Зоя Станкова
Изключително интересен, а и не по-малко забавен е моментът, когато даден член на обществото ни взема отношение по някакъв въпрос и не застава с името под думите си.
Как да наречем това прикритие – страх, лицемерие, наглост или да дадем някакво друго определение? Различни ситуации – различни изводи, но пък безспорно и еднакво нелицеприятни и жалки резултати.
Явно не е никак сложно, когато имаш мнение, позиция, възгледи да ги изразиш, но моментът с повишена трудност се появява тогава, когато се съмняваш дали да сложиш името под думите си.
Тук обаче ще отворя една скоба за смелите анонимни коментатори, в която ще запитам всеки един от тях, не смятате ли, че липсата на името ви обезценява и всичко, което казвате? Защото реално вие излизате под формата на думи, а не на лица, което не означава нищо. Голословие! Празнословие! Дори да има нотки на реалности в думите ви, какво са те, когато нямат и реален облик?
Истината е, че когато построим стена от бели листи, от монитори, от изречения, от химикал и клавиатура пред себе си, можем да сме всеки и да кажем всичко на съгражданите си, но опре ли дотам да сложим името си, лицето си, тогава вече става трудно и непосилно за голяма част от хората.
Безспорно има попадения в някои материали, които не звучат никак зле. Има не малко истини, както и немалко заблуди на техния фон, разбира се. И в действителност всеки е в правото си да прецени какво, кога и как да каже. Да застане със себе си или скрит отвъд себе си. Да застане с думите си, с делата си или да ги прикрие по някакъв начин. Но все пак, ако нямаш дързостта да се изправиш и да се опреш на принципа „Право куме в очи“, защо изобщо се „изхвърляш“ пред хората?
Интересен е също моментът, когато коментираме и дори не сме запознати изцяло с обстановката, причините, предпоставките, следствията от дадени налични ситуации. И от изкривените огледала, в които по един или друг начин, принуждаваме хората волно или неволно да се огледат.
Така де, като цяло сме смели, почтени и не мълчим, но с празен ред или многоточие на мястото на самите нас.
И на финалната права ще поставя въпроса къде е достойнството на анонимните коментатори, а и на тези, които им дават трибуна, и хайде да видим дали ще финишираме успешно на това състезание по надхитряване?!
