Бойчо Стамболийски
Прелестен априлски ден от далечната 1964г. Всички учениците от училище “Христо Максимов” в рамките на Седмицата на гората са на залесяване в падината между “Ридо” и прорязаните от дерета склонове непосредствено до бившето армейско стрелбище в посока запад, т.е. в най- южната част на местността, зовяща се още с турцизма “Герена”. Горните прогимназиални осми и седми класове копаеха дупки и засаждаха тополи долу на равните площи, а по-малките залесявахме с бял бор предварително подготвените тераси по западния склон.
През лятото лесничеите алармирали училищното ръководство, че засушаването има опасност да ликвидира младите неукрепнали насаждения. Повечето от учениците откликнаха на призива на учителите и заедно с тях в следващите няколко дни с лейки и кофи поливахме на най-застрашените от летния зной места.
За отбелязване е, че подобни пролетни и летни грижи и ангажименти учениците от тогавашното училище “Девети септември” нямаха. Тях в онези години с много усилия и доста по-евтина от сегашната система за импулсиране (чрез раздаване на безплатни закуски – кифли, банички и вафли) едва успяваха да ги склонят макар и не прекалено редовно да ходят на училище, за да не останат неграмотни и неуки. В годините след светлата дата 10-ти ноември пролича, че сизифовските усилия на власти и педагози в годините преди нея не са отишли съвсем напразно. Някои от някогашните питомци на школото и особено техните потомци, опирайки се на наученото, по доста “оригинални” методи направиха шеметни кариери в политиката, във фискалната, имотната, енергийната и не на последно място в дърводобивната и дървопреработвателната сфери.
От средата на 90-те години на миналия век и до момента съсипията на засадените от учениците гори и самозалесилите се северни поли под връх “Дъбова глава” не спира. Най-напред бяха изсечени тополите под предлог, че са престарели. Последваха зимни сечи с хуманна цел – за отопление на заселниците-гласопродавачи в узаконения вече и урбанизиран кв. “Герена”, умишлен палеж на масива срещу мотополигона и на друг югозападно от него, а понастоящем се сече посред бял ден и удивително прецизно по предварително поръчана дължина, подходяща за максимално уплътняване на ТИР-платформите, с които клиентелата извозва добитата дървесина.
Подобна участ сполетя и по – голяма част от създадения през 70-те години по инициатива на редакционната колегия на единствения по това време местен вестник зелен горски пояс около града, залесяван с доброволен труд на гражданите от всички възрасти. С вандалска гола сеч, която продължава и сега, се унищожи повече от 1/3 от смърчовия масив от дясната страна на пътя за Ихтиман, както и почти 100% от боровата гора отсреща. Рекултивираните чрез залесяване с бор и бреза кариери за добив на глина на бившата керамична фабрика за кратко време бяха напълно обезлесени с цел обезпечаване и удовлетворяване на все по нарастващите потребности на толкова ухажваните напоследък заселници от новия квартал.
Същото се случва и в местността “Катранджия”. След голата сеч на целия баир- източно от старото сметище- едва се дочака затварянето на пътя за достъп на гражданите в зоната чрез умишленото разполагане точно там на новото регионално депо и не закъсня старта на добивната капания около “Петте буки” и в други участъци наоколо. Боровете и акациите на Маркова трапеза не бяха пощадени.
Авторството в огромна част от споменатите похищения е общоизвестно, но те продължават. Изчезването на горите кой знае защо не води до лишаване на длъжностните лица задължени да защитават и умножават горското богатство от приличните им възнаграждения, премии и някои привилегии. На свой ред значителна част от общинските съветници, по принцип призвани да бранят обществения интерес в органите за местно самоуправление – общински съвет с нарочните му там комисии, заседават, лобират, без много-много шум и дискусии по проблема нещо решават, приемат годишния отчет на общинското лесничейство и често без да ги е еня за последствията, с приспана от някого чрез подходящи “аргументи” съвест, гласуват противно на обществените очаквания и интереси. За висококвалифицирания си и общественозначим труд те също получават възнаграждения. Възмездно (срещу заплати и бонуси) над гората бди и общинската администрация, естествено като сплотено единно цяло, но незнайно защо във всички случаи напълно безрезултатно.
Спокойно следва да изключим фактора „случайност” в процеса на обезлесяване на страната и на територията на община Самоков. След възкресяването и в хода на реставрацията на познатата ни от историята преди 1944г. стара обществено-политическа система в уродливата й съвременна неолиберална версия, от 1990 г. насам, наред с другите гибелни за нацията и държавата ни “преходни процеси” и “промени”, бяха извикани на живот и наложени като правилни и удачни редица новости в отношението към горите, включително и към залесяването. Същото беше доведено противно на утвърдилите се в предишните десетилетия полезни традиции и добри практики до един абсурден минимум, а за сметка на това, като негов необясним по никаква логика контрапункт, се практикува масово обезлесяване предимно чрез гола сеч на огромни горски площи. Отчетливо се забелязва, че унищожението на горите по този недопустим начин става и се търпи повече от две десетилетия и е издигнато едва ли не в ранг на неофициална, но стриктно и неотклонно практикувана пред затворените очи на държавните институции и местните власти политика. Резултатите от нея се наблюдават в цялата страна.
Самоковски район, особено след въвеждането в експлоатация на двете почти изградени предприятия за производство на пелети в града ни, ще стане елемент от класиката в жанра и много вероятно дори абсолютен шампион на Републиката по обезлесяване, както на глава от населението, така и на единица площ от територията на общината.
Нашият съгражданин по европейска линия, родом и вероятно с постоянен адрес в далечна все пак Италия – Масимилиано Пиколо, възнамерява целогодишно да преработва дневно по 100 – 150 m³ иглолистни трупи с дебелина от порядъка на 20 – 25 см добити в нашия район и да продуцира от тях за износ пелети- гориво за отопление интензивно рекламирано напоследък.
Така решил човекът, защото в неговата родина този продукт се търсел толкова, че той могъл да инкасира печалба повече от 30 – 40%, ако го произвежда тук, където работната сила е толкова евтина, а държавните органи необикновено сговорчиви, когато предоставят националните богатства. И друго – там на Апенините, в Италия, било строго забранено да се сече, а тук от Министерството, радвайки се на поредния чуждестранен инвеститор като на малко дете и вероятно оценявайки по достойнство известна негова аргументация, го били информирали, че там за където се е насочил има не толкова нужни иглолистни гори, от които може да добива десетилетия напред без да свършват. Това са част от мотивите, за да се стовари на наш терен инвестиция от 6 млн. и обещание за заетост на 60 – 70 човека, които правят някои наивни наши съграждани доволни и щастливи, без да си дават сметка колко гора ще изчезне. Що се отнася до обещаната заетост, инвеститорът на никой никога не е обещавал, че в неговото предприятие непременно ще работят самоковци. Горчив опит в тази насока имаме с дърводобивното дружество на един бивш премиер в реституираните му гори и една-две фирми облагородяващи града ни. Целият, или част от техният персонал трудно се справяше с българския език, но се слави с пословична уродлива лоялност и като контингент, чрез който ползващият го бизнес деформира целенасочено самоковския пазар на труда и поддържа ниско ниво на заплащане.
За да не остане по-назад, в района на бившето САМОКОВСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ АД, българско дружество инсталира оборудване и се кани да влага ежедневно по около 200 m³ от същата суровина, включително и от по – дебели трупи.
Едно изчисление при целогодишен непрекъснат режим на работа на двете производствени мощности показва, че от горите около града ни ще трябва да се изсичат за година по около 120000 m³ от този вид дървесина. Ако намеренията на инвеститорите са с хоризонт следващите 20 години, единственият очакван резултат от реализирането на тези два проекта и несъмненото запазване на сегашните мащаби и темпове на дърводобив за други нужди, ще бъде опустошаването на горите в тази част на Рила и предпланините.
За това как общественото мнение се манипулира най-безогледно, че пелетите са много екологично гориво, произвеждано от отпадъчна дървесина и за тиражирания мит за неговата висока енергийна ефективност – все неща безкрайно далече от истината, се налага специално разглеждане в отделна бъдеща публикация.
Неизбежно обезпечаването на тези две производствени мощности ще осигури чрез монополизиране и протекционизъм в полза на практически един оператор или на няколко свързани с него фирми при сечите в държавните и общински гори, което няма да се отрази никак добре на съществуващите местните дърводобивни и дървообработващи фирми, а за повечето от тях може да стане причина за приключване на дейността.
В колониалните страни по правило и горите, независимо че са изключително важно природно богатство, са апетитен ресурс и обект на хищнически грабеж от транснационалния капитал и от крупни отечествени предприемачи. Всички те, свикнали с него както с въздуха и слънцето, не намират за нередно увреждането на природната среда в особено големи размери с катастрофални последствия. Май точно това ще се случва и в нашата постепенно колонизираща се страна и за нещастие с горите точно в нашата община.
Местните власти, поради невежество или обработка с обичайни за съвремието ни аргументи, имащи способността да отварят всякакви врати, не съзряха никаква опасност за горите на територията на общината и както в повечето подобни случай не сметнаха за необходимо да споделят и не дай боже да обсъдят с обществеността намеренията със значими екологични последствия на споменатите инвеститори. Най-много, заради чисто формалното спазване на закона, да са поставили за малко на потъналото в полумрак табло в общината едно обявление, но и това не е съвсем сигурно.
Нищо опасно не вижда и “приятелското” на нас самоковци и топло обгрижвало ни неведнъж покрай натресеното ни регионално депо за отпадъци, съсипията на р. Искър, проектите за мини ВЕЦ и по редица други поводи Министерство на околната среда и водите. В отговор на писмо, адресирано до него, земеделското министерство, ресорните парламентарни комисии и областната администрация, министър Ивелина Василева ми пише без грам притеснение, че подчинената й инспекция РИОСВ през 2014г. е изразила поредното “компетентно” становище, че за предприятието на г-н Пиколо не е необходимо да се извършва оценка за съвместимост на проекта, а производството на пелети не изисква (поради лобистки пропуск от законодателя) прилагане на процедура за оценка на въздействието на околната среда, въпреки че десетилетия ще поглъща огромни горски масиви. За застрашените от изсичане гори нито дума! Сякаш те не са елемент от подопечната на МОСВ и инспекцията околната среда.
По кратката и престъпна пътечка двете държавни структури са решили да финтират самоковската общественост – няма процедура и доклад по ОВОС, няма обществено обсъждане, не се налагат както в случая с депото фалшификации за да мине доклада. Колко мило, какъв комфорт и привилегии за благодарните инвеститори! А на набелязаните за унищожение и мълчащи си за всичко самоковци наистина така им се пада.
Другият инвеститор, влязъл в ролята на държава в държавата, решил да не спази задължителния законов ред и да не уведоми компетентните органи за изгражданото от него предприятие, е поканен в инспекцията за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и срещу него е приложена принудителна административна мярка. Особени вредоносни последствия за него вероятно няма да има. След налагане на известни парични санкции и успокояване на духовете, както в предния случай сигурно пак ще се ползва кратката пътечка.
На свой ред доцент Георги Костов – зам. министър на земеделието и храните- в отговор на моето писмо заявява, че в Министерството не е постъпвало искане за съгласуване на изграждането, респективно суровинното обезпечаване на двете предприятия. Никак не личи г-н Костов като представител на това държавно ведомство да се тревожи, че става нещо нередно – изграждат се крупни консуматори на горски ресурс без консултиране и съгласуване с компетентните органи, за да се хармонизира добива от тази дървесина с възможните количества съгласно научно обоснованите горскостопанските планове и програми. Сега това не е причина за тревога в министерството в угода на инвеститорите, но утре когато за преработка ще започне да постъпва незаконно добита суровина заедно със законната, за да се достигнат проектните капацитети на строящите се две производствени мощности несъобразени с възможностите на горите, нещата ще са повече от тревожни. Ще бъдем свидетели на корупционни практики, гола нерегламентирана сеч и разбира се на повдигащи безпомощно рамене държавни чиновници, вечно оправдаващи се с някакви мъгляви причини за неуспехите си в борбата срещу похитителите на българската гора.
В резюме – до момента нищо обнадеждаващо в позициите на общинските органи и държавните институции във връзка с очертаващата се сериозна заплаха за заобикалящите ни гори. Безпокоя се и за обществената реакция по повод тази заплаха. Опасявам се, че едва когато стане достатъчно късно, някои хора пак ще позеленеят от гняв и възмущение, вероятно ще учредят и някоя градска партийна организация с подобаващ цветен код, ще подхванат едни странни борби с гарантиран неуспех, за да не вземе да се запропуква установеното статукво, наложено от корумпируеми институции и власти, закононарушители и сенчест бизнес.
