Книгата дори в различието си е една. С дебели или тънки корици. С не еднакъв размер. С много букви плаващи в бялото или пожълтяло от вълните на годините море на листата. Но всяка книга има душа и носи своето малко послание и съществуване за света.
Значимо е делото на библиотекаря, не по-малко от това на пожарникаря, на полицая и прочие. Библиотеката възпитава в себеотдаване на познанието, на различието в еднаквостта и е стимулът за култура на дадено общество. И именно тук идва на мястото си Детският отдел на библиотеката в неговата необикновеност, защото едно е да работиш с възрастни, които имат уважение към книгата и познават нейната стойност, друго е да работиш с деца, които трябва в този момент да възпиташ в книголюбие, въпреки че може би еднакво рисковано е и в двата случая.
Не по-малко богат и разнообразен в библиотеката, от този на вече порастналите деца, е животът на малчуганите. Организират се различни занимания за малките бъдещи познавачи и приятели на книгата. Децата, гостуващи в детския отдел на библиотеката, рисуват, слушат приказки, запознават се с живота на всяка книжка и молбата на книгата – направена цветно и примамливо, която всеки би забележил на излизане и няма как да не го призове да прочете написаното.
След първи юни предстои да се открие официално Националната кампания „Забавно лятно четене”, а в последната седмица деца от началните училища се запознават с правилата за участие. Победителите, в края на проекта – двете най-четящи деца, ще получат награда – таблет.
Смятам, че малките читатели по нищо не отстъпват на големите, с изключение на това, че сега са все още на прага на световете на писаното слово и им предстои с годините да потъват все по-дълбоко в тях.
