Анелия Балабанова
Днес /29-ти март/ от 18 часа ДВГ „Медени звънчета” при ОУ „Митр. Авксентий Велешки” излизат за поредното си участие пред публиката. Чувството обаче е по-различно за талантливите момичета и тяхната ръководителка Даниела Георгиева. Репетициите са обзети от неподозиран трепет и емоции, а във въздуха се носи странно вълнение. На читалищната сцена в родния Самоков групата ще отбележи своята 25-годишнина. Юбилей, който поражда гордост и удовлетворение от постигнатото през годините. Съставът е създаден като училищен, но постепенно се превръща в запазена марка и еталон за класа. „ В началото се водехме детска група при ОУ „Митр. Авксентий Велешки”. При едно от участията ни – в конкурса за забавна песен на фолклорна основа – „Златен извор” в Димитровград трябваше задължително да изпратим звукозапис и име на групата, каквото до този момент нямахме. Много ми се искаше то да съответства на нашия регион. Допитах се до колегите и се появиха две-три предложения, които в последствие отправих към децата. Те се спряха на „Медени звънчета”. Годината беше 2007” – припомня ръководителката Даниела Георгиева. С времето състава на вокалната група се променя. Някои от момичетата си тръгват, на тяхно място се появяват нови. Петокласничките Ивана и Мерилин, Михаела, Габи и Даная от 6 „а” клас, София и Мартина от 6 „в”, Иванина и Рая от 7 „а”, Лора от 7 „б” и най-малката – Сони от четвърти „а” са част от настоящия състав. Общото между тях и останалите „Медени звънчета” е музикалният пламък, който гори в очите и душите им. В някои от малките певици, той ще свети до сетен дъх. Много от тях са записали с ярки букви имената си в историята на вокалната група и всеки ден се връщат мислено към нея.
Г-жо Георгиева, всеки юбилей е повод за равносметка. Каква е Вашата за изминалите 25 години – много или малко са те? Какво успяхте да постигнете и за какво не стигна времето?
Като се върна назад ми се струва, че изминалите 25 години са като един миг. Вероятно, защото наистина е голямо удоволствие да се работи с тези деца, които идват в групата са изключително мотивирани и много отговорни. Дори и не с толкова изявени гласови данни, когато посещават редовно репетициите – с повторение и изваждане на скрити възможности, заложени във всяко едно дете, нещата се получават. Вокалната група е колектив и изпълненията предразполагат за едни много сериозни взаимоотношения между самите участници. Те дори сами си помагат, когато са на сцената. Може би това е причината да ми е толкова приятно и да не отбелязвам времето. Виждам, че работата по време на репетициите след това дава своите резултати чрез изявите ни на концертния подиум, както и при участията ни в различни фестивали и конкурси. Тази година имахме участие и в телевизионно предаване, което е един много сериозен стимул за децата да продължават да се занимават с музика и пеене.
С течение на времето и годините „Медени звънчета” се превърнаха не само в еталон на училището, но и на Самоков. Какво ви костваше това?
Много съм горда и се радвам. Изправени сме пред редица предизвикателства. Има един такъв проблем, че при децата мен идват в пети клас. Пети клас е обучаващ период, но в шести и седми аз вече разчитам на тях. Лошото е, че от всеки випуск те са различен брой. Има випуски с по 3-4 деца, но и такива с по едно дете. Когато тези три-четири деца излязат и на тяхно място не дойде добро ново попълнение се получава една дупка. Това се явява доста сериозно предизвикателство за мен – от оскъдния материал, който имам да направя така, че групата да бъде успешна – да се представя добре и извоюва награди.
През годините групата е донесла много успехи за училището и Самоков. Кое бихте откроили като най-голямо постижение?
Има конкурси, в които сме участвали 8-9 пъти. Мигновено в съзнанието ми изплува младежкият фестивал „Фолклор без граници” в Добрич, на който ние се явихме през 2011 г. Той е с международно жури от 10 човека. Тогава спечелихме първо място, което за мен беше един добър резултат. При участието ни в международния фолклорен фестивал „Италианска магия” в град Римини през 2012 г. също успяхме да извоюваме първо място. От четири години ходим в Хасковските минерални бани – също много солиден фестивал. Представителят в журито, който отговаря за песенния фолклор работи към БАН ни чу първата година и след това винаги изказваше своето възхищение.
Като цяло залагате на автентичния фолклор. Това ли е, което ви отличава от останалите участници?
Групата е основана като резултат от появата на специализираните паралелки с разширено изучаване на музика и изобразително изкуство през 1991 г. Тогава започнахме да пеем училищни песни. Въз никна обаче един проблем. Трябваше да учим различни училищни песни, които да съответстват на определен празник, примерно. Това реално нямаше как да стане, защото материалът трябва да се утвърди, а не само да се научи. Реших, че ако се обърнем към народната песен, тя ще бъде актуална за всеки един от обичаите. Две години след основаването на тези специализирани паралелки 1993/1994 г. ние направихме детската група към ОУ „Митр. Авксентий Велешки”. Тогава моят съпруг започна да прави обработките – от едногласната мелодия правеше тригласна. Само, че децата от тези музикални паралелки бяха нотно грамотни, бързо и лесно схващаха песните. Започнах да вземам обработки от вече известни композитори. Пели сме песни на Петър Льондев, на Стефан Драгостинов, на Николай Кауфман. Това беше до момента, в който имаше музикални паралелки. След като ги закриха, децата вече нямат такива познания и няма как да правим обработен многогласен фолклор. Деца, които не познават нотите няма как да се опрат на нотния текст, който давам. Реших, че може би друга печеливша страна на фолклора е неговата автентичност. Още повече, че когато защитих дипломната си работа за втори клас квалификация, тя беше свързана именно с обичаите в самоковския регион. Аз тогава много обикалях през селата, събирах песни и всякаква информация. Немалка роля изигра женската група в Говедарци. Там имаше едни възрастни жени, които пееха точно по този неповторим, самобитен начин на самородния талант. Ние няма как да го повторим, но те ни показаха какъв трябва да бъде еталона, образеца. И аз гледам колкото се може децата да се доближат до него. Наистина не е това пеене, но е автентичното самоковско двугласно пеене. Шопският двуглас не е често срещан, защото това остро звучене на двата гласа, които се доближават един до друг изискват умения от страна на децата, за да го изпълнят. Именно това се отбелязва от компетентното жури при всичките ни участия в конкурси и фестивали. Аз самата не съм чувала друга група от основно училище, не от музикално да изпълнява такъв фолклор. Затова ние сме желани като участници на такива конкурси. Връщаме се с отличия и ни канят в радио и телевизионни предавания да вземем участие. Реално работата с децата трае реално три години. Аз като ръководител трябва да обновявам междувременно групата и новите попълнения да ги приуча към този начин на звучене. Най-голямото ми удовлетворение е от това, че тези деца започват да оценяват и да дават правилна оценка при чуждо изпълнение. Дори са и критични към себе си, когато не са се представили добре. Това означава, че те вече имат изградена музикална култура в себе си. Имат и нагласата да слушат народна музика. Желанието ми е по-широк кръг от деца, не само тези от групата, да се докоснат до нея.
Как се възприема народната музика от страна на подрастващите?
В началото им е доста трудно и то най-вече втория глас, защото трябва да запазят позицията си. Първият глас пък има трудности, заради орнаментите, които трябва да направят.
Доста неща сте постигнали, но със сигурност има още какво да се желае? Към какво са насочени усилията ви в момента?
Имахме много възможности за участие в конкурси, но се насочихме почти изцяло към юбилейния концерт. Това ни е основното през тази учебна година. В последно време вокалната група се справя много добре и с църковните песнопения. Може би, защото са много близки до шопския двуглас. Чувствам се много удовлетворена от постигнатото, защото не е лесно църковното пеене.
Означава ли това, че ще се насочите към църковното пеене в даден момент?
Не, но винаги когато се налага за дадено мероприятие, имам увереност, че ще се справим дори и с по-сложни песнопения.
Нужни ли са такива групи – училищни и извънучилищни, които да пазят фолклора?
Много е належащо, но в много училища няма такива групи. Обикновено се сформират във връзка с някой празник на училището. Повечето учебни заведения нямат група, която е представителна и с готовност да откликне на всякакъв род мероприятия.
Как си представяте бъдещето групата след пет години?
Не знам дали аз самата ще съм част от нея, но на всеки, който дойде след мен съм готова да помогна и дам от своя опит. Много се надявам да има приемственост, след като си тръгна един ден от училището като пенсионер, защото ще бъде грехота този труд, традиция да останат в пространството, а уменията, които децата ги имат да не се развиват. Същото се отнася и за фанфарния оркестър. Хубаво е всяко училище да има такъв и той да допринася за по-голямата празничност и тържественост при различни събития.
