Слайд категория

Графичната база в Самоков – единение на минало, настояще и бъдеще

Есовата къща е построена в средата на 19 век по модел на пловдивските възрожденски къщи. Стаите и притежават резбовани тавани и долапи, има огнище и хамам. Атмосферата на стария самоковски дух се усеща още щом се прекрачи прагът й. Днес там се помещава Графичната база, която представлява една хармония между дух и традиция. / ул. „Захари Зограф” 11/. След 2000 година ( 2006 – 2007) е ремонтиран покрив и прилежащи части с финансирането по проект „Красива България”

Това всъщност е къщата на Петър Есов, роден 1894 година. Той е бил ръководител на младежкото движение и на физкултурното дружество „Спартак”. Убит е на 27 септември 1923 г. от фашистите. 

Историята на графичната база в Самоков започва да се пише през април 1973 година по инициатива на Съюза на българските художници и с активното участие на известния български график – Зафир Йончев. Никак не е случайно, че точно Самоков проявява интерес към графиката и предоставя своето любезно домакинство, имайки предвид огромното значение на града ни и утвърждаването му като водещ духовен център още по времето на Българското възраждане. Самоковската иконописна школа, многобройните родове на зографи и резбари, първите печатни щампи са емблематични за българската художествено-пластична култура и бележат едни от най-върховните и постижения. Благодарение на съществуването на графичната база днес в Градския исторически музей, където се съхранява първата графична преса, внесена в България от самоковския художник Никола Карастоянов през 1828 година, възрожденските щампи съжителстват с една от най-богатите колекции от модерна българска графика.

Къщата, в която се помещава графичната база също е паметник от късното Възраждане. Реставрираната Есова къща, намираща се малко над „Легето”, е запазила духа и красотата на възрожденската епоха и днес допринася за онази приятна спойка между традиция и съвременност. И днес, ако минете по улицата, водеща към Митрополитската църква, ще видите Есовата къща в цялата и красота.

Безспорно е значението на графичната база в града, защото тя успява да създаде мост между две твърде различни институции – Съюза на българските художници и ръководството на един отделен град. И е полезно както за самоковската общественост, така и за развитието на съвременното изкуство.

Ако днес решите да се разходите и да разгледате графичната база и самата къща, в която се помещава, там с усмивка ще ви посрещне Иво Янакиев. Той е сътрудник в екипа, чийто ръководител е Гено Генев. На чаша ароматно кафе, поставено на малка масичка, той разказва част от спомените си. От дете се увличал по рисуването, бил е към разлини самоковски художествени школи. След това завършва Художествената гимназия в София. От 1993 година работи в Графична база Самоков, по покана на Гено Генев, име което се е утвърдило в областта с професионализъм и множеството си участия в български и чуждестранни проекти.

Атмосферата на стария самоковски дух се усеща още на прага, където погледът веднага попада на почиваща си в момента камина, а точно срещу нея кокетна малка маса и столчета приканват към сладки приказки. Точно над камината стои портрет на известния самоковец Зафир Йончев, пряко свързан с историята на самата графична база. Там сякаш времето е спряло за миг, но в оня добър смисъл на думата – когато се „изключваш” от „комфорта” на ежедневието и мисълта преминава към едно друго позабравено вече минало. Усеща се някаква носталгия и романтика. Разказът на Иво Янакиев продължава със спомен как преди години Старата къща, която е в битов стил и в момента известно заведение в града, е била едно цяло с Есовата къща. С времето обаче са се отделили и водят самостоятелен живот. Заради известното сходство в архитектурата и непосредствена близост, Иво Янакиев си спомня за една смешна случка, станала преди време. Както си работел един ден, чул че входната врата се отваря, когато отишъл да провери кой е, намерил две жени да седят на масата при камината и да чакат някой да им вземе поръчката. Извън комичните ситуации тук, в графичната база са идвали различни художници, а някои от тях са оставали в рамките на един-два месеца, докато подготвят изложбите си. Самата технологична част също отнема време.

„Идват тук различни художници. Познават града и базата. Технологията отнема време, защото първо се обработва камъкът, полира се, след което се рисува върху него със специални моливи и тушове, след това се подготвя за печат и се отпечатва. Това е т. нар литография. Моята работа е печатарството, това е занаят като всички други, както е грънчарството или бакърджийството. Важен е крайният продукт, в моята работа най-важното е да се удовлетворят съответните изисквания на художника. Творецът да си тръгне доволен. Всичко се подготвя по автентичната класическа технология”, разказва Янакиев.

Графичната база разполага с две печатарски машини. Едната е руска, офортна, която е предназначена за цинкови и медни плочи. Другата е литографската преса, която е сравнително нова, немска закупена по проект „Про Хелвеция” през 2001 година.

Самите камъни, върху които се твори, са специални и доста скъпи, набавят се от Германия, където е най-качествения варовик.

А на въпроса дали има приемственост, отговорът е повече от категоричен. Графичната база периодично се посещава от самоковските школи по изобразително изкуство, както от различни студенти. Тази година за трета поредна година „Тринадесет века България” ще осъществи своя пленер „Река на толерантността” там, малки и големи художници ще правят графики.

Дейността на графичната база се изразява в реализиране на графични произведения при гарантирани високо професионални и тясно специализирани печатарски услуги, провеждане на демонстрации, представяния и обучения, създаване на архив от графики, изложбена дейност, осъществяване на обмен с други графични центрове в страната и чужбина – създаване на международно сътрудничество.

В графичната база са създадени условия за пълноценна работа и пребиваване. Комбинацията от хотелска част и работни помещения позволява непрекъснатост на творческия процес. Модернизирането на материалната база и наличието на съвременна техника осигуряват възможности за печат на литография, метални техники, гравюра на дърво, линорез на високо професионално ниво. Базата е снабдена със специализирани графични материали.

Изложбите, представяни в Графичната база вече повече от 40 години са лицето на съвременната българска графика, защото базата в Самоков има своя популярност и в чужбина. Тук са показвали творчеството си графици от Япония, Чили, Куба, Холандия, Норвегия, Алжир и САЩ. За българските графици тази база отдавна е получила своето признание като най-добрата и най-предпочитаната в страната. Доказателството – няма голям български график, който да не е минал от тук – Стоян Цанев, Христо Нейков, Стоян Стоянов, Иван Димов, Златка Дъбова, Дечко Узунов, Румен Скорчев и др.

В списъка на международни контакти на графичната база в Самоков са – успешното партньорство с френската асоциация за изкуство „Арт-Диалог”, Париж; съвременен проект с център за литография „Тамаринд” САЩ, а през 1999 година графичната база печели проект за финансиране от швейцарската фондация за култура „Про Хелвеция”.

Графичната база е инициатор на изложби, представящи нейната продукция, които по традиция се провеждат в София и Самоков. Създадените в базата графики са важна част от колекциите на най-авторитетните международни изложби, организирани в България – биеналето на графиката във Варна и триеналето на графиката в София, а също така редовно участват и в редица значими графични форуми в света. Благодарение на базата се създава уникален графичен фонд. От момента на своето съществуване тя предоставя отпечатъци на всички, направени в нея графични произведения на Градския музей. Резултатът е една внушителна по своето качество и количество колекция, чието достойнство е, че непрекъснато се обогатява.

Основната цел на съществуването на графичната база е утвърждаването и като културно средище, разширяване на кръга на художниците, които работят в нея, задълбочаване на контактите и обмена в национален и международен план.

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close