Зоя Станкова
Диагноза „недоволен” може би е най-точната диагноза за хората днес, защото всички живеят с изкривеното по своему верую – ако се прави нещо – защо, ако не се прави – защо. И в крайна сметка все сме недоволни от нещо или от някого. Тук обаче се появява и интересният момент, че почти никой не се поставя от „другата страна” на нещата и не се съобразява с това, че думите и делата са две различни неща. Някога се припокриват взаимно, друг път не.
Неоспорим е моментът, че не малко неща се правят за облагородяването и развитието на града. Някои се приемат добре, други се превръщат в обект на негодувание, на коментари, на възмущение. И въпреки всичко, нещата се движат по своя ред. Както реката – някога има повече вода в нея, друг път е по-малко, някога течението е по-силно, друг път водите са спокойни, но винаги шуми.
Хубаво е да ценим случващото се около нас по достойнство. Винаги ще имаме предпочитания. Винаги ще имаме своя вкус, който е индивидуален и не може да се припокрива с всеобщите разбирания.
И все пак от всичко можем да извлечем ползите и вредите, ако има такива, стига да отворим очите и възприятията си за тях.
Едно общество трябва да бъде широкоскроено и да има двустранен поглед над случващото се. Да има мнение. Да има предпочитания. Да изразява и негодувание, ако е необходимо.
Редно е да отстояваме своето, но би било чудесно и ако се научим да разбираме, да приемаме, да се радваме и на малките неща, които се правят, защото във всяка една минута има и по-лошо, което се изразява в това, че сме сериозно застрашени от „направата на нищо”.
Да имаме мнение е едно. Да го изразяваме свободно и да го отстояваме също е важно. Обаче хубаво би било да се научим със своето мнение не да плюем по направеното, а да спомагаме неговата корекция и неговото усъвършенстване, ако това е възможно.
