Димитрина Божилова
Боб, боб, боб!.. – това скандираха нашите скъпи гости – карикатуристи и хумористи, начело с Доньо Донев. Те бяха първите участници в Бобфеста, който Г. Божилов – Гебо измисли и осъществи през 2003 година.
От старите документи открихме, че по време на Пловдивското изложение лично цар Фердинанд признал високото качество и вкуса на радуилския боб. През 2004 година от Добруджанския институт официално получихме Сертификат за радуилския боб. И оттогава до днес, самоковското село Радуил всяка година в първата събота и неделя на септември посреща музиканти, певци, танцьори, художници, майстори на народни занаяти. Красивото рилско село, известно като Малката Света гора /б.а. изградени са 11 параклиса, има две църкви и един манастир/ става столицата на боба. Всеки, който е вкусвал от бобената чорба, приготвена от баба Стефана и нейните помощници потвърждава думите на Фердинанд, че не е опитвал по-вкусно нещо от този боб. Бял, едър, плосък, по много в една шушулка, катерещ се като алпинист по 3-4 метрови пръти /фасулевици/. Слънцето налива в зърната много масло и той става бързо увиращ и сладък, не само от това, че го поят от три реки – Марица, Стрименица и Ибър. Въздухът е чист, кристален, земята е плодородна, хората работливи и ето ти – вкусен и музикален, незабравим боб. Затова и нашите гости не искаха нито кебапчета или пържоли, а искаха боб. И ние им го приготвяхме в гърнето, подсладен с чубричка, джоджен и магданоз.
Много състави и групи от цялата страна минаха през Радуил и показаха своето майсторство на сцената на читалище „Христо Ботев”. Имали сме гости от Сърбия, Македония, Гърция и Холандия и те се завръщаха по родните си места с награди – „Златно бобче”, медали „Златен Фасулицър”, грамоти, дипломи, изработени от Валери Александров – Алекс, вестник „Радоил”, книжки с хумор на Гебо, плакати, дърворезби и др. подаръци получаваха всички.
Всеки път във фоайетата на читалището и в стола на кметството се подреждаха изложби – фото, живопис, графика, карикатури, гоблени, плетива, керамика, стъклопис и мн. други. Голямо внимание обръщахме на кулинарната изложба с ястия от боб и др. вкусотии. Приятна изненада за всички бяха гостуванията на Ути, на майстор Миро от Сърбия и на шеф Пеньо Иванов от АРИЗ – 7. Голям интерес предизвика и срещата-мач на ветераните от ФК „Левски” и радуилския клуб „Ибър”. Ще спомена и Чешмата на Хайтов, която изгради Александър Хайтов по идея на Гебо. В нашите изложби участие взеха Елица Хайтова – внучка на Хайтов, фотоси на Дончо Донев, живопис на Борис Дамянов, гоблените на Росица Бакалова, бижутата и др. изненади на Галина Иванова от Пловдив, рисуваните шалове и много др. сувенири на Радка Вацева от София и др. С писани кратуни идваше и Иван от Враца. Едва ли може да споменем всички, които с много желание и красиви неща гостуваха на селото и радваха домакини и гости. Правеха тези септемврийски дни още по-приятни и незабравими.
И тази година за 13-ти път ние с широка прегръдка и усмивка ще посрещнем гости от България, Сърбия и Македония. Много боб на корем ще приготви в двора на църквата шеф Пеньо от АРИЗ-7 с бабките радуилки. Ще играят кукери, ще гърми бобеното топче, ще се люшне голямо хоро. За цялото протичане на празника голяма заслуга пак ще има Фолклорен център „Нестия” от София с шеф Христо Станков. Ще се обогати и музеят на боба, който създадохме в чест на фестивала и в него има всичко, което се е случвало през годините.
Още веднъж ще докажем всички заедно, че българският фолклор е жив и че възрастните трябва да предават своето богатство в сърцето и душите на младите, защото докато е жив фолклорът, България ще я има.
С гореща благодарност към Община Самоков, кметството и църквата в с. Радуил, читалище „Христо Ботев” и населението на селото за достойното провеждане на Бобфеста.
