Даниел Тодоров:” Самоков и България винаги ще са в сърцето ми”

Мария Галчева

Даниел Тодоров е поредният ни гост в поредицата „Емигрантът”. Всички истории, които сме разказали, до една са безкрайно вълнуващи и за самите нас, и за техните разказвачи. Никой не може да остане безразличен към пътят на нашите съграждани извън България.

Той заминава през 2010 година за Обединеното кралство със студентска програма. И решава да остане там. При такива сериозни решения, предвид се взимат много фактори, както ще се убедите сами малко по-надолу в интервюто. Затова често питаме и какво хубаво като практика можем да вземем от по-развитите страни, защото никой не би бягал от хубавия и уреден живот.

Разбира се, всеки по различен начин възприема отдалечеността от родината и въпроса с бъдещето си и именно в това се състои най-трогателната част от „Емигрантът”.

Колко близки и колко далечни сме на такова разстояние днес?

От една страна, много близки, но от друга и много далече.

Преодолява ли се болката от напускането на Самоков и България? При теб как беше?

 Болка, честно казано, при мен нямаше, но Самоков и България винаги ще са в сърцето ми. Семейство, приятели, природа… Или каквото е останало от нея.

Какво се случи, когато за първи път стъпи на английска земя?

Какво се случи ли? Първият месец ми беше кошмарен малко и то не за друго, а защото попаднах на българи, с които трябваше да живея. Както се казва:„Каквото българин ти направи в чужбина, никой друг не може да ти го направи“. Но относно всичко останало – работа като работа. Живот като живот.

Какви са хората на Острова и има ли много емигранти? Разкажи ни за българската общност.

Има много българи в Англия и общността е много голяма. Даже миналата година българите се организирахме и направихме българско хоро в центъра на Глостър. Много хора дойдоха и беше супер. А сега се опитват да отворят и българско училище отново тук в Глостър, но доколкото разбрах им е трудно да вземат необходимите  разрешителни от българската управа… Нормално…

От колко време си там и как се случи заминаването?

Заминах през 2010 година с така наречените бригади. Сезонна 6 месечна работа и после обратно към България, тъй като за българи границите все ще бяха затворени и имахме право да пребиваваме само по 6 месеца в страната.

Какво работиш там и доволен ли си?

Сега работя в една пицария като асистент и шофьор. А моята приятелка работи в пекарна за българин, където правят различни неща като хляб, закуски, сладкарски изделия и любимите ми френски макарони. Обикалят много фестивали и пазари за храна из цялата страна и когато мога и имат нужда, им помагам.

Сравнявайки двете страни, какво имаме да учим от тях?

Сравнявайки двете страни, нашата представа за възпитание, маниери и как изглеждаме в очите на другите тук не ги интересува много, много. Дали  с калните ботуши ще обикалят магазините или ще са със скъсаните джинси и мърлявата тениска изобщо не ги интересува. И не е защото нямат пари, повярвайте ми. Тукашните богаташи не са като българските, не им е нужна охрана, не им е нужна G-класа, не им е нужна показност, за да си живеят добре хората.

А относно здравеопазване, образование и каквото и да било, България е на светлинни години от Англия.  Тук всичко става с едно-две телефонни обаждания или едно-две писма – ТОВА Е. Не е нужно да береш душа по опашки, да търпиш раздразнени лелки на гишетата или тромавата система на нашата мила република. На това аз му викам спокоен живот.

Как виждаш бъдещето си – там или тук? И защо?

Как го виждам ли, не знам. Но го виждам, като че ли за по-добро тук в Англия. А в България винаги можем да се приберем – да си починем.

България и Самоков остават ли в мислите ти?

Винаги, там е всичко. Семейство и приятели – всичко.

Връщането назад – по-скоро да или по-скоро не?

По-скоро не. Както казах вече, само за почивка е достатъчно.