Димитрина Божилова
Когато за пръв път се видях със Здравко Стоянов веднага разбрах, че този човек е истински родолюбец и патриот. Ще разберете това и вие, когато прочетете написаното тук от мен.
Със Здравко сме се запознали случайно преди 25 години, когато ни покани в неговата вила в самоковското село Радуил. Оказа се самоковец по рождение, но избрал прекрасно място над селото за свой дом. Направил чешма, насадил дървета и цветя, станали прекрасен декор за видеокасетите с песни на двете женски фолклорни групи към местното читалище.
Сега, когато ме потърси отново, беше по негова и на приятеля му идея – да направим нещо съвместно за селото, което да остане за поколенията.
Идеята ми се видя много интересна и затова го поканих на среща с членовете на самоковския Руски клуб, който през идващата есен ще навлезе в своята юбилейна 25-годишнина.
Срещата се осъществи и на нея Здравко разказа за своя живот – богат, наситен със събития. По професия той е юрист, но е стигнал до чин полковник в сферата на разузнаването. Бил е консул в Германия. Година и половина е работил в Москва под прикритие, с руснаци верни и предани, обичащи България.
„Сигурен съм, че ще възстановим отношенията си с руския народ“, сподели Здравко.
И ние вярваме в това.
Здравко се вдъхновява от красивата природа на Радуил и от миналото на селото и района. Иска заедно с местната общественост да направим исторически и етнографски музей. Потърси и моята помощ, защото знае, че ние с покойния ми съпруг Георги Божилов-Гебо имаме много снимки и сведения за миналото на Радуил.
Ще превърнем идеята в реалност! Сигурна съм в това. Само да сме живи и здрави…
Всъщност първата идея на Здравко е вече осъществена. С дарение от 1200 лева е направено табло с образа на Христо Смирненски и неговото стихотворение „Каменарче“, написано в Радуил, когато преди век поетът е живял и творил в селото. При откриването на таблото са присъствали децата от училище „Христо Смирненски“ в селото. Събитието е било интересно и се запомнило.
Дано кметството в Радуил и общината в Самоков прегърнат сега идеята къща в селото да се превърне в музей.
„Дядо ми е имал фурна в Радуил, но по време на Септемврийския метеж тя е запалена от шпицкомандите. Чичо ми Славчо Пеев е един от основателите на тукашната кооперация. И други мои родственици са пряко свързани с Радуил. Заради всичко това избрах да живея тук“, допълни Здравко.
На срещата в клуба той донесе и огромен албум – книга със стихове, картини и послания, посветени на 100-годишнината от освобождението на България и на дружбата ни с руския народ.
Самата среща премина много топло и приятно за всички. Накрая Спаска Шехтова, която е сърцето и душата на Руския клуб, връчи на новия член много интересни подаръци, свързани с историята, името и дейността на клуба.
