Анелия Балабанова
Няколко месеца изграденият в двора на несъществуващото вече Помощно училище-интернат „Никола Драмалиев” Център за настаняване от семеен тип тънеше в трескаво очакване на своите обитатели. Децата от Доганово са вече в Самоков и още в първите дни от престоя си изпълниха с глъч и оживление красивата и уютна сграда. Обстановката за тях е нова и ще трябва време, за да свикнат. Престои дълъг и труден път на адаптация, които момичетата и момчетата трябва да извървят. Ще им помагат възпитателите, с които оттук нататък те ще споделят своите болки и радости. Като едно истинско и голямо семейство. Подробностите – в разговора ни с Иванка Соколова – управител на ЦНСТ-Самоков.
Г-жо Соколова, децата от Доганово са вече тук. Защо толкова време отне това настаняване?
Около три месеца е срокът, в който се правят опознавателни срещи с децата и между екипа на центъра. За първи път се видяхме с тях на 30-ти октомври в с. Доганово. В средата на месец ноември момичетата и момчетата дойдоха в Самоков, за да разгледат Центъра. Третата среща беше с цел да видят училищата, в които ще учат. Тя също премина много добре. Забавянето дойде от страна на персонала в с.Доганово. Тяхната логика е, че губят деца, заплати, пари. Това се очакваше, но ние няма какво да направим. Домът в Гуцал беше затворен, ПУИ „Никола Драмалиев” също. Така, че това е национална стратегия и те нямат право да я саботират. В един определен момент и по настояване на Община Елин Пелин видяха, че няма вариант нещата да не се случат и това е правилният път.
Колко деца са настанени в Центъра от семеен тип?
12. Те все още изграждат навици, които не са били изградени през годините. Важното е, че се чувстват добре – помагат, чистят си стаите. Като цяло са добри деца и според мен нашата работа с тях ще бъде успешна.
В кои училища ще учат?
6 са в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” и 6 в СОУ „Отец Паисий”.
Какъв е пътят за тяхното приобщаване към новата обстановка?
Много е трудно. Раздялата с хората, които до този момент са ги обичали и обгрижвали беше доста трогателна и емоционална. Още след София, преди Самоков пееха песнички и се забавляваха. Вече коментирахме възможностите за периодични срещи с техните приятели и познати от Доганово. Най-вероятно първото такова посещение ще бъде около Коледа, когато очакваме да ни дойдат на гости.
В момента вървят обсъжданията на бюджета за 2015 г. Какви са ви очакванията относно финансирането и издръжката на Центъра?
Ние работим по проект и неговата продължителност е до 30.10.2014 г. Малко преди да приключи, на сесия на Общинския съвет ще бъде обсъдено предложението Центърът да мине на делегирана държавна дейност. Общината ни съдейства ежедневно, ежечасно и много разчитаме на тях.
Предстоят празници. Как ще ги посрещнете?
Ще решим заедно с децата. Ние сме като едно голямо семейство, защото нашата къща е от семеен тип. Неприятно ми е когато хората наричат Центъра дом. Различното е, че в институцията решенията се вземат еднозначно и децата не участват. В Центъра техният глас се чува. За да се почувстват важни и значими не трябва ние да решаваме техните проблеми, а да ги насочим те да ги решават с наша помощ. Вслушваме се в тях по отношение на дневния ритъм, закупуването на дрехи и т.н. Една от важните задачи пред нас е да стимулираме включването на децата в обществения живот на града. Ще посещаваме всяко тържество, тъй като това за нас е разнообразие. Планираме и различни извънкласни дейности според индивидуалните желания на момичетата и момчетата – плуване, пързаляне с кънки и др.. Децата ни диктуват, ние сме техните възпитатели и приятели.
