Общество
Данаила Колева и за изографисването на икони като лична молитва

Анна Манова
Преди няколко години, когато посетих Долномахаленската църква „Въведение Богородично” в Самоков останах много приятно впечатлена от цялостната обстановка там. Цареше уют и чувство на спокойствие. Когато се загледах по-детайлно видях чудесен иконостас изящно изрисувани стени и икони. В разговора ни с отец Михаил, който по това време отговаряше за стопанисването на храма, разбрах че са дело на съпругата му Данаила. Още тогава се възхитих на целия положен труд и на вложеното старание и отношение. И си казах, че един ден ще я потърся да ми разкаже в детайли за дейността си.
Данаила Колева от години се занимава с иконопис. Още като дете в нея се породил един вътрешен порив, който я водел основно към духовното. Без това да бъде осъзнато на тази крехка детска възраст. Но е задвижвано от родовата кръв и таланта, който всъщност тя наследява от своите предци. Но това, като обяснение на нейния интерес точно към тази специфична дейност, се случва години по-късно. Лутайки се между прагматичното – като добър математик да продължи с математика или да последва пътя на духовното, Данаила Колева се вслушва в тихия, но прекомерно искрен глас на сърцето. Така тя завършва богословие в СУ „Климент Охридски”, като наред с това изографисва икони. Голяма част от тях успява бързо да продаде и по този начин да улесни малко студентския си живот. След това има възможността близо 10 години да преподава богословие в най-голямото самоковско училище ОУ „Митр. Авксентий Велешки”, а в момента е преподавател по английски език и класна на 6-ти клас.
За това, че изборът макар и труден е правилен става ясно от големия набор изографисани до този момент от нея икони, както и безкрайната обич и всеотдайност с която говори за дейността си.
Да поемеш по пътя на духовното
„Още от юношеска възраст се занимавам с иконография. Спомням си, че бях в 8 клас, когато за първи път усетих вътрешно влечение да рисувам икони. Това беше периодът на 90-те години, когато всеки нещо търсеше. Едни се обръщаха към врачки, екстрасенси, други залитнаха към окултизма, трети се насочиха към духовното. Аз самата бях привлечена от идеята да рисувам икони, християнка съм. Не съм била запозната в детайли с религията, но като всички нормални хора посещавах църквата, палех свещичка, молех се със свои думи”, спомня си Данаила Колева. И наистина в това „ограбено” откъм духовност време едно младо момиче се насочва към нещо не толкова популярно и носещо материални блага на момента. Но дейност, която е специфична и се избира със сърцето. Тя е висша вътрешна потребност и прагматизмът на човешкия разум не би могъл да си я обясни с прости думи.
По това време Данаила Колева прави своите плахи стъпки по пътя на духовното. Свързва се с различни специалисти, художници. Разучава как се правят основите и грундовете. Започва да заменя обикновените и не толкова трайни лакове с такива, които са използвали старите зографи. „Започнах плахо, ходех по разни школи. В началото се занимавах с прерисуване. Усещах, че иконите стават все по-хубави. Имах и вътрешното чувство да рисувам икони. Нищо друго не ми се рисуваше. По това време моята баба ми сподели, че ние всъщност сме такъв род, който е свързан с църквата. Разказа ми, че нейният вуйчо е бил преподавател в Семинарията в Черепиш и че тя разполага с много сборници с песнопения. Насочи ме към Богословския факултет, където имало и специалност Иконография. Учех се на различни техники в изографисването до 11 клас и взех решение, че наистина искам да уча в Богословския факултет. В училище ми се отдаваше математиката и затова малко се поколебах дали да е икономика или иконография. Едното е плод на чистия разум, другото – одухотвореното. Започнах да се готвя и за двете. Но в крайна сметка кръвта си проговори и в мен надделя идеята за духовното”, сподели Колева.
И така пътят и продължава към религията. Записва специалност Богословие в СУ „Климент Охридски” и през периода на обучението си продължава да рисува икони. До момента на дипломирането си има изографисани над 500 икони. Това е нейният начин да изразява себе си, да се моли и да общува с Бог.
Родови корени. Банска нишка
Нищо в този живот не е случайно. И както казват старите и мъдри хора – човек от кръвта си не може да избяга. Това важи в пълна сила и за Дани Колева. Макар в детската си възраст нещо много силно да я е подтиквало да грабне четката и боите и да рисува точно икони, то не е било обяснимо. Но в годините нишката се разплита, за да даде нужните отговори. „Преди две години ми се случи нещо много интересно и запомнящо се. Разбрах нещо, което преобърна целия ми мироглед. Една братовчедка ми сподели, че мой прадядо е от Банската художествена школа – Велян Огнев. Историята му е много интересна. Той е завършил във Венеция живопис. Жени са за италианка, имат двама синове. Съпругата му умира и той заедно с децата си се завръща в Дебър, което по това време е българска част. Банскалии чуват за този майстор, който е иконограф и резбар. По това време те вече били постоили църквата „Св. Троица” и го канят да дойде. И той отива да твори. Докато това се случва в него се влюбва сестрата на монаха Неофит Рилски – младата и красива София. По-късно създават семейство и имат още двама синове, от което семейство е моят дядо. Банскалии не успяват да изплатят хонорарите на майстора, защото всичко е било много трудоемко и скъпо. Повече от 17 години се е трудил там. В замяна решават и му подаряват една къща, в непосредствена близост до църквата. И в момента това е Веляновата къща”, разказва Колева.
Тя тръгва с желание да проследи родовата си история. Къщата в Банско е все още запазена. „Тя цялата е изписана и невероятно красива. В нея има много неща пренесени от Италия. Намерихме много книги с интересни факти. В една от тях прочетох, че дядо ми Велян Огнев е обичал пъстрите дрехи, старателен е бил към детайлите и е изпипвал всичко. Все едно четях за себе си. Всъщност внукът на Велян Огнев, от страна на София, е бил комита, който се преселва в Долна баня. Жени се тук и неговата внучка е майка на моята майка”, разказва интересни факти Данаила Колева. Ето защо вече не намира за случен и фактът, че от 1999 година, в продължение на около 10 години е преподавала богословие точно в ОУ „Митр. Авксентий Велешки”.
”Раждането” на една икона
Създаването на една икона изисква търпение, смиреност, отдаденост. Тя е лична молитва и благодарност. Контакт с Бога.
„Това е сложен и дълъг процес, който е изключително приятен. Подбира се специално дърво – бреза или ела, което трябва да е добре изсушено и подготвено. Ако иконата е в по-голям размер на гърба и се поставят напречни дъски, което да я прави устоичива и да не се огъва при грундирането. Върху подготвеното вече дърво се залепва ленено платно. И след това се нанасят кръстообразно около 10 ръце грунд. Изчаква се да изсъхне. Старите майстори са се старали да има около 5-6 см. грунд. След това дъската се минава със шкурка, за да е гладка и отгоре се поставя образът. Старите самоковски майстори са издрасквали с остър предмет образа върху грунда. И аз следвам тази техника. После се нанася основният цвят. Като при някои от самоковските майстори ваденето на цветовете е от тъмно към светло. Малко преди финала се нанася златото, което е ореол, фон, части от дрехите. И на финала се прави восъчно запечатване. То е по специална технология. Така запечатана иконата може да издържи 200-300 години”, сподели спецификата на изработването на една икона , каза майсторката Данаила Колева.
Изографисването на една икона може да отнеме много дълъг период от време, но насладата за този, който я изработва е в това да остави нещо след себе си. Нещо, което е плод на творческата му мисъл, желание и талант. Един от може би най-големите обекти и своеобразно предизвикателство се оказва Долномахаленската църква в Самоков. „Когато преди 13 години отец Михаил пое Долномахленската църква тя беше много бедничка. Нямаше рисувани икони, освен иконостаса. Нямаше по стените стенописи и икони. Там ми се отвори и една голяма възможност за творческа изява. Първата икона, която нарисувах и подарихме ние като семейство се намира на входа на църквата. Тя и до днес е там”, спомня си Данаила.
Човек предполага, а Бог разполага. Животът на Данила Колева още от ранна детска възраст до днес е свързан с духовното и с християнската религия. Това завършва като магистратура, среща любовта пак в тази сфера, на това възпитава семейството и учениците си. И не на последно място твори с любов всеки ден, всяка възможна минута. Това е нейната цел и житейски смисъл.