ОбществоРегионалниСамоков

Дванадесетокласничката Йоанна Георгиева: Предпочитам да уча в клас отколкото през телефона

Анна Манова

Електронното обучение в условията на извънредно положение е сериозно изпитание както за преподавателите по различни дисциплини, така и за учениците. Тази учебна година се оказа пълна с предизвикателства, имайки предвид, че учениците бяха в две грипни ваканции от началото на годината, непосредствено след това учебните заведения бяха затворени, а учебният процес премина изцяло пред екраните на мобилните устройства и компютрите.

Особено трудна е годината за онези, на които им предстоят матури, кандидатстудентски изпити и дългоочакваният абитуриентски бал, който за момента е под голяма въпросителна. Определено този випуск ще остане в историята.

Именно с тези трудности на днешния ден се среща дванадесетокласничката Йоанна Георгиева, която е възпитаник на ПТГ „Никола Вапцаров”. В момента Йоанна се подготвя за две матури и изпити по специалността „Икономика и мениджмънт”. Признава, че е трудно да се учи от дистанция, без личния контакт с преподавателя и само през екрана на мобилното устройство. Отделно като всеки един млад и динамичен човек се усеща в окови и сякаш животът е спрян на пауза. Подобно на повечето от своите приятелки на тази възраст от малка си мечтае за специалния абитуриентски бал, а всичко необходимо за него си е набавила още в началото на годината. Днес Йоанна е притеснена за матурите, разочарована от развоя за абитуриентските балове и в подготовка за кандидатстване във ВУЗ.

Здравей, Йоанна. Как уплътняваш цялото налично свободно време, за което винаги сме си мечтали да имаме и все не ни е достигало?

Здравейте. Благодаря за поканата и възможността да споделя моите мисли в момента. Да, сега всички разполагаме с много време, което може да уплътняваме по най-различни начини. Помагам вкъщи, готвя, чистя, чета книги, гледам филми и сериали. И уча, разбира се. Като един бъдещ студент се подготвям за изпити и се надява, да се случат нещата, така както ми се иска. Но истината е, че ми е скучно, защото съм динамичен човек, свикнала съм да правя много неща, да прекарвам доста време навън, да се вижда с приятели, да спортувам. Това положение е доста нетипично за мен.

Ти си дванадесетокласничка и си част от випуска, който със сигурност ще остане в историята. Как се чувстваш в момента? Какво си казвате с твоите близки, приятели, родители?

Истината е, че съм доста изненадана от ситуацията, в която се намираме. Не съм очаквала, че ще достигнем времена, в които ще има забрана за излизане, няма да можем да общуваме свободно с приятели, няма да можем свободно да излизаме на разходка, и ще се налага да слагаме маски, да спазваме дистанция помежду си.  Това положение е меко казано неприятно.

С приятелите и съучениците доста си помагаме в учебния процес, изпращаме си домашни и мисля че се сближаваме по този начин. Това важи с пълна сила и в семейството – ставаме по-близки, повече споделяме, прекарваме цялото си време заедно и си намираме различни занимания у дома. Даваме си сметка кое в истински важното и го ценим. Преди все бързах да изляза от вкъщи, а сега е обратното – вглеждам се в домашния уют. Оценявам момента. Родителите ме насърчават и ми дават надежда, че всичко ще свърши скоро. И аз вярвам в това.

Сподели, че си помагате със съучениците в ученето. Каква е твоята лична оценка за електронното образование. По- лесно ли се учи от вкъщи или не?

Според мен това обучение е много по-трудно отколкото в училище, защото липсва живият контакт с учителя и когато срещнеш трудност той да ти обясни урока, да ти покаже къде точно грешиш. Докато като учиш през телефона е доста трудно, защото четеш някакъв урок. който ти е написан на някаква програма. Или го разбираш или не. Отговорността си е лично твоя. Няма кой да ти го пояснява отделно на теб.

Коментираше се също темата за недостигът на мобилно устройства, което може да възпрепятства ученето. Ти какво мислиш?

Мисля че технологиите са доста напреднали и всеки един млад човек се интересува от тях и иска да бъде в крак. Такъв е днешният свят. Всеки млад човек има телефон, който използва непрекъснато в ежедневието си и не вярвам това да е проблем.

В един момент забраната за използване на мобилни устройства в час отпадна. Това звучи като сбъдната мечта на повечето ученици. Очаквала ли си, че подобно нещо ще се случи в условията на българското образование и то така светкавично. Изяде ли книжката мишката наистина?

Истината е, че съм си мислила, че ще дойде време, в което ще учим през телефона, таблета, компютрите. И това е логично предвид напредъка на технологиите. Мечтала съм си да дойде този момент. Но сега, когато се случи и… не съм очаквала, дори малко съм разочарована. Мога да кажа, че училището ми липсва и предпочитам да уча в клас отколкото през телефона. Защото времето тече по съвсем различен начин. Имаш възможност да се срещнеш със съучениците, да общуваш с учителите. И този контакт е наистина ценен. Сега учим повече, постоянно сме затрупани с домашни и съответно при неизпълнението им получаваш лоши оценки. Предвид това, че сега съм 12 клас и завършвам училище за мен и другите на моята възраст е последен контакт с училището, след това животът на всеки ще поеме в друга посока и това е малко тъжно.

Има ли хитреци, които измислят как да кръшкат с различни оправдания?

Такива дребни номерца не минават.

Има ли го сега моментът, в който вътрешно си казваш: „Ех, как ми се иска да съм в час и да се оплаквам как не ми се седи в час”?

Иска ми се да съм училище, дори да се оплаквам. Това ми е последната година, в която преминавам през училищния праг, от следващата се надявам да съм студентка и всичко ще е много по-различно. Липсват ми излизанията с приятели, разходките и тренировките. Абсолютно всичко, свързано със социалния живот.

Как се подготвяш за матурите и какви ще държиш?

По-трудно е без учител. Подготвям се доста старателно, защото искам да постигна добри резултати. Ще държа две матури – български език и втора матура по желание –  английски език. Ще се състоят изпити по специалността ми „Икономика и мениджмънт”. Благодарение на госпожа Биляна Стамова съм участвала в различни проекти и съм натрупала знания и опит. Надявам се да дам най-доброто от себе си.

Знам, че  темата за абитуриентски балове е болезнена, но все пак до какъв етап беше стигнала с подготовката?

Както всяко едно младо момиче, така и аз мечтая за най-красивата рокля, да бъде най-хубаво сред другите, да събере погледите. Бях се подготвила за всичко. Купих си необходимите неща, запазихме с родителите ми ресторант, час за грим и прическа. Но всичко отпадна. Разочарована съм най-много от този факт. Все пак мисля че традиционният бал на 24 май може би ще се състои, дори да бъде изместен, но няма да бъде същото!

И на финала за какво мечтае Йоанна?

За простички неща – това изпитание, пред което сме изправени днес да отмине, всички да са здрави, щастливи и да осъществят мечтите си. На себе си пожелавам същото.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close