Анелия Балабанова
Днес ви срещаме с Аглика Крушовенска. Вероятно сте я засичали по време на различни природозащитни акции. Да можеш и мислиш в зелено не е някаква самоцел, а нещо, което носиш в себе си. Защото човекът е част от природата и тя е част от нас. На това учи своите две дъщери. Вярвам, че човек дължи на природата и заобикалящия свят уважението и грижата, които очаква от тях. За жалост, ние често не живеем по този закон и се опитваме да подчиним света на собствените си прищевки и представи за комфорт. Това е път, който не води на никъде. Трябва да работим много, за да могат повече хора да осъзнаят тази тъжна истина и да потърсят как да променят начина си на живот.“ – споделя Аглика. Журналист и политолог по образование, общественик по душа, открил страстта към музиката. Има дългогодишен опит като активист в гражданския сектор. Работила по теми, свързани с интеграцията на малцинствените и маргинализирани групи в обществото. Сега ви представяме Аглика в една друга светлина-в ролята на говорител или по-модерното название пиар на „Зелените”. Тази роля тя изпълнява негласно в продължение на години, а от известно време вече и официално.
От явен природозащитник днес те виждаме в едно по-различно амплоа – като говорител и пиар на „Зелените”, къде са допирните точки?
Повече от 4 години съм активна част от „Зелените” и досега винаги съм работила за подобряване на комуникациите ни, първоначално предимно по сайта, фейсбук-страницата и другите социални мрежи. Отскоро поех по-активно работата с медиите. На практика няма много голяма разлика между това, което правех преди и сега, с изключение на по-големия ми ангажимент към медиите. Не мога да кажа, че природозащитата е първото ми амплоа – аз все пак съм дипломиран журналист и политолог, а не еколог. Ангажиментът ми към екологичните каузи по-скоро е въпрос на лично убеждение и стил на живот.
Бих искала всички ваши читатели да знаят, че работата ми за „Зелените”, както и работата на всеки един друг от нас, е напълно доброволна. Никой не получава възнаграждение нито за административна работа, нито за писане на текстове, нито за организиране на събития или водене на дела. Напротив – всяка година плащаме членски внос и често самите ние правим дарения, за да финансираме определени дейности. „Зелените” е една от малкото партии, които се финансират предимно от членски внос и малки дарения на членове и симпатизанти. Разполагаме с изключително малко средства за дейността си, които са несравними с тези на другите партии.
Изразихте една доста активна позиция по актуални и значими местни теми – функционирането на депото, предстоящото изграждане на ваканционни селища. Следите „под лупа” и случващото се на „Ридо”. Ще продължи ли тази линия?
Опитвам се да бъда в час с важните теми на опазването на природата в Самоков и района. Както навсякъде в страната, и тук има много тежки проблеми с бракониерската сеч, но също и със законната такава. Това, което се случи на „Ридо” през последната година, е скандално – планирана сеч на живи дървета, докато околностите са пълни с изсъхнала гора, поразена от различни болести. „Ридо” е градският парк на Самоков. Представете си да има подобна масирана сеч в Борисовата градина например. Мисля, че софиянци ще изнесат кметицата от кабинета й точно за няколко дни.
Много тежко е положението и с разделното събиране на отпадъци. Общината няма никаква сериозна визия по този въпрос, практиката е под всякаква критика. В радиус от поне 500 м в центъра на града има само една точка с контейнери за разделно събиране – тези пред училище „Митрополит Авксентий Велешки“ (и контейнерите зад Банята, които за мен са една точка, защото са на по-малко от 50 метра едни от други). За селата да не говорим. Как точно мотивираме хората да си събират и изхвърлят разделно боклука, след като няма достатъчно контейнери, няма информационна кампания, няма никакво усещане, че за общината тази дейност е някакъв приоритет?
А през това време строим мегаломанско депо, което да продължи да заравя боклука на четири общини под земята и да праща отровни води в язовир „Искър”. Светът вече не само говори, но и на практика прилага стратегията за нулеви отпадъци. А ние сме още в каменната ера по този въпрос.
Идеите на „Зелените” са много близки до разбиранията на всеки един човек, но като че ли не печелят достатъчно привърженици на национално ниво. Мнозинство, необходимо да се очертае една достатъчно голяма група, която да изразява ясно вижданията и разбиранията си и те да бъдат чути. Ще се промени ли това?
Има много хора, които се вълнуват от въпросите, свързани с опазването на природата, но за жалост, малко са тези, които са готови да действат, т.е. да направят нещо практическо, с което да променят политиката по отношение на околната среда. Например, всички са възмутени от изсичането на горите, но когато се организира публично събитие в подкрепа на тази кауза, идват едва петдесетина човека. Още по-малко са хората, които са готови да седнат и да напишат запитване до общината или министерството и да работят за прокарване на определени политики по тази тема. За такава дейност се искат доста познания, енергия и самодисциплина. Може би затова и много от хората не вярват, че „Зелените” можем да го правим, още повече – безкористно. Въпреки това очакват и изискват много от нас. А ние не сме нито държавна, нито общинска институция, нито сме финансирани по някакъв начин. Ние сме просто едни по-активни, по-мотивирани и по-смели граждани. Такива каквито всички трябва да бъдат.
Хората трябва да разберат, че идеите на „Зелените” не засягат само опазването на природата. Ние имаме цялостна новаторска визия за обществения живот, а не само за този на птичките и тревичките. Искаме политиката да бъде ориентирана към едно по-съвременно разбиране за обществото ни, в което растежът на икономиката не е самоцел, а се търси развитие, което не изчерпва природните ресурси и не разрушава екологичния баланс на планетата. Водеща цел за нас е да се намали употребата на изчерпаеми ресурси като нефт, газ, въглища и др. и да се премине към по-активно използване на възобновяеми източници на енергия, към истинско рециклиране на отпадъците, които генерираме в огромни количества и към постепенното им намаляване до нулеви стойности, каквато в момента е тенденцията в Европа. Хората трябва да бъдат заети в сектори, които развиват нови и щадящи природата технологии и които гарантират здравословна работна среда. Належащо е хранителната индустрия да престане да ни разболява с употребата на изкуствени торове, пестициди и химически добавки в храните. България спешно трябва да спре унищожаването на горите и планините си, защото това са не просто икономически ресурси, а единственият реален капитал, който можем да оставим на бъдещите поколения.
Колкото и малко избиратели да ни подкрепят по време на избори, тези теми започват да стават значими за много обикновени хора, бизнес структури, неправителствени организации, партии, като и за повечето общини и държавни институции. Ако това е така, значи нашата мисия е изпълнена успешно. Ние не целим участие във властта заради самата власт. Искаме политиките ни да стават реалност. Кой точно го прави – това няма особено значение.
Какви са лично твоите разбирания, свързани с опазването на околната среда и на какво възпитаваш децата си?
Нещата са прости и са открити много отдавна. За да продължим да живеем на тази планета, ние не трябва да рушим това, което не можем да поправим; не трябва да взимаме повече от това, което можем да й върнем; и трябва да се опитваме да оставим след себе си повече от това, което сме използвали. Защото то е взето назаем от нашите деца и ние им го дължим.
Всеки, който е бил сред дивата природа, знае, че тя е единно цяло, което милиони години е оцелявало без нас. За нещастие, някои хора са се отдалечили много драстично от естествения си начин на живот и като че ли са забравили, че са част от природата и че те са тези, които не могат да живеят без нея, а не тя без тях. Тези хора са забили нос в екраните на телефоните и скоростомерите на колите си и не могат да видят красотата, която ги заобикаля. Вместо това те гледат уж красивите неща по витрините, за чието производство изчерпваме ресурсите на Земята. Все едно да взимаш тухли от собствената си къща, за да ги продаваш на пазара.
Аз уча децата си да уважават и да ценят природата и те, за моя радост, приемат това за нещо напълно естествено. Събираме боклука си разделно, имаме компост в двора, ползваме кола, само за да стигнем до места, до които не можем да отидем пеша. Често излизаме сред природата, караме колело или ходим на планина и дишаме въздуха с пълни гърди. Те обичат да се качват на „Ридо”, да правим оборки, да лежим в тревата и да гледаме небето. Наскоро голямата ми дъщеря, която е на 13 години, ми каза следното: „За мен патриот е този, който пази и се грижи за своя дом. А моят дом е планетата Земя. Затова да се грижа за нея, това за мен е патриотизмът.”
Важно ли е човек да живее в хармония със себе си?
Разбира се, не знам да има друго по-важно нещо в живота на човек. Това, да станеш сутрин и, каквото и да ти предстои – добро или лошо, – спокойно да можеш да кажеш: „Това е моят път и аз ще вървя по него, без да се страхувам и без да съжалявам за каквото и да било; ще се уча от грешките и от постиженията си, ще се опитвам да вървя все по-уверено по пътя си и да бъда щастлив.“
Къде е мястото на музиката в твоя живот?
В момента музиката е едно от най-важните неща в живота ми. Преди малко повече от 2 години започнах да уча класическо пеене при маестро Иван Янков, диригентът на хор „Рилска песен“. До тогава почти не познавах оперната музика. Започнах да я откривам малко по малко, с нещата, които учех. И се влюбих напълно и безвъзвратно. За това време гласът ми се разви много, качи се с цяла октава (за незапознатите – човешкият глас обикновено обхваща около три октави). Вече работя върху много сериозен оперен репертоар и се надявам скоро да мога да покажа поне част от него. Разбира се, това е само началото – за да звучи добре едно оперно изпълнение, се искат много неща – сила, звънкост, подвижност на гласа, изравненост на звуковeте, правилно дишане и отличен самоконтрол. Това не се постига за 2-3 години, но аз съм щастлива, че стъпих на този път и открих един нов свят, че виждам развитието в себе си и, най-вече, че музиката стана неразделна част от живота ми.
