Анелия Балабанова
Корояд нападна стотици хиляди дървета из цяла България. С всеки изминал ден проблемът става все по-сериозен и заплашва водоснабдяването и околната среда. Масовото съхнене не пожали и горските територии в община Самоков.
Още преди няколко месеца 8100 дка гори са били изсечени в кюстендилска област заради корояда. Напастта се разпространява, защото е налице засушаване, което оказва влияние върху състоянието на дърветата. Нарушава се техният воден баланс, което отслабва жизнеността им. Това е фактор, който позволява на вредителите да нападнат дърветата. Върховият корояд е основният вредител и причинител на изсъхването на големи площи от борови култури. Короядът се вдълбава в кората и разкъсва проводящата тъкан на дървостоите и от там се нарушава хранителният и воден баланс на дърветата. Това довежда и до изсъхване, обясняват специалистите.
След Кюстендил, пламна и община Ардино. След това поразена беше и голяма част от родопската гора. 4000 дка иглолистни гори са поразени от вредители само в област Кърджали. Засегнати бяха и територии в Смолянско, Великотърновско, Габровско, Пернишко. Горски експерти настояват държавата да вземе спешни мерки заради масовото съхнене на иглолистните гори, което поставя под сериозна заплаха цели екосистеми и водоснабдяването в някои райони. Оказва се, че се касае за мащабен процес, който излиза извън пределите на страната и засяга огромни площи.
Според науката причините са комплексни и не може да се каже, че се дължи единствено на сушата, киселинните дъждове или корояда. Човешкият фактор също играе своята роля. В резултат на сушата се наблюдава цялостно отслабване на насажденията /конкретно дърветата/, което създава предпоставки за настаняването и благоприятното развитие на короядите – естествени организми, които съществуват в гората. Инж. Петър Чарийски – лесовъд в Общинско лесничейство – Самоков коментира, че от горските култури са засегнати предимно изкуствено залесените видове. Единственото решение за спирането на заразата е масовото изсичане на изсъхналите дървета. По думите на П.Чарийски след като това стане факт е добре ситуацията да се следи и ако има естествен прираст той да се толерира. „Там, където е расло, пак ще расте” – категоричен е той и като доказателство цитира спомените на Иречек, който през 1876 г. влиза в Самоков на път към Рилския манастир. Тогава нещата по отношение на горския фонд са изглеждали по един начин, а години по-късно картината е коренно различна.
