Мария Галчева
Това е момичето, което без грам притеснение бих могла да нарека „гражданин на света“. Заради местата, където ходи и най-вече заради интензитета на пътуване. Можем всички благородно да и завиждаме за този приключенски дух и за желанието да види и опознае все повече дестинации. Не се чудете – Гери е от Самоков, студентка е и само преди няколко години завършила Професионалната гимназия по туризъм. Както самата тя казва – след завършването на училище някак съвсем естествено решава да продължи линията на туризма в живота си.
Полша, Германия, Италия, САЩ са само част от страните, които е посетила, но списъкът с държави за посещение е доста по-голям. Този авантюристичен елемент в характера си, Гери съчетава с желанието да опознае, колкото се може повече култури. Което, разбира се, обогатява нея хилядократно и подхранва желанието за себеразвитие. Както са казали, няма значение колко стари са кецовете ти, когато ги разхождаш в Париж – приемете с намигване тази перифраза, която е много вярна по отношение на инвестицията в себе си.
Гери за мен, като автор на тази поредица, е истински пример за това как родното може да бъде носено в сърцето без да бъде накърнено и обичано до такава степен без да бъде заклеймявано. В промеждутъците, когато си е в България, нашата гостенка днес винаги се връща у дома, в нейния уютен пристан.
С голямо удоволствие ви представям Гергана Чолакова и нейния уникален разказ за света и за у нас.
Здравей, Гери, къде те намирам днес и с какво се занимаваш?
Здравей, в момента се намирам в САЩ, по-конкретно щата Уисконсин. Тук съм за втора година подред по програма Work and Travel, с J-1 виза. Ще работя 4 месеца в хотел, а след това ще пътувам около 1 месец до дестинациите, които нямах възможност да посетя миналото лято.
Как се разви животът ти след завършването на училище?
След като завърших гимназията по туризъм в Самоков прецених, че е най-добре да продължа да уча в сферата на туризма и кандидатствах само в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград. Причината да кандидатствам само там е защото е най-близо до Самоков и София, а също така, защото е сравнително по-евтино от София и в същото време има всичко, което ми трябва. Животът ми стана по-динамичен с много пътувания и нови приятели, от различни градове.
Ти пътуваш много – разкажи ми за пътешествията си и каква беше тяхната цел?
Да, пътувам често и по няколко пъти в годината на различни места. Започнах да пътувам на по-далечни дестинации, като Полша, когато бях на 17 години. Целта на първото ми пътуване беше представление на каракачански танци във Варшава. След това пътувах от училището по програма „Коменски – учене през целия живот“ в Германия, като престоят ми там беше един месец, в който имах възможността да посетя провинцията Саксония. След това бях част от още проекти на училище и имах възможността да посетя Полша отново, Латвия, а също успяхме да посетим Виена (Австрия), Прага (Чехия) и Будапеща (Унгария). След училище пътуванията ми предимно бяха с цел посещение на дестинация, като например – Холандия и Италия. Миналата година пътувах за пръв път в САЩ, пак по програма, като бях там близо 5 месеца.
Държава, в която прекарах пак 4 месеца, по програма „Еразъм+“ беше Португалия. Като целта беше обучение, което беше на английски, с възможност за изучаване на португалски език. Бих препоръчала на всички млади хора, които искат да пътуват да се възползват от „Еразъм+“, защото така ще имат възможността да посетят държава, с осигурен грант/стипендия, а и други държави по време на престоя им, а също и да имат възможността да видят как функционират/работят университетите в Европа.
Кое от „външния“ свят, ако можем така да го наречем, те впечатли най-много?
Като цяло най-много ме впечатлява това как самото пътуване въздейства на мен. Пътуването ми позволява да разширя мирогледа си и да видя света в различни светлини. След всяко едно пътуване, независимо кратко или продължително, срещах различно хора от цял свят, които стават част от моя живота, а също и още една дестинация, която трябва да посетя с причина. Още нещо, което ми е направило впечатление е при всяко едно пътуване мотивацията ми да правя нещо повече се увеличаваше, при което лично аз се опитвам да мотивирам хората около мен да пътуват и опознават.
Кое беше първото ти пътуване и лесно ли се реши да стегнеш багажа и да тръгнеш?
Първото ми пътуване абсолютно сама, без приятели или познати, беше миналата година в Италия. Бях на стаж ноември месец и спонтанно реших след стажа да отида в Рим. При което си закупих самолетен билет и си резервирах хотел. Преди самото пътуване бях притеснена, честно казано, но след като кацнах в Рим всичките ми притеснения утихнаха буквално за минути. Точно това пътуване ме изкара от зоната ми на комфорт, защото бях сама в друга държава без познати. Мисля, че точно това трябваше да ми се случи за да осъзная колко обичам да пътувам и защо го правя.
Иска ми се да те попитам и това – къде остава Самоков сред толкова много километри и как ти се вижда градът от дистанция?
Самоков е градът, в който съм се родила. Тук живеят родителите ми, сестра ми и племенницата ми. Където и да отида, винаги се връщам в Самоков дори и за 2 дни. Градът се развива в положителна насока, което ме радва изключително много. Всеки път, когато се прибера и ме е нямало около 4-5 месеца винаги виждам промяна, която ме впечатлява. Радва ме фактът, че е станал по-красив и сравнително по-чист, а също и се срещат млади хора с деца, което лично мен ме зарежда с положителна енергия.
Как се чувстваш ти самата? Бързо ли укрепва човек, когато излезе от семейното си гнездо?
В момента се чувствам по-добре и жизнена от всякога. След всяко едно пътуване се чувствам по-енергична за нови приключения, за опознаване на нови култури и за нови запознанства. Лично при мен това „семейно гнездо“ не помня да ми е повлияло някак, защото бях на 17, но след като „излязох“, почнах да разчитам на себе си повете, станах по-отговорна и гъвкава с времето. Като цяло започнах сама да се грижа за себе си и да вярвам на себе си повече от преди.
С какво би искала да се занимаваш занапред? Откри ли призванието си?
Тази година е последна за мен в университета и след Щатите ще се опитам да се дипломирам февруари, 2018 година. Плановете ми за момента са да запиша магистратура в София, която ще е около 2 години по специалност „Туроператорска и туристическа агентска дейност“. Това ще ми позволи да отида отново на програма „Еразъм+“ и така ще имам възможността да посетя още държави, които съм искала да посетя, но съм нямала време и възможност.
Много често сме свидетели на хора, предимно млади, които не знаят как да управляват живота си. Какво би им казала?
Повечето млади хора полагат усилия да балансират живота си и често са доста стресирани, когато се опитат да управляват различни области от техния живот – няма значение дали е бъдеща кариера, финанси, взаимоотношения с хора, здраве, фитнес, семейство, приятели и т.н. Точно затова е много важно младите да имат план, който да следват за да могат наистина да управляват своя живот. Съдейки по мен бих казала, че ако нямаш визия, която да следваш, каква е причината да направиш нещо? Каква е причината да пътуваш? Младите би трябвало да си отговорят на въпроси като: Какво ти носи радост в живота? Какво искаш от живота? След като вече имат отговор ще разберат приоритетите в живота им, които да следват.
Нещото, което бих им казала е да бъдат любопитни, да се образоват и да полагат усилия всеки ден да бъдат по-добрата „версия“ на тях самите, а също и да не остават безучастни от страни, защото в един момент ще останат разочаровани от себе си и околните. Simple as that.
Кое е нещото, което най-силно желаеш за себе си към този момент?
Нещото, което искам най-много за момента е да успея да посетя и държава в Азия, по-конкретно Камбоджа. Впечатлена съм от това, което предлагат и от „неочакваните“ съкрощива, които има. Мога да изброя много причини, поради които искам да посетя Камбоджа, но основните са да посетя най-големият религиозен храм, някога строен, а той е Ангкор Ват, да срещна и опозная хората, а също и пазарите, които предлагат street food, на които аз съм голям фен. Имам план това да стане края на Ноември тази година и силно се надявам наистина да се осъществи.
Коя е най-сериозната битка, изправила се дотук пред теб?
Не бих казала, че е най-сериозна, но все пак най-трудно ми е било, когато съм се опитвала да обясня на родителите ми и познатите, защо пътувам, защо не остана в София например да си намеря работа и толкова. Понякога ми е трудно да отговарям на въпроси като: защо не си останеш тук, тук са родителите ти? Защо пътуваш толкова често? И т.н. Най-вероятно отговорите могат да са лесно изказани, но в повечето случаи хората не ме разбират, дори с думи обяснено, но предполагам, че това се дължи на самия начин на живот. Аз обичам да пътувам, съседът ми обича да е в Самоков(например). Няма как да ме разбере, защото в същото време аз не разбирам него. И това пак се дължи на приоритетите ни, които се различават.
Има ли връщане и развитие за теб тук, в Самоков?
Да, най-вероятно, но не съм сигурна дали това е желанието ми за момента. Не бих могла да зная какво би станало след 2-3-4 години, но предполагам в един момент ще искам да се върна в родния ми град. За развитие – Боровец е насреща, все пак дава възможност за реализация в сферата на туризма, което е още една опция.
