Да пресичаш на пешеходна пътека в Самоков и да си изядеш боя. Разказ от първо лице на Станимир Иванов

Анна Манова

В последните няколко години агресията стана неизменна част от живота ни. Тя се разпространява като епидемия, за която няма все още предписано лечение. Изключително силно се проявява зад волана и на пътя.

Един от поредните случаи на агресивно поведение се разиграва в Самоков в началото на месец май, в делничен ден, на централна зона. Това е историята от първо лице на 44-годишния самоковец Станимир Иванов, който изобщо не подозира, че едно пресичане на пешеходна пътека в Самоков може да завърши с побой и две счупени ребра.

„На 5 май отивах към работилницата, в която аз изработвам неща от дърво и влязох в железарията, която се намира на ул. „Търговска”. После излизайки от магазина видях, че на улицата имаше колона коли от Голямата чешма надолу. Не бързах, беше хубав ден. Изчаквах колите да минат. Обаче, изненадващо за мен, един от шофьорите спря цялата колона и ми направи знак с ръце да мина. Рядко се случва в Самоков. Аз пресичам и съм се обърнал към него, като му благодаря отново с жест. И в този момент от долната страна на моста профучава един син пикап с голяма скорост. Беше съвсем близо до мен и аз извиках от изненада и уплаха. Шофьорът на пикапа наби спирачки, излезе на улицата и ми каза, че съм го напсувал. Успях да му обясня, че въобще не съм псувал, обаче той очевидно не се нуждаеше от моето обяснение и ме започна с юмруци”, разказва Станимир Иванов.

Тази ситуация се разиграва в делничен ден, на центъра на Самоков. Нападателят, който не спира на пешеходна пътека в момента, когато някой пресича на нея и за малко да го прегази, си позволява да излезе от автомобила си и да нападне пешеходеца. Ситуацията излиза извън контрол, когато агресията ескалира и водачът на колата започва да напада с юмруци в областта на главата пешеходеца. В този момент Иванов решава, че единственото, което може да направи е да снима номера на нападателя. И тук случката придобива нов обрат, агресивният шофьор забелязва намерението на „наглия” пешеходец и отново излиза да се саморазправя. През това време Иванов успява да пресече и да стигне в градинката на автогарата.

„След като си тръгна аз извадих телефона да снимам номера на колата. Това нещо още повече го разяри, върна се, грабна ми телефона от ръцете и го счупи. Събори ме на земята и започна да ме рита много зверски. Аз се завъртях странично, вследствие на което имам две счупени ребра”,  спомня си за инцидента Иванов. Преди време героят на нашия разказ е преживял тежки операции в областта на корема, като в момента е с ТЕЛ-ково решение и с 54% нетрудоспособност. Един погрешен удар в тази област е могъл да доведе до фатален край за него. И всичко това, само защото се е опитал да пресече на означено за това място, на пешеходна пътека. И то при положение, че един от водачите му е направил път. Това е поредният случай на проява на агресивно поведение на пътя и тотално неспазване на правилата на движение, както и не спиране на зебра.

Иванов успява да запомни номера и да подаде сигнал в полицията. „Спомних си номера на автомобила и по него ми показаха лицето. И тогава всички извикаха: „А, Иво”. На мен това ми направи много странно впечатление. Наистина малко градче сме и всички се познават, но мен никой не ме посрещна по малко име там. Доведоха го много бързо. Той се оправда, че аз съм бил пиян при положение, че работя с режещи машини. Освен това не пия. Друго, което ми направи впечатление е, че от КАТ не взеха никакво отношение по темата, въпреки че става въпрос за отнемане на предимство на пътя. Дадох идея на полицаите да направят алкохолна проба на това момче, те ми обясниха, че е късно вече”, разказва пострадалият Станимир Иванов.

Но това, което остава като остатъчен горчив вкус за субекта на този разказ е един друг социален феномен – абсолютното безучастие на всички присъстващи в момента на случката. „Странното беше, че в моментите, когато поглеждах настрани, докато този ме налагаше,  най-силно впечатление ми направи цялата тази публика, която стоеше тотално безучастна. Това беше най-ужасяващият елемент от цялата случка”.

Случаят е предаден в ръцете на прокуратурата. Как ще се развият нещата ще разберем след определено време. Но тук освен физическата болка, съпроводена с две счупени ребра, остава и душевната. И огорчението, че се разпадаме като общество, щом се поддаваме така безусловно на агресията да ни контролира и да се превърне в опасна епидемия. Интересното е, че в момента на нападението на Иванов хората са безучастни, а когато той публикува случката си под формата на пост в социалната мрежа се получава страхотен отклик от всякакви познати и непознати хора.

„Агресията я делегираме на институцията, т.е  ние да не се саморазправяме. Тук има обаче една голяма въпросителна доколко това се случва. Защото тя се разширява именно поради тази неадекватност на институциите и създава най-добрата хранителна среда на подобен тип явления и затова те се разрастват като епидемия. Дано след моя случай да светне една червена лампичка. Но и да сме наясно, че всичко това го допускаме самите ние”, каза на финала на разказа Иванов.