Политика

Депутатът от РБ Димитър Делчев – Нашата цел винаги е била да се стимулира гласуването

Анна Манова

13236036_10206812530972930_1780779187_nПрез изминалите седмици тема номер едно на политическия небосклон са промените в Избирателния кодекс. Това положи основата на множество полемики, дебати, залитане в крайности и дори доведе до излизането на партии от коалицията. Въпросът с референдума, какво трябва да съдържа или не, също разедини мнозинството.

За това какво се случи и какво още трябва да се промени, потърсихме за разговор депутата от РБ Димитър Делчев. Поради непрекъснатите промени в политическите настроения и липсата на краен резултат, който да бъде обединяващ за всички, подчертаваме, че интервюто е взето в средата на тази седмица.

Смятате ли, че задължителното гласуване ще бъде начин да се проконтролира търгуваният вот и да се въведе ред в една система, изтъкана от хаос?

Задължителното гласуване би намалило влиянието на купените гласове върху крайния резултат, тъй като прогнозите сочат, че ще доведе до повишаване на избирателната активност. То обаче не би решило проблема напълно, тъй като някои партии и политици използват този начин, за да се доберат до определени позиции. Целта на РБ е не само намаляване на влиянието, но и премахване на проблема. В тази връзка бяха предложенията ни за машинно гласуване и въвеждане на активната регистрация. За щастие колегите възприеха идеята за по-мащабно провеждане на машинно гласуване на президентските избори. Ние ще продължим да работим в посока на въвеждането на машините в цялата страна.

Какво се случва с българите, които от дълги години живеят в чужбина? Не се ли проявява дискриминация спрямо тях и упражняването на правото им на глас?

Реформаторският блок още от самото начало защитава тезата, че българите в чужбина трябва да имат повече възможности да упражнят по-лесно правото си на глас. Предложихме създаването на Избирателен район „Чужбина“, като по този начин предвиждахме възможност живеещите, извън страната да избират пряко своите народни представители. Настояваме и за запазване на либералния режим за разкриване на секции в ЕС.

От НФСБ, чиято идея е да се канализира и избегне подкрепата отвън за ДПС, завиха, че само това е начинът да се отстрани една политическа партия, която кара под индийска нишка всичките си симпатизанти да гласуват. Но как ще се спрат рейсовете, този изборен туризъм, на който сме свидетели на всеки 4 години?

Проблемът, който съществува на изборите в Турция няма как да бъде решен само с намаляване на броя на секциите. Основната ни задача е да спрем възможностите за манипулации, подмяна на протоколи и гласуване от чуждо име. Една от възможностите да направим това е чрез въвеждане на машинното гласуване, другата е активната регистрация. За едното успяхме да се преборим и на следващите избори ще има над 500 машини в секциите, но за другото не намерихме подкрепа у нито една от другите политически формации. Не сме се отказали.

Мярката против изборния туризъм е изискването за уседналост, което успяхме да запазим, въпреки опитите на ДПС да отпадне. Вероятно си спомняте и усилията ни по отношение на този вид „туризъм“ на местните избори, когато по предложение на РБ се приеха по-големи санкции за кметове и длъжностни лица, които не упражняват добър контрол или подпомагат този вид манипулации.

Смятате ли, че е редно ако един човек не успее по една или друга причина да даде своя глас трябва да му се приложи санкция и да бъде заличен от избирателните списъци? Не е ли твърде крайна тази мярка?

Заличаването от избирателните списъци не е вид санкция, а адмнистративна мярка за актуализирането им, това и в момента съществува като възможност в Изборния кодекс. По-важното е, че не допуснахме хората да бъдат глобявани, ако не гласуват. Нашата цел винаги е била да се стимулира гласуването, а не да се наказва негласуването, защото това е преди всичко право.

Същевременно се правеха внушения, че чрез заличаването ще се намали броят на  „мъртвите души“ в списъците, но това може да се направи с активна регистрация, не с пасивна дерегистрация, каквото е заличаването от списъка при негласуване, тъй като в този момент вече вотът от името на хора, които не живеят в страната и не гласуват тук или са починали, вече е отчетен.

Какви са според вас основните плюсове и минуси на новия Изборен кодекс?

Сред множеството скандали встрани останаха добрите неща, които се случиха в този Изборен кодекс като въвеждането на електронното гласуване, по-широко машинно гласуване в най-малко 500 секции.  При възможност за дистанционно гласуване въпросът, който в момента стана причина за ветото на президента, а именно гласуването в чужбина, няма да бъде проблемен.

Голям минус е единният номер на партиите в цялата страна на местни избори. Това ще превърне местните избори в национална рекламна кампания на номера, вместо в кампания за личности и местни политики. Ще направим всичко възможност да премахнем това безумие.

 

 

Какво е Вашето отношение към референдумите, като начин да се вземе под внимание общественото мнение? И по-специално към референдума, организиран от екипа на „Шоуто на Слави”?

Референдумите са един от най-добрите начини да се чуе мнението на хората по въпроси, които ги засягат пряко, но те не бива да бъдат разделяни на референдума на Слави, на Георги или на Петко. Когато инициативата е подписана от повече от 600 000 човека, това е референдумът на българските граждани. Това беше и една от причините от Реформаторския блок да настояваме да няма промяна относно провеждането на референдумите.

Кога и как е редно да се извършва един референдум? И дали да се „напасва” законът спрямо тези, на които е в полза е правилна тактика?

Изборният кодекс не се пише за конкретна партия и промените не трябва да влизат в сила за изборите, последващи приемането му, за да не се избегне практиката всяка партия да променя изборните правила по свое усмотрение. Много партии си изпатиха от това, че писаха промени в Изборния кодекс за собствени цели, най-пресният пример е т.нар „Кодекс Манолова“, след който БСП изгуби най-много от начина на въвеждане на мажоритарния елемент.

Вероятно сте проследили нашата позиция, която беше последователна от самото начало и ние твърдо заявихме, че сме против всякакви промени относно провеждането на референдумите и в крайна сметка нашата позиция беше възприета и от колегите от мнозинството.

А какво се случва с въпроса от миналия референдум? Гласовете не бяха достатъчни, но все пак почти 2 млн. души казаха, че искат електронно гласуване.

Ние от Реформаторския блок предложихме въвеждането на електронното гласуване чрез изменения в Изборния кодекс, които бяхме консултирали с няколко неправителствени организации и мнозинството възприе голяма част от тях. Но всички трябва да сме наясно, че електронно гласуване няма как да има преди 2018 година, ако искаме то да бъде във вариант, който да бъде сигурен и да няма съмнения относно истинността на вота.

 

АБВ излязоха от коалицията. Премиерът Борисов прие оставката на техния министър Калфин. Това означава ли, че има заплаха за стабилността на коалицията?

Заплаха за стабилността на коалицията няма. Напускането на лявата партия води до изчистване на правителството. Само дясно-центристко управление с патриотичен профил  може да преведе страната през тази сложна международна обстановка.

АБВ избраха да се обърнат отново към коалицията КОЙ с БСП и ДПС и показаха, че са част от статуквото. Това е опит за политическо съхранение, но трябва да имат предвид, че национално отговорната позиция не е защита на личния партиен интерес, както те направиха при първото подсвирване отляво, добави той.

АБВ загубиха доверието на избирателите. Те използваха МТСП само да укрепят партийните си струкури.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close