 8 март поставям акцент върху майката, като продължителка на живота. И с едно особено чувство на уважение към онези жени, които са избрали да имат повече от едно дете. Димитрина Лобутова е само на 34 години, а вече има три деца – 10-годишната Габриела, Сияна – на 7 години и бебето Борис. В момента тя е отдала цялото си време на отглеждането им и макар понякога да чувства умората на ежедневието, тя бързо се изпарява, когато всички се съберат вкъщи и прекарват времето си заедно в приятна хармония.

Срещаме се с нея на една от централните площадки в града, защото малкият Борис вече ходи, а на мама не й остава време да поседне.

Здравей, Димитрина. Намираме се на детската площадка, защото малкият Борис иска да играе навън. Моето наблюдение е, че през последните няколко години се появява тенденция семействата да имат повече от две деца. Какво е да си майка на три деца? Как се чувстваш в тази роля?

Винаги съм си мислила, че ще имам три момчета. Още като малка съм си мечтала за това, нямам обяснение защо. Аз съм от хората, които смятат че е по-добре да създадеш млад семейство, защото някак минаваш по-лесно през нещата, мисленето ти е друго. Освен това съм човек, свързан с дома. Обичам да си седя вкъщи, предпочитам домашния уют. Затова може би не е странно, че родих първото си дете на 23 години, а вече 10 години с мъжа ми сме семейство. Определено, когато имаш повече от едно дете е различно. Не е лесно да се опише как се чувствам в ролята на майка на три деца. Има ги всички чувства и емоции, през които можеш да преминеш. Първо се появява щастието. След това идва и леката безпомощност в моментите, когато децата са болни и не знаеш как точно да им помогнеш. Следва подкрепата на близките. И в някакъв момент се появява хармонията, когато сте всички заедно и сте щастливи.

Спомена, че е различно отглеждането на повече от едно дете. Каква е разликата и как се реши на трето?

Определено има разлика. С първото си най-старателен, следиш абсолютно всичко да е като по книга, четеш различни специализирани форуми. Не знаеш какво те очаква, нямаш опит. В един момент реших, че ще се доверя на педиатъра, на познати, които са минали по този път, на роднини. С по-голямата ми дъщеря нещата бяха по един начин, с по-малката по друг. Двете са различни характери. С Борис карам малко като на автопилот, той сам ме води.

След като родих второто ни момиче с мъжа ми нямахме план да имаме трето. Когато се появи Сияна майка ми беше единствената, която каза: „Много се радвам се, че са две еднакви”. За нея това беше по-добрият вариант, защото по принцип момичетата са по-близки. Още повече, че и аз имам сестра. Винаги съм искала да имам момче. Това желание се засили още повече, когато сестра ми и братовчедка ми бяха бременни с момчета. В този момент започнахме да мислим с мъжа ми за трето дете. Знам че има някакви народни поверия и номерца, които ако спазваш шансът да имаш момче е голям. И макар да не вярвах в тези неща реших да опитам. От всичко, което намерих и съобразих със себе си се оказа, че най-добрият вариант е в първите месеци на 2017. И за наша изненада така й стана. Появи се Борис, преди това докторите се шегуваха с мен, че пак ще имам момиче. Мога да кажа, че поредната ми мечта в този смисъл се осъществи. Имах вътрешна надежда, но въпреки всичко вярвам, че пътят на всеки човек е предначертан.

Как реагират хората, която ви видят с трите деца?

Случвало ни се е да ни гледат странно, да се учудват. Наскоро бяхме на почивка със семейството и бях облекла момичетата с еднакви екипи, подарък от близки. Чух коментари, че са близначки, а то видимо са страшно различни не само на възраст, но и визуално. Едната е руса и синеока, другата е по-тъмна. Семействата с три деца не са някакви изключения, има и такива с четири и дори повече. Забавно е, когато сме петимата.

Възможно ли е днес една съвременна жена да съчетава няколко функции и едновременно да е добра във всичко?

Не вярвам някой да е перфектен във всичко, което прави. За себе си мога да кажа, че се опитвам да съчетавам нещата и да създам режим. Рутината присъства всеки ден и тя омръзва. Между тези рутини обаче се случват едни дребни неща всеки ден, които правят цветно ежедневието. Децата са носителите на тези промени. И понякога е доста забавно, особено храненето на прав крак като войници, защото малкият вече ходи и иска всичко да пипне, да сложи в устата или да събори.

И в тази връзка, може ли да ми опишеш как преминава един твой ден?

Учебен или почивен? /смее се/ Има голяма разлика в това. Обикновено ставам рано и към 7:20 часа изпращам децата на училище. След това имам малко време да изпия едно кафе. Малкият има режим, който спазваме. През зимата си сме повече вътре, но когато се затопли времето и каките са на училище ние излизаме малко навън. Това е и моето време да почивам. Двете момичета спортуват. И двете ходят на баскетбол, като Сияна посещава и танци при кака Кати. За нас е важно те да не водят застоял начин на живот или да са само пред компютрите. След като си свърша всички домашни ангажименти денят също е приключил.

Ако имаш свободно време само за теб как ще го използваш?

Аз искам два часа само за мен. Често го казвам на семейството ми, но никой не ми обръща сериозно внимание. Всеки е зает с неговите дела. Случва ми се през месец или два по някакъв повод да отида някъде за два часа. И се улавям, че през повечето време си мисля за вкъщи. Може би защото в момента съм се отдала изцяло на децата. И не мога да се откъсна.

Родителите и децата през целия си живот се учат едни от други. На какво те научиха децата и на какво искаш ти да ги възпиташ?

Научих се от тях на търпение, защото съм импулсивен характер. С моя съпруг се стараем да ги научим да помагат на другите и да бъдат борбени. Защото ако днес не си упорит и борбен няма как да успееш.

Уютът в дома го създава жената. А каква е ролята на бащата?

Като майка съм се съсредоточила изцяло на децата и покрай тях имам малък професионален трудов стаж. Мъжът ми е този, който се е отдал изцяло на работата, за да сме добре всички. Той се опитва да балансира нещата – да работи, но и да отделя време на семейството. Женени сме от десет години и си мисля че с времето започваме повече да се обичаме, да се разбираме, да се познаваме. Социалните ни контакти са по-малко от преди. Но това не ни пречи, защото и двамата сме домошари. Обичаме да си създаваме семеен уют. За сега така се чувстваме добре. Ние с мъжа ми сме се разбрали, че когато децата станат по-големи и самостоятелни, изучат и създадат семейства, тогава вече започва нашият живот. Така сме се договорили.

Къде ще празнуваш 8 март? И намирате ли време да си правите изненади един на друг?

Ще си остана вкъщи. Ние не се изненадваме с големи подаръци. Не сме от този тип хора, даже аз предпочитам да съм подготвена. Когато съм си у дома и имам малко свободно време си открадвам по някоя интересна идея от интернет и го изненадвам. Аз харесвам малките жестове. Понякога му пиша малки писъмца, поставям му бележки в портмонето. Той ми донася цветя за празниците, изненадва ме понякога с почивки. Всеки ден може да е малък празник, ако си го направиш такъв.