Да засадиш дръвче с любов!

Мария Галчева

Съботата ни дари със слънце, топлина и желание да бъдем полезни – 1200 коренчета черен бор намериха своя дом в покрайнини и в началото на грайградската зона Лаго. Всяка пролет онлайн формацията „Промени Самоков“ организира акции по залесяване на тези зони, които най-силно са пострадали от безконтролна сеч. Мами, татковци и деца, въоръжени с инструменти, направиха паметен деня си, давайки пример за всички останали. Това вече е обичайна гледка – малки дечица да бъдат неизменна част от подобни инициативи и самият акт заслужава адмирации.

Тази година направихме акцията съвместно с общинското лесничейство, които не ни пуснаха на същински терен за залесяване, защото не са имали технологично време да подготвят такъв, но ние ги призоваваме следващ път да има подобна готовност, защото нашето желание скоро няма да отшуми. И така, не приехме акцията като губене на време. Дано поне половината от тези дръвчета оцелеят. Заедно и този път се справихме, а станахме и нещо повече от съмишленици – хората, излезли с лопати и с готовност да дадат живот на малките дръвчета, станахме приятели.

Приказката казва, че един човек трябва да засади поне едно дръвче в живота си. Няма спор – така е, но ако тръгнем да изчисляваме, ще излезе така, че някои хора са засадили дръвчета за три живота напред.  А за действиието и говоренето – вероятно може да се изпишат цели томове. Излизайки от препоръчителните съвети на мъдрите хора за засаждането поне на едно дърво, можем да заключим, че част от самоковци живеят в свят, различен от реалния. Фактите говорят – винаги сме силни онлайн, ама дойде ли време да се хване лопатата – все някой нещо не е разбрал.

Интересен и подвеждащ показател е активността в интеренет и респективно във фейсбук. Щото ако не беше по друг начин, вероятно само самоковци щяха да се окажат фактор № 1 в революционно отношение, който да събаря правителства и да въдворява световен мир.  От толкова голям град, с толкова богата история са останли някакви отломки и сенки. Сенки на старите самоковци, които обаче не възхваляват, а обратното – заклеймяват наследниците си, защото със сигурност не на това са ги учили.

Помните, че миналата година направихме протест, подтикнати именно от състоянието на Ридо и Лаго, а на него протестиращите бяха по-малко от присъстващите полицаи. Какво ви говори това? Ние никога не сме обичали да срещаме проблеми в очите, защото взаимовръзките между нас приличат на свински черва. Всяко нещо е следствие на друго – обикновено съпроводено  с неизречения съвет – „Ти си трай“. Докато следваме мантрата „Ти си трай“, така ще е. Съдбата обича смелите, но Самоков не харесва различните и говорещите. Някак си му развалят комфорта. Състоянието и контингента на днешния град не заслужават тръгващите си от него да съжаляват и да милеят. Тези хора просто не го заслужават този град – на мимикриите и на притаения глас. И не бива да съжаляват.

Не ни е необходима акция по залесяване, за да разберем това. Организирайте, каквото щете, резултатът ще е същият – никаква съпричастност, никакъв интерес, никаква съидейност. Което още веднъж довежда до мисълта, че тук има особено силна концентрация на чешити на кв. км. И това не е смешно, нито  анекдотично. Това е жалко. Защото логично следва въпроса на какво учим децата си – на това да не се вълнуват от нищо или на тотален егоцентризъм.

Разберете – добрите примери в този живот са малко и трябва да се приветстват, да се посрещат и реализират. За тях да се говори без обичайните дози цинизъм и предварителна обреченост.  Не живеем сами – има поколения след нас. За тях оставят заветите. Добри или лоши. За добро или за лошо.