Казваме, че в България има Парламент, а забравяме, че е Народно събрание. Наричаме избраните от нас депутати, а трябва да са народни представители. И се разминаваме с тях, все повече и повече.
По определение, народният представител е човек, избиран от гласоподавателите в България, да ги представлява в Народното събрание. Според правилника на НС, той “може” да обяви адрес и електронна поща за контакти и информация, както и графика на срещите си гражданите. Забележете, може, сякаш тази връзка не е основно и водещо задължение, сред многото излишни привилегии. За мен народният представител трябва да познава района си и хората да го познават. Да е в непрекъсната връзка с тях и с кметовете на населените места и общинските съвети.
Затова, за себе си имам приоритет – постоянната грижа за интересите на гражданите от Софийска област и моя роден град Самоков. Това е една от причините да се включа в хлъзгавото състезание, наречено избори. Имаме примери в нашата история за истинска, достойна дейност на тази институция, която днес дори презрително мразим.
През 1879 г., в края на Учредителното събрания на Свободна България, Митрополит Антим Видински с гордост казва: “Направихме закони от Народа за Народа”. Направили са го истинските народни представители!
Дали ще ги запомнят по този начин днешните депутати?
Дали познаваме тези, които са ни представлявали досега?
Доволни ли сме като “не приближени” граждани? – Не.
Е, дано в бъдещето ни да се повтори достойното ни минало, а не опростачването и безчестието на настоящето.
КП “Изправи се!Мутри вън!” с номер 18 в интегралната бюлетина, преференция 102
Купуването и продаването на гласове е престъпление.
