ОбществоРегионалниСамоков
Да избереш Самоков пред Малта или историята на един пловдичанин в Самоков
„Самоков 365“
Пламен Костадинов решава да се премести, заедно със семейството си, в нашия град преди 5 години, като купува една от емблематичните къщи в града – Бързановата. Непосредствено след покупката й, получава изключителна примамлива оферта от световен лидер в областта на спортните залагания, но решават, че в Самоков ще се чувстват по-добре отколкото в Малта. От тогава, детето и съпругата (също от нашия град) се чувстват страхотно, а Пламен работи предимно онлайн за българска IT фирма и развива сайта за местни новини „За Самоков“ като с охота признава, че е пил вода от Голямата чешма.
Пламен, какво Ви накара да изберете Самоков пред живота в Малта, София или Пловдив?
Със съпругата ми работихме за световни IT фирми в София, преди това бях относително известен журналист в Пловдив, а следвах в още един голям град – Лион, Франция. Идеята за преместване извън столицата назряваше в продължение на няколко години. Раждането на дъщеря ни ускори процеса и успяхме да разгледаме около 50 имота в региона преди да стигнем до извода, че именно Самоков е най-подходящото място за отглеждане на дете, социална среда за цялото семейство, относителна близост до София и с най-добрата питейна вода в България.
Какво Ви даде нашият град през последните 5 години?
Най-вече спокойствие и поглед отвън на процесите, които се случват в национален мащаб, а и идвайки от друг регион, критичен поглед върху ситуацията в самия град. Успях да си подредя приоритетите и да стана по-успешен и по-подреден в личен и професионален план. Проблемите, които видях на местно ниво и наличието на повече свободно време ми дадоха възможност да създам сайта за местни новини „За Самоков“, да започна да се занимавам с местна политика и да мога да прекарвам повече време със семейството.
Споменахте за проблемите на Самоков, как ги виждате като човек, който не е израснал в града?
Нито един град или село не са перфектни, Самоков също има своите проблеми. Най-сериозният е демографският, младите хора няма какво да правят тук и затова почти не виждаме хора между 18 и 40 години по улиците. Професионалната им реализация минава през билет за София или чужбина в резултат на срамно ниското заплащане в региона, а поради ниските доходи липсват инициатива за собствен бизнес (все пак за него трябва капитал) и респективно места, на които да се забавляват, защото няма кой да ги посещава и няма кой да ги създаде. Не виждам и желание за интеграция на ромското малцинство, нито от страна на останалото население, нито от страна на местната власт, а тази интеграция ще спомогне за един по-богат, по-балансиран и по-толерантен Самоков. Накратко казано, с малки изключения, липсват хората, които да създадат малък бизнес и да бъдат гръбнака на местната икономика, а имам чувството, че местната власт не прави почти нищо, за да ги задържи тук.
Общината не може да задържи младите хора насила в региона, какво може да се направи, за да остават младите самоковци тук?
Поколението, което расте в момента има изключително изострено чувство за социална справедливост. За тях връзкарщината, шуробаджинащината и нагласянето на свои хора са неща от миналото. Една отживелица, която няма място в наши дни и много от тях се разочароват от процесите протичащи в града ни, защото всички по-възрастни им обясняват, че друг подход за успех е невъзможен. В същото време подрастващите общуват със свои връстници от други места и виждат, че например в една София или Берлин успяват хора, които се трудят и имат качества. Младият човек е мобилен, има желание да рискува и ние ги губим, защото те усещат, че тук им трябва вуйчо владика, за да успеят.
За да завършим разговора ни малко по-оптимистично, можете ли да ни разкажете интересна случка от престоя ви тук?
Като се преместихме в Самоков смятах, че това е градът с най-малко сива икономика в страната. Независимо от търговеца, винаги получавах касова бележка за всичко! Отне ми няколко седмици да разбера, че това идва от разликата в диалектите и всички ме мислят за проверяващ. Не е особено оптимистично, но вече не е така, започнаха да ме познават и касовите бележки се разредиха до нивата им в други части на страната.