Седмицата

Да бъдем откровени за некадърните шофьори

ptpМария Галчева

Това ще бъде един злобен коментар, свързан с човешката глупости по родните пътища.  А тя е доста широко проявена и има различни форми и размери. Може да се трансформира, прегъва, окачва, удря, да се кара, да мрънка, да е нагла. В неделя преди обед ПТП затвори бул. „България” в продължение на близо 5 часа. Причината на пръв поглед – отнето предимство.  Но след установяването на първичното нарушение дойде цял списък от други – неправоспособност, превишена скорост и т.н. Няма изненадани предполагам.

Когато повдигнахме въпроса, касаещ именно неправоспособните шофьори, отговорът на службите беше повече от лаконичен – трябвало да се засили родителският контрол. Да бе, дали?

Да не си мислите случайно, че своеволието на родителите идва от Марс – то идва от общата безнаказаност и безотговорност. Някой случайно да ви е реагирал на подаден сигнал за непълнолетен шофьор?

Ако имаше ред и се прилагаше върховенството на закона във всеки един случай, тогава надали щяхме да говорим за затягане на родителския контрол.

Темата за нарушенията по пътищата винаги ще бъде актуална, защото отровното жило на простотията по нашите географски ширини е безсмъртно.  Качил се той на своята трошка, която му е набор, примерно около 15-16-годишна кола, и ето ти вече е над тия простите, обикновените неща, какво като идея няма какво значат пътните знаци – нали познава стопа? Малко ли е?

Та, десностоящ бил другият, е, кво от това?

Какво от това, че нямам книжка, че нямам гражданска отговорност /това пък какво е?/, голям зор, аз съм над тия неща… Утвърждаването на този тип поведение с поглед встрани не показва нищо друго, освен тотална апатия. Не мога да го разбера.

Миналата седмица едно дете от моите стажанти е било блъснато с колелото си на кръговото кръстовище при държавното горско. Слава Богу, момичето ми е добре, но паднала на тротоара, водачът дори не си е направил труд да спре да види дали това дете е наред. Не се е установило кой е виновният. Отървала се е само с уплаха и едно синьо коляно. И споменът, разбира се. Дали е нормално това?

Защо всички се имаме за безсмъртни по пътищата?  Деца на по 18 години „пилят” гуми из Самоков вечер, когато е най-опасно и никой не ги вижда. Или се правим, че не ги виждаме – може ли такова нещо, питам отново, заставайки с цялата  отговорност, която мога да нося зад тия думи. Уважаеми родители, това са вашите деца, спите ли? Или мимикрирате?

Каквото и да направете, нека първа обща  грижа да е опазването на човешкия живот, защото само въпрос на шанс е да не стане някоя непоправима беля.  Дотогава – Бог да ни пази.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close