Деси Николова: „Обичам да си облека носията, да си поставя китка в косата и да бъда истинска българска мома“

Анна Манова

Народната изпълнителка Деси Николова от самоковското село Радуил е позната на широката аудитория. Тя е от младите певици, които в момента чертаят своя собствена ниша, като зад гърба им стои много труд и превъзмогнати препятствия. Някои от вас вероятно свързват Деси с участията й на Тодровден в Самоков, благотворителни концерти, празнични събития в региона, или са посрещали нова година с нея на местния площад.

Реших първото ми интервю за тази година да бъде именно с Деси Николова, защото в нея има толкова плам и позитивизъм, а когато говори за любовта си към българския фолклор го прави толкова заразително, че няма как да не слушаш в захлас. В този момент очите й светят като мъниста и дори се прокрадва по някоя сълза – издайница. Толкова е хубаво да видиш как срещу теб стои човек, който знае какво иска, как да го постигне и работи в тази посока. Освен това краят на 2019 година беше изключително успешен за Деси като изпълнител, защото тя успя да реализира цели четири видеоклипа на свои песни – „Овчар свири“, „Два орла се бият“, „Трите враня коня“ и „Не ми седи Салтано“. Всички видяха бял свят през декември. И както сподели самата Деси, те са едновременно подарък за нея, близките, за всички онези, които толкова дълго време са очаквали нейните клипове.

Казвам „здравей“ на ангелогласния славей от Радуил Деси Николова. Преди да говорим за песните, към които вече има заснети видеоклипове, искам да попитам нещо, което съм сигурна, че ще бъде интересно за нашите читатели.  Как избра пеенето пред това да бъдеш… автомобилен състезател? Не са ли твърде различни двете поприща?

Наистина двете неща са много различни, в същото време съм успяла да намеря пресечната точка между тях. Спомням си ясно как в ученическите години, когато навлизах в музиката, преподавателката ми Мариана Пепелянкова най-често използваше страстта ми към автомобилния спорт, за да ме накара да разбера някоя тънкост в музиката. Това беше много интересен и работещ похват. Мечтаех да стана автомобилен пилот, защото израснах покрай състезания. Имах късмета да се запозная с едни от най-добрите пилоти и екипи в България. Така тайничко в мен остана мечтата да съм една от малкото жени автомобилни пилоти в страната. Подражавах много на Катя Стратиева, която много обичам и с която ме свързва приятелство. Исках един ден да бъда нейна наследничка. Музиката беше от по-ранна детска възраст и винаги, когато ме питаха каква искам да стана като порасна отговарях едно и също: „Искам да пея народно“. Когато станах по –голяма вече ми беше ясно, че двете поприща са скъпи удоволствия. Избрах музиката, защото усетих вътре в себе си, че съм родена за това. Ако имах възможността да ги съчетая щях да съм единствената народна певица автомобилен състезател и обратното /смее се/. И днес тайничко си мечтая да се кача на навигаторското място и да почувствам адреналина в истински условия.

Днес, няколко години по-късно, усещаш ли се удовлетворена от своя избор? И има ли в семейството ти музиканти?

Чувствам удовлетворение, въпреки че съм много критична към себе си и никога не съм напълно доволна. Но съм благодарна. Пеенето за мен е живот. Истината е, че колкото и понякога да съм се чувствала зле музиката успява да ме откъсне от всичко. Аз искам да си облека носията, да си сложа китката в косата и хората да видят една истинска българска мома. Пеенето е мисия, защото чрез появата си пред публика можеш да въздействаш по много начини. Моята цел е хората да се замислят над нашето културно богатство. Песните разказват истории, които са наистина преживяни. Трябва да не забравяме, че България е имала много тежка история. Харесвам да изпълнявам такива песни. Искам да подарявам на хората емоции, понякога ги виждам развълнувани, понякога натъжени. Радвам се, че като обратна връзка получавам много любов от хората, което си давам сметка че е огромна отговорност и много изморява.

Като се върна доста назад във времето знам че на моята прабаба майка й е била една от най-добрите певици в селото. Другата ми прабаба пък е била доста артистична. Семейството и роднините ми са много музикални. Какво означава музикални? Не се отнася само за човек, който умее да пее или да свири на инструмент, а който съумява да оцени това изкуство. Дори денят му не минава без музика. На празници винаги е било много забавно с роднините.

Може би малко хора са запознати, че човекът, който те озвучава всъщност е твоят баща.

Да, така е. Много съм благодарна на цялото ми семейство, те ме подкрепят напълно. Именно те са в основата аз да тръгна по този път. Както и публиката. Баща ми е човекът всичко. Той е шофьор, мениджър, охрана, озвучител. Баща ми не е професионален озвучител, но покрай мен му се наложи да научи доста неща. Сработихме се като екип и ни е много забавно и приятно заедно. Тук искам да използвам едно сравнение между автомобилния спорт и музиката. При автомобилния спорт пилот и навигатор са неразривно свързани до такава степен, че все едно са близнаци в утробата на майка. Имат си пълно доверие. Това чувствам аз, когато работя с моя баща – озвучител.

За един изпълнител, за да бъде разпознаваем не само в родното си място, е важно да има видеоклипове, които да се въртят в съответните медии. Ти успя да реализираш четири клипа в рамките на един месец. Разкажи малко повече как се случи това?

Да, така е. Четирите песни и техните видеоклипове видяха бял свят през декември. Чувствам се много щастлива. Те са заснети край Радуил в страхотната местност „Поляне“. Радуилци много се гордеят с нея, с панорамна гледка към цялото село Радуил, вижда се също съседното село Марица.

Първата – „Овчар свири“, излезе на 7 декември. Тя е под аранжимента на Румен Иванов от дует „Пирин“. Записана е преди две години и изчакваше търпеливо своето време. Това беше подарък за мен и близките ми. Знаех песента в шопски вариант и исках така да я запиша. Но един ден Румен ми я донесе в друг вариант, изпълнена от група за автентичен фолклор от Разлог. Явно е пренесена в този край със същия текст и мелодия, но с различен ритъм. И на мен много ми допадна. Като цяло ме влече македонското звучене. В клипа участват танцьорите от ФТА „Самоков“, с ръководител Борислав Искрев. Режисьор е Любка Борисова и нейният екип. Носията ми е дело на самоковската дизайнерка Иванка Бончева, идеята й е взета от автентична носия от пиринския край. Изцяло самоковска продукция.

След нея излезе „Два орла се бият“, която е записана още през 2015 година. Точно преди да я реализирам почина моята прабаба, с която имах много силна връзка. Заветът на баба ми тогава беше да завърша започнатото по песента. Въпреки болката я изпях и това е една от най-любимите ми песни. Излезе навръх Игнажден и е посветена на моите две баби. В главни роли в клипа участват Красимир Каймаканов и Борислав Искрев, а режисурата е на КЛИО „Чакър войвода“, начело с председателя Георги Николчов.  Участие в клиповете ми имат и конна база „Буч“.

На Коледа пуснах третият клип на песента „Трите враня коня“. Това е авторска песен, която носи много хубави послания в себе си. Песен за подкрепата. След ударните три клипа реших, че съм чакала достатъчно през годините и ще пусна и четвъртата песен, която е най-новата – „Не ми седи Салтано“. Тя е под аранжимента на Румен Иванов. Много дълго съм чакала тази песен да ме открие. Винаги съм имала желание да изпея нещо за нашата тежка история. Научих я от ансамбъл Гоце Делчев. Обикновено завършвам концертите си с нея. Посланието, с което я представям е да сме отворени към днешния свят, да приемаме различието, да се обичаме и да си подаваме ръка, но никога да не забравяме корените си, кои сме и да съхраняваме историята си.

Спомена няколко пъти Румен от дует „Пирин“. Вярно ли е, че те „надзирава“ дали пееш всеки ден?

Вярно е. Много съм благодарна на него и на неговата половинка – Радост. Днес е много трудно да срещнеш приятелства в тези среди. Подкрепят ме, мотивират ме. А Румен мен надзирава сериозно.

На кои изпълнители се възхищаваш, подкрепяш?

Първото име, което ще спомена е легендата в македонската фолклорна област Васка Илиева. Харесвам много Костадин Гугов, Валя Балканска, Николина Чакърдъкова, Румяна Попова, дует „Пирин“. Това са имена, от които много може да се научи. Има и много добри млади изпълнители.

Преди време направи дует с Дарус Деспот, замисляш ли се за нови?

Преди години направих един успешен дует с хърватина Дарус. Често ми се случва хората да ме питат кога ще е следващият дует с него. Той в момента се е отдал на други начинания, но аз го изкачвам. Преди това съм имала дуети с народната изпълнителка Спаска Василева, с която стартирахме заедно. Били сме на множество фестивали и участия съвместно. Тя в един момент реши да не се занимава с музика. Въпреки това аз изпълнявам съвместните ни песни като никога не пропускам да кажа нейното име. Много се надявам някой ден отново да запишем нещо двете. А в момента подготвям нещо много интересно, голяма изненада е. Но не мога да издам повече.

Сподели, че на сърце най ти лежи македонското звучене, а изпълняваш ли автентични песни от родното село Радуил?

В момента не. Баба Еленка от Радуил ми е дала автентични песни, които са се предавали в нейния род. Обмислям още.

Къде те канят най-често?

Най-често съм в Община Септември. Канят ме много и в Долна баня, там бях тази нова година, чест гост съм и на Спасовден. В Самоков идвам по частни партита. Последното ми участие тук бе на благотворителния концерт за Асен Тотев. Благотворителните концерти са ми любими. Когато ни канят на подобен тип участие на нас музикантите нищо не ни коства. И хората, които ни харесват да отделят 1, 2 или 5 лв. в помощ на човек с нужда.

С плам освен за музиката говориш и за настоящата си работа като част от Хъб-а в Самоков. Какво ти носи тя?

От вече две години съм част от семейството на Хъба в Самоков. В началото бях много притеснена, сега го чувствам като втори дом. Много го обичам. Избрах него пред възможността да стана учител по музика. Работата в Хъба много ме обогатява, среща ме с интересни хора – това е вътре в мен, искам го и съзнателно го търся. Там аз прескачам границите си, успявам да видя нещата от друга гледна точка. За това много съдействат мениджърът и колегите. Станахме си като едно малко семейство. Много им благодаря за търпението, подкрепата и мотивацията, която ми дават да продължавам с това, с което се занимавам – музиката. Радва ми се. И на нашия партньор Стоян Стоянов, той също много ме подкрепя.

Има ли път за теб обратно към „Пирин фолк“?

Оставила съм го на пауза, то тиктака в мен и само чакам да пламне огънчето, да се мотивирам. „Пирин фолк“ се промени, претърпя различни катаклизми, сега мисля че е поел в добра посока, чуват се все по-качествени песни с по-добро македонско звучене.

Какво си пожелава Деси Николова през 2020?

Пожелавам си здраве на мен и близките ми. Сили да творя, да ми се случват хубави неща. А моето пожелание към вашите читатели е да са живи и здрави, да са усмихнати, да пазят българското, да слушат хубава музика и да продължават да ви подкрепят! И много творчество през тази година – оценено и търсено!