Има нещо гнило в …България. Държава, в която непрекъснато говорим за етническа толерантност и търпимост, всъщност се е обърнала толкова много към своите и напоследък чуждите етноси, че е забравила кое е коренното и население. Непрекъснато се решават казуси с етнически турци, цигани, бежанци, а българите са потърпевшите от всяко погрешно взето решение. Почти всяко населено място, където едно пространство делят българи и цигани живее под високо напрежение ( разбирайте не на тока). Самоков, за съжаление, не прави изключение. Както се казва и ние сме в кюпа. Всъщност почти винаги ние сме начело на някакви събития, които са с неласкателен произход по наш адрес, а отскоро малцинствената група в града си има и собствен пълководец. Идилията е пълна.
Галим ги с перо, обслужваме им нуждите, плащаме им сметките, включваме ги в програми за интеграция, а те в замяна така са се облегнали на нашия гръб, че чак ни крадат и тока (виж. стр.2) Или ако трябва да се погледне хумористично на ситуацията – те не ни крадат, те си „пазаруват”.
Самоков стана синоним на проблемност. На всичко отгоре се появи и някакъв опит за натиск за толерантност не само към циганите ни, а и към турците, живеещи в града (бройка твърде малка за подобни желания) чрез искане джамията ни да стане действаща. Самоковци започваме да се чувстваме малцинство в собствения си град. А българите като цяло – малцинствена група в дървата си. Това трябва да се преустанови и да се изградят трайни правила, защото както е тръгнало след някоя и друга година, български няма да се говори в тази страна. Може всичко това да ви звучи грубо и крайно, но стига сме били нежни с проблемите!
