„Да обичаш собственото си дете е инстинкт, да обикнеш чуждо дете е дар от Бога, който не се дава на всеки”

Биляна Очушка: „Да обичаш собственото си дете е инстинкт, да обикнеш чуждо дете е дар от Бога, който не се дава на всеки”

Анна Манова

Цяла година на страниците на нашия вестник търсим различната история, тази, която вълнува, разтърсва, създава смисли, чертае хоризонти, кара ни да мълчим или да не спираме да я обсъждаме. Обикновено тази история принадлежи на хора със сърца, такива, които срещаме ежедневно, онези, които са на съседната улица, в блока срещу дома ни или просто срещу прозореца ни. Същите тези хора ни показват, че доброто не е мираж в живота ни. Това е голямата история на малкия човек.

Краят на година традиционно е време на равносметка. И точно тогава ние, с колегите, решихме да ви разкажем точно тази история. Защото тя изпълва със съдържание думата СМИСЪЛ!

Биляна Очушка е главната действаща женска роля в нашето интервю. Историята й е трогателна и наистина може да послужи за пример. Когато се запознахме, си казах, че някой ден ще я поканя на интервю и наистина стисках палци да се съгласи. Всеки разговор с нея ме въвличаше в нови светове и неща, които знаех, че се случват, но някъде там, в далечината. И не за друго, защото на тези теми обикновенно мълчим, безсилни дори да се възхитим вътрешно, че познаваме точно такива хора като нея. Жени, за които не кариерното развитие е на първо място, а свещената роля на жената да бъде преди всичко начало на живота, да бъде майка. И около нея да се сформира семейство. Да може да разпръсне своята безгранична обич, към онези, които имат най-много нужда от нея – децата.

Преди време тя и семейството й решават, че са готови да си осиновят дете и то при положение, че вече имат едно порастнало момче. Израстнала в голямо семейство, Биляна иска да пренесе този модел и в своето семейство. Силното и желание става факт, успяват да си осиновят дете. И тя спокойно говори за това, без да се крие зад стените на своя дом, защото знае, че когато се обсъжда една тема, тогава се намират решения и съвети. Вече извървян този път е по-лесен за споделяне. А така може и да се помогне на някой, който наистина има нужда, но не знае как.

Но историята на Биляна и семейството й не приключва дотук. Те решават, че имат сили да помогнат на още едно дете, като му подарят онова, от което има най-много нужда – дом, семейство и подкрепа. Стават приемни родители.  Само хора с големи сърца са способни на такива дела. Да гледаш три деца и да ги поставяш на една везна, без тя да накланя в някаква посока. И трите да са ти еднакво мили и близки. Те да са твоето бъдеще и твоето семейство, най-голямото щастие и най-милият дар.  Как се извървява този път и защо?

Първо искам да ти благодаря, че се съгласи на това интервю. Иска ми се нашият разговор да започне така – кога човек решава, че е готов да осинови дете? Какви са причинно–следствените връзки?

Човек никога не е готов за нищо,което се случва в живота му. Единственото важно нещо е да можеш да поемаш отговорност за действиета си.Особено,когато тези действия засягат човешки съдби.Да осиновиш дете при положение, че вече имаш свое, е нещо различно от това да осиновеш дете, защото си бездетен.Бях водена единствено и само от желанието  да  дам шанс на едно дете без изборда израстне, обградено от обич, в нормална обстановка и да има място, което да нарече свой дом.Трябва наистина да си убеден, че никога и при никакъв случай няма да направиш разлика и да проявиш предпочитание към едно от децата. Поставяш ги на една везна и тази везна винаги трябва да е равна.

Доколкото знам, ти си от голямо семейство. Това повлиява ли по някакъв начин в желанието да имаш повече от едно дете?

Да,ние сме три деца и за мен подкрепата и обичта на семейството е много важна.Радвам се, че имах шанса да ме отгледат прекрасни родители и да ме научат да давам, а не да получавам.Да обичам и да помогам,да градя и надграждам.Но истинската причина, която ме накара да осиновя дете е едно друго дете,дадено за осиновяване от мой много близък човек, преди години.Не всички изоставени деца са нежелани. Понякога човек просто няма избор и подкрепа.

В България процедурата за осиновяване е доста тромава. Ти как успя? И то да вземеш бебе!

Това е моментът в живота, когато се научаваш да бъдеш търпелив.Чакаш,така, както чакаш зачеването и раждането на собствено дете.Девет месеца след като бях подала документи за примен родител,взех Стилян. Той беше бебе на 40 дни.Една година по-късно,вече бяхме неговите законни осиновители.И искам да уточня,че никой не ми е искал пари, за да го взема или да го осиновя.

Как се развиват нещата в малкия град като Самоков? Подготвена ли си да се пребориш с всички произтичащи реакции от действията ти?

Тук съм с предимство и то е, че не ме интересува какво мислят хората.Не очаквам нито подкрепа, нито разбиране. Това е моят живот,моите решения и моето щастие.Имам пълната подкрепа на хората,които са от значение в живота ми, а останалите просто не ме интересуват.Като общо хората в малкия град не приемат различното и новото,може би в очите на много от тях съм поредната луда,но и това не е мой проблем.

Как се почувства в момента, в който разбра, че ще си имаш още едно дете, че си сред избраните?

Безгранична радост и страх,едно смесено чувство, което е неописуемо. Същото, което почувствах когато родих Любослав.

Какво би посъветвала всички, които са тръгнали по твоите стъпки? Има ли светлина в тунела?

Да не спират да вярват,че щастието ще дойде и при тях.Да се въоражат с търпение и докато чакат, да направят всичко онова, което след това с бебе няма да могат.И да знаят,че щом са тръгнали по този път,колкото и да е трудно и бавно, ще стигнат края. Светлината я има и осветява и осмисля живота.Да обичаш собственото си дете е инстинкт, да обикнеш чуждо дете е дар от Бога, който не се дава на всеки.

Да осиновиш дете е голяма отговорност, наред с това се изисква смелост и сърце. Как реагира на решението ти съпругът ти, семейството ти?

Преди да предприемем тази стъпкасме говорили много на тази тема.Точно за това изчаквах Бубо да достигне възраст, в която да може реално да разбира отговорността, която трябва да поемем всички заедно. Радвам се, че всички, наистина всички мои близки и роднини, ни подкрепиха и не спират да ни помогат и подкрепят.

Друго интересно при теб е, че преди няколко месеца ставаш и приемен родител и така бройката на децата ти стават три. Каква е разликата между това да си осиновител и приемен родител?

Разликата е много голяма, когато си приемен родител, ти носиш отговорност за детето,обичаш го, приемаш го не просто в дома си, но и в сърцето си. Но във всеки един момент ти трябва да си готов да се разделиш с него, за да продължи живота си напред.Да приемеш, че ти си само част от неговата история. За да си приемен родител, трябва наистина да обичаш децата. Защото тези деца, в повечето случаи, не са нито най-красивите, нито най-интелигентните. В повечето случаи са деца с дефицити и трябва да си безкрайно силен, търпелив и обичен, за да успееш да се справиш.

Ти, както спомена в разговора, имаш и голям син, който в момента е в деликатната възраст на пубертета, как възприема той новите членове на семейството?

Бубо е дете с голяма душа и сърце и в нито един случай за него не е било трудно да приеме брат си или детето, на което сме приемни родители.Редовно ми помага в отглеждането на по-малките,което го направи много отговорен.

Ако върнеш лентата назад, какво би променила?

Нищо,бих минала по същия път и бих взела същите решения.Трудния път е доказателството, че вървиш в правилната посока.

Съвсем наскоро стана учредителка на Сдружение „Евромайки” за Самоков. Какви са очакванията ти по отношение на тази организация в нашия град?

Сдружението е от скоро, но това не означава, че бездействаме. На 19.12 2014 г. правим първото си дарение.Всички момичетадо една са страшно борбени и отговорни, точно затова мисля, че ще успеем да направим много неща. Ние не сме жените с големи портфейли, ние сме жените с големи сърца.Нямаме амбиция за грандиозни неща.Няма да ни предвождат фанфари,ние ще влизаме тихо,  там, където преди нас е влязла мъката.Ще се борим за спокойно и достойно детство на децата от Самоков.

Избрах твоята история за финал на годишния ни брой. И този избор не е случаен. Пожелавам си да има повече жени като теб в града ни, а и не само. А какво е твоето пожелание за предстоящите светли празници?

Пожелавам весели Коледни и Новогодишни празници на всички и не спирайте да вярвате в чудеса.Животът е приказка и ние сами избираме каква да бъде нашата приказка.