Мария Галчева
Навярно това, за което пиша са го преживели много от вас. Явно дойде време да го преживея и аз. Рязката смяна в настроението и в чувствата – от спокойствие и блаженство във върховен стрес и страх, когато чуеш по телефона на десетки километри от теб, че къщата ти е разбита…
Няма такова нещо, което да бъде описано с думи. В теб започва да тегне една безпомощност и отчаяние, а в главата ти да кънти въпросът „Защо?”, докато по телефона уточняваш с полиция какво имаш вкъщи, а те да ти казват отсреща какво нямаш вече.
Когато отмине първоначалната буря, проклинаш този, който си е позволил да оскверни личното ти пространство, твоя дом. Мястото, което смяташ за неприкосновено или поне си смятал за такова. Твърдо отказвам да вярвам, че трябва да превръщаш къщата си в крепост, искайки спокойствие и сигурност, но явно ще се наложи. Такъв човек, който надали знае, че ти си работил цял живот, за да можеш да се устроиш, че нищо не ти е дадено даром. Но какво му пука всъщност, като знае, че ти за него се измерваш в пари и в накити?
Гледката от „местопрестъплението”, наречено твой дом, те кара да настръхнеш – разхвърляните ти неща /разбирайте бельо/, отворените шкафове, разтършуваните вещи и касичката на детето ти – и тя разтворена. Колко пари може да е събрало едно дете и що за цинизъм е да посегнеш върху тях? Да, седиш някак празен и не знаеш откъде да започнеш. Колкото и да чистиш след този безпорядък, върху теб сякаш са се лепнали едни очи, които следят всяко твое движение. Всичко е омърсено, но не в този буквалния смисъл на думата, цялата картинка прилича на осквернена черква. В паниката се опитваш да мислиш разумно и трезво, да отговориш на въпросите към теб…
Преживял това упражнение по унижение, чуваш успокоителните думи, че „С малко сте се отървали, има къде-къде по-лоши случаи”. Сигурно е така, може би, но се чудиш дали не е ненормално да благодариш едва ли не, че крадецът е бил внимателен и не е направил някоя по-голяма беля.
Внимавайте, когато искате да направите останалите съпричастни към своето щастие през социалните мрежи, защото не всички споделят радостта ви. За съжаление, доста често единствено и само ви проучват и наблюдават и в момента, в който видят, че не сте си у дома – действат. Да, не е честно, не е редно, никакво не е, поставят те в една изкуствено създадена среда на напрежение и несигурност, но залогът е голям.
Внимавайте и когато оставяте дома си – има доста начини да помислите за неговата сигурност. Наложително е. Трябва да бъдем отговорни към имуществото и притежанията си. Иначе ще научим истината за кражбата през разбити ключалки и отворени прозорци.
