Анна Манова
Гиргина Рангочева е позната на повечето самоковци като лъчезарното лице на местната телевизия, спортната журналистка от вечерната емисия, като общественик, като част от политическия живот на града, педагог и по настоящем директор на спортното училище в града. Това е само малка част от богатата автобиография на Рангочева.
Когато идва в Самоков преди 35 години създава един от първите клубове по аеробика, където дамите имат възможност за един отрязък от време да се погрижат за себе си. Тогава бройката на желаещите приятно изненадва Рангочева. Самата тя преди това е била част от „златните момичета” по спортна гимнастика. Тренирала е също акробатика на пътека и лека атлетика. Като цяло по-голямата част от съзнателния й живот минава под знака на спорта. Ето защо, може би съвсем естествено, днес е начело на СУ „Никола Велчев”. Но както самата тя споменава, каквото и да се занимава влага голяма доза старание и любов.
В следващото интервю си говорим с Гиргина Рангочева за директорския пост, за журналистиката, обществената ангажираност и, разбира се, за спорт.
Как се чувствате в новото си амплоа на директор на СУ „Никола Велчев”? И какъв беше основният подтик към решението за явяване на конкурса?
За мен е важна подкрепата и одобрението на педагогическия екип и непедагогическия персонал. Вярвам в екипната работа и се надявам, че в интерес на всички е да вървим по един и същ път, да преследваме едни и същи цели – утвърждаване на училището като желано и харесвано. Винаги съм се отнасяла с уважение и респект към образователната институция и призваните да бъдат учители – съвременни будители. Така възпитах двете си деца, а сега и техните деца. С поведението и отношението си към днешните ученици искам да им внуша, че учителите заслужават признателност и благодарност за своята отдаденост, умения и знания, но това може да стане само в синхрон със семействата и обществото като цяло.
На директорския пост сте от началото на август, и макар да е рано още за каквито и да е било равносметки, все пак се усеща насока за промяна и за развитие на дейности. В тази връзка какво наследихте и какво е наложително да се промени? 
Да, права си Ани. Твърде рано е за анализ и равносметка. Аз ежедневно се запознавам с нови и нови страни на училището, с хубави и не дотам добри случаи или практики. Не мога да приема липсата на мотивация в учениците да израстват и в двете посоки – образователна и спортна, недостатъчната дисциплина, така присъща за спортистите, безпричинните закъснения, отсъствията, нарушените взаимоотношения /понякога приближаващи се до агресия/, недостатъчната заинтересованост на семействата от тяхното поведение и успеваемост. Много бих искала да въведем праг на успеха „много добър“, под който да не падат кандидатите за нашето училище, но не зная дали това е възможно на този етап. В гимназията, която аз завърших се влизаше само с отличен успех и помня, че бяха изключение тези, които завършваха с много добър успех. Единици бяха и тези, които не продължаваха образованието си във висши, а в полувисши училища… Като умерен оптимист ще допълня, че това време отново ще се върне! И СУ “Никола Велчев“ е дало на България специалисти в различни области, вярвам, че ще продължи да го прави.
Защо според Вас има неформално разделение на клубовете в училището? Защо няма клуб по баскетбол, например?
Трудно ми е да отговоря защо, понеже аз съм човек на обединението и никога не съм разбирала тези, които се стремят към разделение. Попитайте тях.
А спортове като сноуборд, баскетбол, футбол, лека атлетика, аеробика, волейбол и други, които имат сериозни успехи не само на национално ниво, в последно време, могат да намерят място в училището, стига клубните ръководства да декларират желание за това, гаранции, че достатъчен брой техни състезатели ще положат успешно приемните изпити за Държавен план – прием в 5 клас и попълване на свободните места в останалите паралелки.
Към какво са насочени Вашите професионални стремежи?
Имам толкова много години трудов стаж зад гърба си – в сферата на училищното и висшето образование, на туризма, в телевизията, в полето на обществения сектор… Време, в което упорито работих за името си. И сега желанието ми е да развия висок професионализъм, отговорност, обективност и справедливост в нелеката и изключително отговорна работа.
Липсва ли Ви журналистическата професия?
О, да, много… Тя ми е голяма любов. И сега, въпреки, че в училището има отговарящи за рекламата, медийните изяви, информацията в сайта и фейсбук – страницата, винаги, когато имам възможност, с удоволствие пиша. Изпращам на всички медии прес информация за събитията, в които нашите ученици са главни герои. То си е страст.
Имате богат опит в спортната сфера – като се започне от образование, курсове по спорт, спортна журналистика, директор на спортното училище. Но имате опит и в политиката. Къде се чувствате в свои води?
Не искам, а и не мога да ги сравнявам и степенувам. Всичко правя с жар и любов /дано си личи/, нека другите преценяват. За мен е важно към всичко да съм отговорна, компетентна и отдадена и винаги ще се стремя да бъда такава.
Как се развива спортът в Самоков като цяло? Имате впечатления от много години, може ли да направите един паралел?
Когато дойдох в Самоков преди 34 години, бях искрено, приятно изненадана, че без да ме познават, повече от 100 жени се записаха за курсовете по аеробика, които водех, довериха ми се като на първия в града инструктор по този приятен за „масова консумация“ спорт. Това означаваше, че та са умни, напредничави, уважаващи себе си, съвременни жени, които работеха, „въртяха“ семейството и домакинството, но намираха време и за собствените си нужди и желания. Масовият спорт не беше особено разпространен. Постепенно се засилваше интересът към фитнеса, джогинга, плуването… Тук колоезденето винаги е било на почит. Ски – алпийските дисциплини имаха сериозни успехи, а и вътрешна конкуренция. Биатлонът – също. Футболът – и той. Постепенно тези водещи спортове бяха изместени от други – борба, баскетбол, ски – бягане, мотокрос, спортна аеробика, сноуборд и пак биатлон…
В Самоков е имало голям спорт и винаги ще има – докато хора с големи сърца, които отделят време и средства подборът и работата сред подрастващите да е на ниво, професионалисти – треньори да работят с тях, те ще могат „да мерят ръст“ със сериозни конкуренти на сериозни международни форуми. Когато има държавна и местна политика – спортът ще го бъде!
От кога датира интересът Ви в спортната сфера?
От началния курс. Бях сред „златните момичета по спортна гимнастика“ на Софийски окръг. Тренирах още акробатика на пътека и лека атлетика – спринтови дисциплини, дълъг и висок скок. В гимназията в София бях във всички представителни спортни отбори за изключително масовите тогава училищни първенства. Признавам си, че ВИФ бе алтернатива на Факултета по журналистика в СУ „Климент Охридски“, но не съжалявам – получих изключително добро образование с богата обща култура. Останах там преподавател 5 години. Последваха спорт и спа центрове, учителски години, журналистически и то не само в областта на спорта.
Спортът е тръпка, взрив от емоции, феномен, който сближава, обединява и действа като безвреден допинг! Само който не е опитал – не знае.
Как се справя един директор с делегирания бюджет?
Дали има такива директори?!? Всички тук знаем каква е продължителността на отоплителния сезон в Самоков. Как да стигнат средствата от делегирания бюджет за нормално отоплени класни стаи, трапезария, общежитие и спортни зали? Или с цената на преразход, или с цената икономии, които да доведат до санкции за температури под допустимите… Не ми се иска да е така, търся решение и дано го намеря. Когато на децата им е студено, дали ще ги стоплям моите обяснения на тема „делегиран бюджет“?!? Учениците отдавна не са имали училищни екипи. Не са провеждали спортни и спортно – възстановителни лагери по начин, който правят това училищата с по-големи бюджети. Порасналите ученици протестират, че храната в стола не им стига. Но с 4.50 лв. на ден… Учителите ни са с най-ниските заплати сред образователното съсловие. Рядко получават допълнителни средства за 24 май, първия учебен ден, Коледа и те са несравними с тези в останалите училища. Бих била много доволна, ако това се промени!
Какво днес може да мотивира един ученик да посещава училище с интерес? И с какво трябва ежедневно да се бори един педагог, директор?
Ако семейството, обществото, институциите и медиите не се включат активно в промяната на мотивацията – резултатите ще се отсрочат. Ако само учителите говорят за важността и необходимостта от образование, опасявам се, че няма да бъдат добре чути. Аз получих първите си уроци за това от мама и татко и винаги ще им бъда благодарна. Признателна съм на прекрасните учители и преподаватели, на които попаднах и за които винаги мисля с признателност. Педагозите, в това число и директорите днес често се сблъскват с инертност, незаинтересованост, неграмотност… Ако преди години тези случаи бяха изключение, сега не е така. Преди броени дни пред мен застана ученик, на когото дори му бе трудно да формулира какво е станало с неговото демотивиращо отношение към образованието още преди четири години… Вероятно ще е трудно, но не и невъзможно събуждането на интереса към знание.
Имаше направена инициатива от страна на учениците да организират крос в помощ на Калин Иванов. Как възприемате такива прояви? Вярвате ли в доброто като цяло? Или то трябва да бъде възпитавано също?
Приех инициативата на момичетата безрезервно, с благодарност, че ги има и, че имат това желание. Помогнах с каквото можах – идеи, организация, сърце. Казват, че добротата или я имаш, или – не. Не съм съгласна. Ако известно време не е имало кой да ти даде пример в това отношение, никога не е късно да го получиш и последваш. Доброто побеждава не само в приказките, а и в реалния живот. Аз съм сигурна, че добрите хора сме повече от лошите и трябва да осъзнаем мисията да продължим да ги умножаваме.
И за финал – личното ви пожелание?
Преди всичко пожелавам здраве. Здравият човек може да успява, да побеждава, да се развива, да върви напред и нагоре. Никога да не се огъва пред препятствия и трудности. Забелязахте ли, че използвам спортни термини?
То е, защото най-сигурният източник на здраве е спортът! Спортувайте, укрепвайте тялото, но и ума, мили хора, защото тяхното съчетание и баланс са гаранция за усъвършенстване и възход.
