Самоков 365
И през изминалия ски-сезон името на Атанас Петров продължаваше да се чува доста често по медиите.11-годишният малчуган спечели кристалния глобус в регионалния шампионат на Италия за купата „Алта Валтелина” по ски алпийски дисциплини за деца, родени 2005-2006 г. Медалите и призовите класирания валяха един след друг, състезание след състезание. Специалистите го определиха като детето-чудо. В последното състезание за сезона – в курорта Паганела българчето завърши на 6-о място в гигантския слалом на националния шампионат на Апенините. Малко след рождения си ден на 15-ти април, Наско пристигна на родна земя, за да присъства на официалната церемония за закриването на ски сезона, организирана от федерацията. Повелителят на белите писти при подрастващите получи своята награда от Васил Христов, заедно с признанието за един от новите таланти в алпийските ски.
Малко преди събитието Наско и неговата майка – сноубордистката Мария Димова споделиха впечатленията си от изминалия сезон и представянето му. Състезанията като брой не са никак малко и се провеждат в рамките само на няколко месеца. Част от тях са в Алта Валтелина и четирите курорта – Санта Катарина, Бормио, Ливиньо и Изоляча. Четири са състезанията на провинция Сондрьо, а две от надпреварите обхващат целия регион Ломбардия, който се състои от 14 провинции. Има четири мини къп Ливиньо, нощни състезания и мемориали. „Наско участва на почти всички спускания, на които сме имали възможност” – коментира Мария Димова. Челните класирания и победите обаче не са дошли никак лесно. „В Ливиньо ми е супер, вече свикнах” – споделя Наско като добавя, че тази година още две момичета от България са се присъединили към клуба. В момента той се състезава от името на Ливиньо, защото участва само на вътрешен шампионат. Категоричен е, че ако един ден мери сили в международни надпревари ще защитава гордо честта на България. Тези състезания за него обаче започват не следващата, а по-следващата година.
Все още е малък, но това не му пречи да мечтае. Както народът е казал, апетитът идва с яденето. Почти със самото си раждане Наско е по пистите на Боровец. За пръв път се качва на ски когато е на година и осем месеца. Това, че е от спортно семейство до голяма степен предопределя пътя, който ще поеме. Разбира се и той полага немалко усилия, за да се развива в тази насока. „Каквото можем помагаме, доколкото ни позволяват силите и възможностите. Факт е, че условията за подготовка у нас и в чужбина са доста различни. Затова и предприемат тази стъпка той да се готви в Италия. В България във възрастовата група на Наско /2005-2010/ се състезават 200-250 деца, докато на Ботуша са 30 хиляди. Всяка една година разликата при децата е осезаема. „Миналата година тръгна много добре. Тази беше по-малък в групата, но успя да се пребори” – споделя майката Мария Димова. Трудът и усилията на 10-годишния малчуган дадоха резултат и заслужено той успя да грабне купата на Алта Валтелина.
За да тренира в италианския клуб, Наско е трябвало да бъде записан като ученик в училището в Ливиньо. В Пловдив е основното му училище, а в италианското е заради клуба и езика. В града под тепетата той прекарва и повечето време, когато е в България. Учи на самостоятелен план и сега му предстоят изпити. Миналата година е успял да се справи отлично с всички. Наско чистосърдечно споделя, че това, което му липсва най-много са приятелите. И в Италия има, но тези в България са му много по-близки.
Освен с успехите, Наско успя да прикове вниманието на специалистите и с многобройните спортове, които практикува – футбол,уиндсърф, флайборд, карате, плуване. „По едно време карах и мотокрос, но най-много се забавлявам на ските” – споделя самородният талант, който не спира да мечтае. Това, на което се надява е един ден да докосне олимпийските върхове. Всички, които познават смелия малчуган не се съмняват, че рано или късно ще се случи.
