Лора Йорданова

Това е последната гостенка от танцовото студио на Катрин Митева – Лора Йорданова. В продължение на цели три месеца ви разказвахме за момичетата от „Кати денс“, които внесова много цвят, много движение и много любов по нашите страници. Не ги избрахме случайно – напротив. Искахме да ви покажем различни, нови млади хора, тези, които имат мотив да правят нещо с живота си, макар и на тази все още крехка възраст.

Те са истинско вдъхновение, изтъкани от много амбиция и хъс да бъдат добри в това, с което са се заели. Заедно със своята приятелка и ментор, треньора Катрин дават от себе си максималното, за да работят екипно и дружно. Много пъти срещнахме думата „семейство“ в поредицата и тя също не е случайна. Семейството е опорната точка в живота на всеки човек и негов най-силен помощник, пристан и утеха. Така е и за момичетата, които прекарват голяма част от ежедневието си в залата.

Продължавайте, момичета! Борете се винаги с този дух и успехите няма да закъснеят. Дори някой ден да решите да се занимавате с нещо друго, у вас ще остане дисциплината и упоритостта, с които много по-лесно ще се справяте с житейските превратности. Но танците ви дават нещо много повече от здравина на характера и на тялото – дават ви любов и отношение, а това е нещо изключително ценно и рядко в днешните, модерни времена.

Да се върнем към Лора. Тя е само на 14 години, от по-малките, ако можем така да ги определим. Започва да танцува от 12-годишна, тогава за първи път започва да се занимава с танци. Като при всяко дете много важно е посрещането в залата – там тя среща много мило и топло отношение, което се запазва и до ден днешен. Дори и свикнала вече с всичко в залата, тя си спомня с усмивка първите си мигове там – „Когато за първи път влязох в залата, бях много развълнувана. Всички бяха много усмихнати и мили“. Те остават такива и сега, когато имат доста общи моменти заедно. Съвсем логично е най-благоприятното отношение да бъде от Катрин, която за кратко се превръща не само в треньор, но и в голям приятел.

„Катрин за мен не е само треньорка, а и приятелка, която винаги е готова да ти подаде ръка и да ти помогне. Чувствам я много близка и мога да й споделя всичко, защото знам че винаги ще ми даде правилния съвет“.

Така също и момичета стават нейни съотборнички и другарки, ценни и верни приятелки – „Момичетата са като мое второ семейство. Много ги обичам и съм благодарна, че мога да прекарвам толкова хубави моменти с тях“.

Разбира се за 2-годишния си престой в тренировъчна обстановка, Лора има своите незабравими моменти – освен посрещането. Никога няма да забрави първия път, когато се появява пред публика. Това беше един от най-интересните въпроси, на който всяко от момичетата даде идентичен, но и много индивидуален отговор. Това е отражението на всичко търсено и в един момент реализирано.

Всеки артист живее за сцената, там личи душевността ми и неговият свят. Но пътят към нея никак не е лек, а напрежението понякога измества всяка рационална мисъл. За щастие, обаче, в повечето случаи всичко върви гладко – след върховния стрес остава само чувството на удовлетворение от собственото представяне. Ето какво си спомня Лора за първото си качване  на сцената: „Когато стъпих на сцената за пръв път, бях много притеснена. Страхувах се да не объркам нещо и треперех от притеснение. Но когато музиката започна, целият стрес изчезна. Чувството беше невероятно“.

Така с този миниуспех се затвърждава намерението и да продължава да се бори и да търси щастие в танцуването. „Никога не съм си мислела да се откажа. Винаги съм искала да продължа колкото и трудно да ми е било“. Нейните думи показват само, че където има желание, има и начин. Не може без усилие да търсиш себе си под слънцето. Още повече, че всяка от момичетата знае какво означава да бъдеш силен духом и никога да не се отпускаш по течението, водена от мързел например. Това да избереш да продължиш е наистина малка победа над съблазните на деня – когато много млади хора намират смисъл в това да се занимават с глупости и да кръстосват кафетата, вместо да правят полезни за себе си неща.

„Продължавам да танцувам, защото това ме прави щастлива. Когато танцувам, не мисля за проблемите си и света около мен, пренасям се на друго по-хубаво място“ – всеки търси начини да се отърси от стреса и от проблемите, колкото и малки да са те за едно дете на 14 години. Всяка възраст носи своето очарование, но и своите премеждия. И по-добре да намираш утреха в залата, отколкото на места със съмнителна репутация.

И макар трудно и болезнено в началото, сега танцуването е желано и търсено. То носи удоволствие, утеха и убежище от сивотата на дните.

Очаквайте в следващите ни броеве продължението на „Новите млади“ с най-интересните личности на Самоков, които правят и невъзможното дори да показват, че има надежда, има капацитет, има с кого да се гордеем. На такива хора трябва да правим път дружно всички, защото понякога единственото, от което те имат нужда е само една окуражителна дума.