Даниела Ангелова: „Човек е щастлив в своето човешко проявление на духовните си заложби”

Зоя Станкова

Даниела Ангелова е по професия психолог… По призвание човек, с едно намигване.

Занимава се със социална психология: организационна и индустриална психология; психология на длъжностната характеристика.

Води консултации и беседи за професионална ориентация, кариера, организационен мениджмънт, а също и изготвя личностни тестове. Занимава се с астрология.

Има издаден роман – „Необикновеното пътуване на Инифъл”, подписан с името Даниел.

Днес с нея ще си говорим за хората. За нас самите. Манталитета. Усещанията. Възприятията. Мисленето. Идеалите. Ценностите… Но нека и да започнем със самата нея и нейните занимания.
Множество неща се преплитат в твоите дни – психология, астрология, литература… Как се съчетава всичко и къде е балансът в различието?

– Животът е много интересно явление. Вероятно, желанието ми да го опознавам, разбирам, проучвам и да го живея, го прави различен за мен.

Да, преплитат се няколко науки, но те са възникнали от самия живот и затова са част от нашето ежедневие, бит, съзнание, природа, култура, манталитет, ценности. Човешкото желание и стремеж за познания, лекота, щастие, любов и благоденствие са мощна градивна сила, която е заложена в неговото естество.

Много неща са ми помогнали в живота – психология, астрология, литературата, спорта, музиката, пътуването, природата, взаимоотношенията. И аз, като повечето хора съм мислила, че ежедневните ми неприятности и дългосрочните ми мечти, нямат нищо общо с разни науки. Но, животът е най-голямата наука и той включва абсолютно всичко останало в него. Няма бързо и лесно познание, не може да се каже, че щом веднъж усвоиш дадена материя, то автоматично си готов, успял и знаещ. Аз  не спирам да се уча, но също и прилагам наученото до сега. Човек трябва да се развива непрекъснато, да се вдъхновява, да желае, да се мотивира, да пътува, да общува с природата и хората, а не просто да следва определени клишета и психологически нагласи, които са по-скоро инертни и неосъзнати.

Балансът е прост, но трябва да се съзнава и съзнателно да се постига. Никога да не забравяш, че каквото и колкото и да знаеш, винаги има още много за опознаване и преживяване, защото животът е многолик и пълен с възможности. Скромност, постоянство, положителна психологическа настройка, вяра и много работа, самоанализ и самокритичност –това е „рецепта” за баланс срещу суетата, мързела, отчаянието, болестите, унинието, омразата, завистта, гордостта и безсмислените ценности.
Като споменах различие, какво е да си различен, според теб?  Кое те прави такъв и защо?
– Ние, хората, не сме различни в проблемите и страданията си, но ги преживяваме и изразяваме по различен начин. Казват, че щастливите хора си приличат, а нещастните всеки по своему. И съм склонна да се съглася. Човешката природа като физиология и психология са напълно идентични с природата и космоса. Ако астрономията изучава външните тела, то астрологията и психологията изучават вътрешния свят и устройство на телата. Различията са само външни, а същността ни е идентична като вид и раса. Всичко е съзнание и като такова, то подлежи на опознаване и развитие. Всеки вид си има природа и съзнание, и ние като човешки вид сме подвластни и сме част от тази енергия. Но редом с това всеки индивид може да развива самосъзнание и самоидентичност.  Това наблюдаваме като различие в света. Различни хора са тези, които са изградили самосъзнание, характер, хора, които не спират своето развитие.

Както казах, ще си говорим за хората. Какъв е, а може и какво е, човекът днес – парче плът, парче душа, парче смисъл, парче същност или?

– Човекът днес не е много по-различен от човека в миналото. И преди, и сега, човек е плът, душа, смисъл, живот. Това което ни различава от хората в миналите векове е само начинът на живот, бита и културата, технологиите и принципите на взаимодействие. Като съзнание и самосъзнание, като потребности и душевни преживявания,  ние, хората, не се различаваме по нищо от предците си. Освен, че сме загубили усета, чувствителността и човешките си добродетели, увлечени и възпитани в завишени консуматорски потребности, амбиции, властност. И преди е имало, и сега има, хора които са надраснали своето време и общо съзнание, които с жаждата си за знания, творчество и добродетелност постигат висока съзнателност, дълбока душевност, деликатен усет и човешка чувствителност за себе си и света. Те са онези хора, които наричаме хора с характер и сила, с добронамереност и отзивчивост, със своя собствена автентичност и запомняща се харизма. Ние си мислим, че сме много по-напреднали в съзнанието си от предците ни, но аз смятам, че твърде много сме се отдалечили от собствената си природа, от човешките си ценности и потребности, от познанието за себе си, света, космоса и другите живи твари. Предците ни са били много по-близо до природата, отколкото ние, а това ни прави хладни, пресметливи, страхливи, надменни и бездушни, за което пък си страдаме, боледуваме, недоволстваме и нямаме истински ценности.
Има ли някакъв модел за душата, сърцето, чувствата, емоциите?

– Да, има структура, организация и хаос. Можем да го наречем тяло, душа и дух. Всяка нематерия може да се организира в определена структура –наречена материя – човешкото тяло например. Самата му организация е неговата психология –т.е. това е сбор от психоемоционални физиологични и мисловни нагласи и рефлекси, душевни или още етерни шаблони на възприятие, поведение, инстинкти, инертност. Това изучава всяка наука, а хаосът, за който говоря е дух, енергия. Ние го разчитаме като Бог. Много са представите ни и вярванията за Бог, това е цял отдел на човешко познание и няма да се спирам сега. Обаче, самата представа не е духа и самият дух може да породи най-различни представи. Ако трябва да го нарека Божествен „модел” – то ние го изучаваме като духовен живот, духовни закони, духовни принципи, духовен морал и духовно съзнание. Това е просто хаос – само хаосът е свободен и независим, само там има Абсолют и Той е навсякъде и по всяко време. Когато изучиш един модел, настъпва следващ и следващ, разбираш, че всичко е взаимосвързано и неразделно, че всяка отделна част е част от нещо общо. Така стигаш до съзнанието на единството и когато има проблем, независимо от какво естество –здравен, икономически, личен, социален, все едно, това означава, че някъде е нарушена връзката на единството и е настъпило някакво разминаване, различие, чувство за отделеност, за липса, за вина, за безсилие, безизходност, страдание.

Мисълта на човека ли е най-точната му формулировка в заобиколния свят?
– Човешкото същество не е само мисъл, но за съжаление в голяма степен мисловната дейност на човек определя неговото битие, развитие и щастие.

Казвам жалко, защото мисленето като психофизиология не е същото и като съзнание, а хората не правят разлика. За да изграждаш самосъзнание и самоидентичност е нужно да се опознаваш непрекъснато, да се самоизследваш, да анализираш, да се занимаваш със собствените си недостатъци, грешки, разрушителни емоции и поведение. Това е доста неприятно занимание за повечето хора и те предпочитат да скриват своите грешки и недостатъци, отколкото да се разбират, познават и променят. Те предпочитат да се самозалъгват в желанията и потребностите си, отколкото да се осмелят да потърсят решение и да положат усилия за съзнателно щастие и благополучие. Хората се страхуват от онова, което не познават – а на мен пък ми е интересно и макар, че не винаги е забавно, предпочитам да съзнавам и щастието, и проблемите, и провалите, и грешките, и успехите, преживяванията ми като човешко същество. Всяко нещо е непознато, докато не започнеш да го изучаваш и опознаваш. Чрез психологията, астрологията, музиката и литературата, чрез природата и нейните ценни дадености и ресурси, аз се чувствам едно цяло със всичко това. Социалните психолози изследваме възприемането и разбирането на човека от човека, като се опитваме да проникнем в тайните на междуличностната привлекателност, да открием основите на влиянието на един човек върху друг, както и да изучаваме проблемите на психологическия колективизъм.

Астрологията пък ми дава познание, именно в тайната на самия човек като същност и като личност. Психологията и астрологията имат голямо сходство и прилики, само езикът е различен. Обаче познанията са реални и могат да се приложат, да се изследват, да се „видят и пипнат” в живота.

“Не можем да разрешаваме проблемите, използвайки същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създали.”, казва Алберт Айнщайн. Мисълта проводник на съзнание ли е, на грешки, на идеи и смяташ ли, че основната й дейност е да служи за изразяване или има нещо по-дълбоко в нея?

– Пак казвам, който не се опознава и не разширява своите познания, умения, не ги прилага като опит, не се стреми към развитие на своите заложби, таланти, желания, мечти, интереси, който не пътува, не чете, не се забавлява – той всъщност не живее и няма как да разреши проблемите, защото по-скоро умело и без да знае ги създава. Мъдрост и възраст не са синоними. Аз познавам изключително съзнателни, творчески и градивни хора, на които годините им не съответстват на знанията, постиженията, щастието и развитието като самосъзнателни и социални личности. Хората се притесняват от своите слабости, недостатъци, грешки и емоции, вместо да ги изучават, споделят и да търсят причините за създаване на самия проблем. Защото за всеки проблем има решение и всяко взето решение създава следващите препятствия. Да не мислите, че има „пълно и равно”, безпроблемно и пълно щастие?! Да не мислите, че хората постигнали хармония и успехи в живота си нямат грижи и терзания?! Това е напълно нелепо и да си го помислиш означава, че много малко познания имаш за собствената си психология и същност. Странно е, че хората в България не са се научили на най-важното и просто нещо –да търсят помощ и да бъдат благодарни. Какъв е смисълът да се затвориш в себе си и да страдаш двойно повече, вместо да потърсиш помощ, да споделиш, да се допиташ, да проучиш, да изучаваш и да се поучиш от другите?! Мисълта е проводник на чувство, усет, емоция, реакция и поведение. Енергията си е енергия, но мисленето не е механичен – а съзнателен процес. А това, че съществуваме в човешки тела ни прави чувствителни, цялото тяло е изтъкано от сетива и органи, които да изразяваме физически – с допир. Технологията се развива, но това не бива да ощетява нашето физическо изразяване. Хората които живеят близо до природата, успяват да поддържат своето естествено здраве и усет, независимо, че не го съзнават. Да докосваш и да усещаш е най-ценното човешко изживяване. Не се лишавайте от това – прегръщайте, усмихвайте се, хванете нечия ръка, докосвайте природата, животните, хората.

Човекът е социална единица, на която обаче липсват ценностите в деня. Защото материалната ценност измества духовната?

– Там е работата, че човек не е просто социална единица, а преди всичко –същност, след това се оформя като личност. Това заформяне настъпва още с раждането му и протича през целия му живот. Бебето не е личност, но с раждането си в определена среда, семейство, народ и съзнание, то вече носи тези наследствени белези и „маркировка”, но редом с това носи и своя собствена идентичност. С времето и възпитанието, тези две линии – личност и идентичност се разминават или пък се припокриват. Има преходни и непреходни ценности –на едните казваме материални, а на другите духовни. И макар, че материалното и не-материалното/духовно/ вървят ръка за ръка, в днешно време надделяват материалните стойности за сметка на духовните придобивки. Обаче, в природата винаги има равновесие и едното не може за дълго да преобладава за сметка на другото. Затова и най-богатият материално в някакъв момент започва да губи придобитото, за да развива духовните си заложби и природа. Равновесието настъпва под една или друга форма за човека, чрез самия живот, обстоятелствата, случките, условията, поривите и желанията, които възникват. Хората се учудват защо обедняват, защо има несправедливост в света, защо има страдание и трагедия, защо няма равнопоставеност и повече разбиране, любов, здраве, щастие. Но, всъщност има непреходни ценности, които са били и ще бъдат валидни за всяко време. Те разбира се, не са материални, а изцяло духовни и се съдържат в човека. Светът е устроен така, че по много начини технологията и материалните продобивки ни отклоняват от същинските ценности – обич, любов, състрадание, великодушие, вдъхновение, ентусиазъм, творчество, разбирателство, подкрепа, съчувствие. И понеже вече преобладават материалните, природата си върши своята справедлива работа –като ни лишава от тях и ни насочва в истинската стойност на живота. Лошото е, че тук рисковете също са големи. Материално бедният човек може да се озлоби или пък да се омекоти от страданията. Но същото е, и с материалното богатство –някои се изкривяват, а други се развиват. Разбираш ли, в нашата човешка природа има двойнственост и когато това се опознава и разбира, човек съзнателно се стреми и си настройва живота в единство.

Идеалите са нещо много изкривено днес, светът ли, животът ли, ние ли сме ги изкривили до толкова, че те са обезобразени?
– Проблемът не е в идеалите, а в тяхното неразпознаване като такива. Изкривяването е непознаване на истината, неразбиране на човешката природа, духовните ценности, непознаване на собствената ти личност, предпочитания, потребности, избори и решения които вземаш или се отказваш да направиш. Има толкова излишък в желанията, породени единствено от страх и суетата на външния свят и обществото, в което живеем. Масовите емоции и предпочитания надделяват и вземат връх над отделната личност, човек не разсъждава, не търси, не анализира, не се интересува от собствената си същност, което е странно и дори неестествено. Научени сме на готови решения, на готови съвети, на готово мислене и готови емоции и преживявания. Това е стаден принцип.

Кое възприемаме най-лесно за себе си и най-лесното за възприятие ли е най-лесното в живота?
– Лесно няма в живота, освен пътя по нанадолнището… Не е лесно да се живее, но точно това му е хубавото. Ние възприемаме най-лесно онова, което желаем да възприемем, да чуем, да прочетем и да преживеем. Затова и за всеки е различно лесното. Ние имаме общоприети и собствени мерки за нещата. Спазвайки общоприетите и нарушавайки собствените си такива, можем да се почувстваме приети –но не и обичани. Ако спазим личните си, но нарушим общоприетите, можем да се почувстваме добре, но пък неуспели. Най-лесното в живота е когато си постигнал единство между общоприетото и личното, без да си се обезличил, но и без да си се скрил от обществото. Да си обичан и да обичаш не е лесна работа, но пък е толкова естествено за човека.

Светоусещането припокрива ли се по някакъв начин със себеусещането на човек?
– Отново стигаме до единството и разделението. Човек смята, че щом съществува конкретно усещане –то е логично да съществува и неговата противоположност.

Това е вярно и не съвсем. Ние опознаваме всяко нещо на части, така сме устроени, но пък всяка отделна част е такава от нещо цяло. Животът е като пъзел, който редим, виждаме само отделните парчета, но колкото повече го редим, толкова повече съзираме цялата картина. Именно тази взаимовръзка между разделението и единението ми е интересна. Мога да ти кажа например от едно твое определено усещане или мисъл –какво може да последва. Или от болката на определен орган да ти кажа какви емоции ще те споходят. Това не е нещо необичайно, не е някакво чудо, не е някаква магия, и не е някакво ясновидство?! Това е обичайна закономерност, също като сезоните, които наблюдаваме. Всеки знае, че след лятото идва зимата, и че преди да настъпи студът ще има преходен период –наречен есен!  Себеусещането е субективното усещане на човека в света – т.е. светоусещане. Понякога се припокрива и е в единство, а друг път е напълно разединено и различно. Едното съдържа другото, а доколко е в равновесие у човека, зависи от самия човек.

Била си на много места и ако трябва да сравниш българина в различните краища на България, различен ли той като човек, като манталитет, като възгледи и реализации?
– Всяка среда е условие за развиване на определен манталитет, възгледи, поведение и реализация. Да, намирам хората за различни в различните краища на България, но различни в своето изразяване и начин на живот. Самите природни и социални условности са причина и за определен вид психология и манталитет на живущите, развиват се опредена сетивност и потребности. Някога ми е било доста странно и интересно за тези психологически и чувствени различия. Понякога съм имала чувството, че отивайки в определен край в България, сякаш съм попаднала в странство, в чужбина. Наистина, бита определя съзнанието и съзнанието определя бита. Това е нормално, защото околната среда, атмосферните условия и природните дадености като среда налагат определени критерии, с които трябва да се съобразиш.

“Трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.” казва Сенека, а трябва ли наистина?

– Всеки човек сам достига до истината. Човекът е уникално творение на което му е дадено „задължителност” и „свободна воля”. Истината може да се казва, да се показва, да се преподава, да се напише, да се прочете, да се живее, но всеки един от нас ще го направи по свой уникален начин. Човек живее собствения си живот в живота и на другите. Всеки от нас има свой собствен свят, който изразява и живее в останалия свят. Човек е устроен така, че каквото и да изживява, чувства и мисли, той желае да го споделя и с останалите. От тази човешка потребност се поражда и желанието да живееш за другите, живеейки себе си.

Иска ми се да завършим нестандартно, затова кажи ми, ако имаше парче глина, какво би направила с него?

– Любов, любов, любов. Навсякъде търся обич, хармония, красота,  споделеност, разбирателство, приятелство, дружелюбност, ведрост, ентусиазъм, радост –с една дума Любов. И най-интересното е, че я намирам. На глината това й е хубавото, че можеш днес да направиш сърце, утре звезда, в други ден цвете и така нататък. Но всичко това ще бъде израз на Любов. Човек е щастлив в своето човешко проявление на духовните си заложби. И е глупаво да се лишава от подобно изразяване.