Новият сезон на сериала „Избори по български“ скоро и във вашия живот
Мария Галчева
Нова година – ново правителство. Малко така става при нас, ама какво да правим с тоя ни късмет. Съвсем скоро ни предстоят и избори, които ще легитимират поредното българско правителство, на което можем само да пожелаем не успехи или нещо друго, а просто да си изкара мандата докрай.
Но не затова ще е думата в този кратък, злобен коментар. Тук ще си говорим за посланията, които ще чуем, за платформите и за намеренията на политическите ни титани.
След като по най-наглия начин пренебрагнаха референдума, иницииран от Слави Трифонов, родните политици обрекоха и тези избори да преминат на базата на стария изборен кодекс. Колкото и популистки, и противоречив да е този референдум, хората / около 2,5 млн души по данни на Централната избирателна комисия/ пожелаха промяна чрез положителен отговор и на трите въпроса. Но парламентът обаче не пожела да уважи тяхното мнение и направи всичко възможно да не предприеме никакви стъпки за решение.
Сега ще гледаме поредния епизод от поредицата „Избори по български“ и въпросът на въпросите е при това положение каква коалиция ще се сформира и колко стабилна ще е тя. Дали отново няма да се изпадне в патовата ситуация да не може да се състави здраво правителство – все вероятности , които са много тревожни и не правят перспективата пред страната бляскава и изпълнена с възможности.
Но преди да отидем към коалициите и възможните групирания, да си поговорим за посланията. Искрите между двата колоса ГЕРБ и БСП запрехвърчаха като при късо съединение. Обвинения, критики, със сигурност не трябва да очакваме кампания, основана на позитивното говорене, когато конфронтацията е повече от ясна. Посланията някак си се губят на фона на реалността от досегашните действия. Колкото и чудеса да очакваме, най-вероятно няма да ги видим.
Много кратко време имат всички, за да възвърнат доверието в себе си, макар с по-горното изпълнение, което писахме, това едва ли е възможно. Доверие – сред нереализираната пенсия от 300 лева, майчински под минималната работна заплата за втората година, всякакви издевателства от здравно естество, тотално сбъркана образователна система, какво ли още можем да очакваме. Изправени пред подобни проблеми, ние цяла зима гледаме истерии с непочистени пътища, занимаваме се с всевъзможни щуротии, търсим гафовете при протокола, мъдрим кой колко е успешен и се цепим колко не джентълменски постъпи Тръмп с жена си на входа на Белия дом.
Посланията ще са важни, да, колко важен ще е и този път изтерзаният български народ – за него ще се върви напред, ще се гради, ще се мисли, ще е в култ и на пиедестал. А народът какво да иска друго, освен да живее спокойно и достойно? Да може да работи и да не мисли с ужас как да свърже двата края до края на месеца, да се радва на децата си, които обаче да не предпочитат да ходят да берат ягоди в Англия или портокали в Испания. Това искат хората – не е много, нали? Но на фона на човешката алчност и мегаломания, на чувството за единствена алтернатива, на обвързаностите и зависимостите, някак си изглежда невъзможно. Думата компромис вече не се тълкува като компромис – тя е някакъв тъмен синоним на игра, договорка, подмяна.
Ще поживеем, ще видим – ей, го къде е, още два месеца ще живеем с поредното служебно правителство в последните 5 години.
Стягай се, българино! Макар да си мислиш, че не може да стане по-зле и да задълбаем още, не подценявай уменията на българските политици. Те винаги могат повече, отколкото показват. Жалкото е само, че не го правят в положителна насока, затова и доверието към тях е на критичния минимум, че даже и под него.
Примери – дал Бог.
