Учил се е от Сашо Груев, а сега играят един срещу друг. Бранко Миркович му помага със съвети
Анна Манова
Един от любимците на феновете на баскетбола, и на „Рилски спортист” в частност, играе с номер 21 в отбора. Той е само на 23 години, а вече е с доказани качества в спорта. Да, става въпрос за Дарин Иванов. Напоследък все по-често чуваме името на самоковеца, който с играта си дава повод за гордост не само на тима си, но и на съгражданите си. Млад, амбициозен и трудолюбив – все качества, които му помагат да изкачва стълбицата в професионалното изграждане на личността. Не обича да говори много за себе си, но стане ли въпрос за баскетбол – нещата вече се променят. Изпитва благодарност и уважение към всички, които са му посочили пътя към „Рилски спортист”, учил се е от Сашо Груев и Бранко Миркович и като всеки уважаващ себе си спортист, мечтае да играе в европейските грандове, за да покаже на какво е способен.
За начало един малко банален въпрос, но все пак без него не може – от къде започна професионалният ти път в баскетбола? Това ли беше любимият ти спорт и само това ли си тренирал?
Първо здравейте на читателите на вестник „Самоков 365”. Всичко започна в един учебен ден, бях в 3-ти клас, на 10 години. Тогава за първи път видях Ани Рудева, която ми даде едно листче и ми каза, че ако искам може да се запиша на баскетбол. Прибрах се в нас и реших, че ще се запиша и оттам тръгна всичко. Докато тренирах баскетбол, ходех от време на време и на футбол. Но един ден реших, че баскетболът е спортът, който ме привлича повече.
Кой е главният „виновник” за избора ти на спорт и на отбор?И как определяш школата на „Рилски спортист”?
Главният виновник за това да играя баскетбол, както вече споменах, е Ани Рудева. Изключително много й благодаря за всичко, което е направила за мен. Колкото до отбор няма как да не избереш „Рилски спортист”, това е отборът с най-добра школа и организация в България. Разбира се цялата заслуга за това е на президента на клуба инж. Петър Георгиев. Лично за мен школата на „Рилски спортист” е най-добрата в България. Тук има прекрасни условия, каквито няма почти нито един клуб в страната. Не на последно място в школата има много добри треньори, които се грижат за нас като свои деца. И тук е моментът да благодаря на всички тях – Ани Рудева, Васил Николов, Ерик Радев, Борислав Трифонов, Росен Барчовски, Людмил Хаджисотиров, Иван Лепичев, Петър Клечков и младите треньори Йордан Янков и Даниел Клечков.
Какво поддържа желанието ти да се занимаваш със спорт в България и в частност в Самоков?
Според мен един спортист, който няма желание да се занимава със спорт по-добре да не го прави, защото е загуба на време. Но нещото, което ме поддържа и мотивира е, че съм вкъщи, в моя град и всички ме подкрепят и се радват на това, което правя и съответно няма как да ги разочаровам.
Амбицията ли е водеща по пътя за успеха или усърдието и тренировките?
Без амбиция трудно се постига успех, но нещата в баскетбола са свързани. За да постигнеш добри резултати на мач, е плод от здравата работа, която си свършил по време на тренировките. Определено с труд всичко се постига!
Как би определил играча с номер 21 в отбора?
Не обичам да говоря много за себе си, но ще го кажа с три думи – трудолюбив, амбициозен и изпълнителен.
Какво ти дава и какво ти отнема спортът? Остава ли ти свободно време за себе си?
Спортът ми е дал много повече, отколкото ми е взел и никога няма да съжалявам, че съм избрал да се занимавам със спорт. През сезона тренираме здраво, защото имаме много мачове, но когато имаме почивка я използвам за себе си.
Какво определяш като своя силна и съответно слаба страна в спорта?
Като всеки спортист и аз си имам своите слаби страни, но ако ги кажа, ще е лесно за противника. Мисля, че една от силните ми страни е, че никога не се отказвам, дори да изглежда невъзможно.
В момента треньор на отбора е Росен Барчовски. Какви съвети и напътствия ти дава лично на теб и в частност на отбора? Критикува ли те? Какво си казвате преди началото на някое оспорвано дерби?
Росен Барчовски е мой треньор вече три години. От него съм научил много полезни неща. Той е много строг и взискателен, особено към младите, а едно от нещата, което изисква е да се дава 100% на тренировка. Дава ми съвети как да ставам по-добър и като всеки треньор критикува, когато нещо не е изпълнено, както трябва. Винаги преди мач ни казва да играем здраво и отборно и за хората, които са дошли да ни гледат.
Вярно ли е, че у дома и стените помагат?
Да, у дома всичко помага!
На кого се възхищаваш и от кого се учиш?
Като малък бях по цял ден в залата и гледах мъжкия отбор и мечтаех да стана един ден като тях. Тогава се учех от Сашо Груев и гледах неговата игра, а вече играем един срещу друг. След това дойде Бранко Миркович, който ми помогна много и продължава да ми помага. Това са хората, от които съм се учил най-много.
Какво не си постигнал още?
Има много неща, които не съм постигнал. Едно от тях е да стана шампион вНБЛ.
Когато си отстрани на скамейката, за какво мислиш най-често?
Когато съм отстрани винаги си мисля като вляза какво трябва да направя, за да помогна на отбора.
Имаш ли някоя нелепа и смешна случка, свързана с отбора?
Имам една запомняща се… бях най-малкият в отбора и ми направиха голяма шега за 1 април.
Кой е най-силният опонент на „Рилски”?
Мисля, че всички заслужават уважение, но определено най-много обичам да побеждаваме отбора на „Балкан” Ботевград.
Определят те като млада надежда и доста резултатен играч. Тази година изтича договорът ти с „Рилски спортист” – как виждаш бъдещето си оттук нататък? Имаш ли други предложения?
Да, тази година ми изтича договорът и не сме говорили за продължение, но има още време до края на сезона и не мисля за това. Важното за мен е да се развивам и да играя добре. Сега се чувствам добре тук и това е най-важното за мен. Да, имах предложение от друг отбор, но за мен „Рилски”, за момента, е на първо място!
За какво мечтае Дарин Иванов?
Мечтая един ден да играя в някой от европейските грандове като „Панатинайкос” и „Олимпиакос”.
