Мария Галчева
Поредицата ни върви към своя финал – толкова много емоции само докато се пишат тези текстове, а какво остава за емоцията при спечелени състезания? Можем само с няколко думи да опишем тези деца – мотивирани, амбициозни и смели по отношение на предизвикателствата.Те са неспирен повод за гордост и сигурна причина, че още дълго време ще ни радват. Затова нашите пожелания са за крепко здраве и добри класирания!
В този брой нашият последен гост се казва Джована Ангелкова. Още една перла в самоковския клуб по спортна аеробика. Както с всички досега и с нея си говорим, както за лични, така и за общи моменти и принципни положения. Спортът изисква много – във всяко едно отношение, взема много, но прави ум и характер. За Джована нещата стоят по начин, близък до този на нейните съотборници, които тя чувства като свое второ семейство.
Това са хората, които са с нея почти толкова дълго, колкото е с нея семейството и. Но нека не избързваме, а да я оставим сама да ни разкаже за пътя си – от началото до първото състезание, първия медал и плановете занапред, скрепени под зоркото око на съдбата и на мечтите. За всяко нещо идва време, дотогава – стискаме палци и продължаваме напред.
Какво беше началото на Джована Ангелкова към аеробиката?
От малка бях много енергична и тогава мама и тате решиха, че трябва да ме запишат да тренирам някакъв спорт, в който да изразходвам енергията си.
Кой за първи път те заведе в залата, как се запали?
За първи път в залата ме заведе мама. Видях как големите играят и си влюбих в този красив спорт. Започнах да тренирам и с времето напредвах.
Спомняш ли първото си състезание? А първият медал – кога и къде?
Първото ми състезание беше Национален турнир в Боровец. Първият си медал получих тази година на международното състезание Slovak Aerobic open. Играх група с Лидия Ангелова, Стела Йорданова, Борислава Иванова и Дамла Арабаджи. Много съм им благодарна за положението усилия, възнаградени със сребърен медал. Същата тази група имаше добър резултат на Световната първенство в Южна Корея.
Няма начин да не те попитам за това – ти си спортист, а това означава дисциплина и тренировки. От кое се лишаваш в името на това да си успешен състезател?
Мисля, че не се лишавам от нещо, а само печеля от това. Към момента това е всичко, което обичам да правя.
Как приемат околните твоите успехи и по какъв начин ти самa за себе си възприемаш постиженията си?
Всички са много горди и щастливи за постигнатите успехи. Аз също съм много горда и се надявам да продължа с добрите постижения.
А когато не успееш да се направиш добро класиране – как се чувстваш, какво искаш в такъв момент?
В такъв момент си казвам, че ще има и следващ път. Отивам в залата готова да стана по-добра.
Джована в свободното си време – какво обичаш да правиш?
Обичам да рисувам и да излизам с приятели
Кои са твоите опорни точки?
Опорните ми точки са семейството ми, треньорите, без които нищо от това нямаше да се случи и всичките ми съотборници. Благодаря! Обичам ви!
Как виждаш себе си занапред? Искаш ли спортна кариера или ще правиш завой?
Все още не знам. Искам спортна кариера, но нищо не се знае. Времето ще покаже
