Анна Манова
Проект „Емигрантът” продължава да намира самоковци в различни точки на света. Като цяло това е една поредица, за която ако кажем, че сверява часовника ни спрямо останалите развити държави в света, би означавало само едно, че нашият часовник или е счупен или е без батерия. Българите, и в частност самоковците, избрали различните дестинации общо взето се обединяват от това, че чужбина не е само по-висок стандарт на живот, но и по-големи възможности за реализация. И бягството обикновено с кратък срок на годност се трансформира в избор и начин на живот за постоянно. Или без обратен билет! А родината oстава само носталгичен спомен или място, което посещават за кратко, на гости…
По сходен начин изглежда животът на самоковеца Георги Янков. Той в момента живее в Дания и не къде и да е, а в Gentofte, кварталът, в които е роден един от неговите идоли барабанистът на известната банда Маталика Lars Ulrich. Самият Георги Янков е познат на повечето самоковци с изявата си на сцена като пианист и участието си в местните групи „Инцидент” и „Интегра”, а след това заедно с Момчил Мясищев участват в група Pro.Feel. Даже се шегува, че повечето хора го знаят като музикант, а не като инженер, какъвто е по професия.
Георги Янков е един от множеството примери за изтичане на мозъци в чужбина. В Дания той намира всичко онова, което търси – добро образование, добра работа, уважение. И така вече 6 години. Занимава се с последните технологии на пазара, а желанието му е да създава нови, но не тук, в страната си. За съжаление. Неговият съзнателен избор е Дания. И днес и утре.
За причините, за живота, за възможностите и реализацията в чуждото пространство, Георги Янков пред „Самоков 365”.
От колко време си извън родината си?
Вече 6 години минаха, откакто напуснах България за постоянно. 2009-та година вече много се говореше за настъпващата финансова криза. Можех да остана и да се пробвам да се боря или да замина и да си пробвам късмета. Но аз от много отдавна бях решил, че ще емигрирам. Още през далечната 1995, когато за първи път излязох извън България и отидох за един месец в Норвегия. Тогава разликата в стандартите и начинът на живот беше толкова поразителна, че аз си дадох сметка, че ние никога (или поне не в рамките на 1-2-3 поколения) няма да можем да ги стигнем.
Как направи този избор и защо точно на това място?
Всеки ми задава този въпрос. И аз сам си го задавам. Когато търсех начин да замина, аз се оглеждах за две възможности – работа или обучение. Тогава нямаше значение къде точно. Важното беше да бъде западна Европа – Германия, Холандия, Белгия, Швейцария, но най-вече – Скандинавия, защото вече съм бил там и ми хареса. Но също така две мои братовчедки живеят там – едната в Швеция, другата – в Норвегия. Аз пък взех, че отидох в Дания. Причината да отида там е, че намерих университет, който да отговаря на моите изисквания и очаквания. DTU (Danmarks Tekniske Universitet/ Датски Технически Университет) се оказа с един от най-високите рангове на техническите университети в света. Освен това открих специалности, които ми харесваха. И не сбърках. Попаднах на място, където можех да бъда оценен, да намеря хора, които мислят като мен и да постигна много повече. Открих университет, който освен знания, дава и култура. Място, където млади хора се срещат, обменят идеи и ги развиват. Място, в което се проектира бъдещето. Това е пряката причина. Но си мисля, че има поне още две, които са ме подтикнали да дойда тук. Едната е детската ми страст – LEGO. Всички знаят за какво говоря. Като малък имах много проекти свързани с тези конструктори. Сигурен съм, че са ми помогнали да развия моето въображение и конструктивно мислене. А LEGO е датска компания. Препоръчвам да прочетете историята й. Втората причина – ами това е родината на Lars Ulrich – барабанистът на известната банда Metallica. Като голям техен фен, винаги съм искал да посетя мястото, в което той е израснал и се е вдъхновявал. В интерес на истината, сега живея точно в квартала, в който той е роден – Gentofte.
Какво е за теб Самоков?
Самоков – това е мястото, на което съм се родил и израснал. Помня го още от средата – края на 80-те години, когато бях на 3-4 години. Мястото, където учих, където срещнах много приятели, където за първи път се влюбих. За мен Самоков е може би най-прекрасното кътче на планетата. Но също така – мястото, на което времето е спряло. Дори сега имам чувството, че той си е застинал някъде назад сред вековете и нищо не може да го помръдне. Място на спокойствие, но и място, в което човек не може да се развие. Или поне не много. Има невероятна природа, но май не можем да я ценим въобще и скоро и това може да го няма.
С какво се занимаваш там? Как определяш живота си в Дания?
Дойдох в Дания, за да уча и да придобия истинско образование – такова, което мога да покажа и да се гордея с него. Завърших магистратура. След това почнах да си търся работа. Но още докато си пишех дипломната работа се запознавах с много хора в университета, участвах в студентски организации и работех доброволно по проекти. Това ми се отплати многократно. За един такъв проект трябваше да снимам рекламно видео. Знаех как да го направя, но нямах нужната техника. Оказа се, че има хора в университета, които се занимават с такива неща и имат необходимата апаратура. Заснехме видеото. Хората останаха много доволни и като отплата ме препоръчаха. Започнах да се занимавам с видео заснемане на лекции като почасова работа, докато си търсех нещо постоянно. В крайна сметка така и не започнах работа в някоя фирма. За кратко време научих много неща за видео продукциите и e-learning (електронно обучение) системите. Започнахме да изграждаме автоматични системи за запис и стрийминг на лекции, онлайн системи за обучение, всякакви неща свързани с най-новите технологии, които могат да помогнат и развият образованието. В момента това го правя през моя фирма, където също така понякога правя и други мултимедийни проекти.
Но докато се занимавах с това, със същите колеги (двама датчани) започнахме да развиваме собствена фирма за електроника. Създаваме електронни продукти и системи за видео – най-вече live продукция. За 3 години успяхме от нулата (без никакъв начален капитал) да създадем фирма с клиенти като BBC, Google, NRK (норвежката национална телевизия), SVT (шведската национална телевизия), DR (датската национална телевизия), TV2 и DK4 (датски телевизии), и много други големи, но известни най-вече сред Broadcast индустрията компании. Този април (2015) бяхме в САЩ на най-голямото изложение за аудио/видео broadcast апаратура – NAB. Септември се готвим да ходим на подобно изложение в Амстердам – IBC.
В момента балансирам между двете фирми и в това отива по-голямата част от времето ми. В свободното си време чета книги, следвам онлайн курсове, опитвам се да науча датски (все още не го владея на нивото, на което искам). Миналата година си купих пиано и когато имам време свиря, пиша музика, записвам парчета. Това е нещо, с което много самоковци ме помнят – музиката и свиренето с бандите. Дори много от тях не знаят, че по професия съм инженер, а не музикант.
Животът си тук го определям като такъв, за какъвто винаги съм мечтал – да имам неограничени възможности за развитие. Място, където да следвам мечтите си. Заобиколен съм от изключително﷽﷽аничени възможности за развитие. Място, където да следвам мечтите си. Заобиколен от изклроятна природа, но май не можеючително интелигентни и умни хора, които постоянно ме “дърпат” напред – имам какво да науча всеки ден. Попаднах в среда, в която се оценява това, което правя.
Терминал 2 ли е единственото решение за теб като млад човек? Какъв е твоя съвет, изхождайки от личните си преживявания към всички, решили да изберат чужбина?
Няма универсално решение. Терминал 2 не е решение за всеки. Дори е за малцина. Много приятели останаха в България и правят невероятни неща. За тях животът там е ок. За да емигрираш, трябва да имаш силата и нагласата. За мен това винаги е бил изходът – единственият. Никога не съм се съмнявал, че ще го направя и че няма да съжалявам. Винаги съм искал да се занимавам с последните технологии, които излизат на пазара, а и дори сам да проектирам бъдещите. Нещо, което в България, ако не невъзможно, е много трудно. Просто мащабите са други, културата е друга, възможностите са други. Повечето емигранти се чувстват чужденци. Аз не се чувствам такъв. За мен светът е едно цяло. Ние, хората, поставяме граници, но всъщност земята е на всички. И навсякъде хората са хора. За тези, които могат да го разберат и могат да живеят по този начин – Терминал 2 може би е решението. За много хора само по-високата заплата е достатъчен стимул, за да заминат. Не искам да давам съвет на никого. Всеки решава сам за себе си. Най-важното е да следваме мечтите си и да успеем да ги реализираме там, където сме.
Ако трябва да направиш съпоставка между България и Дания – какви са основните прилики/ разлики?
Трудно е да съпоставям двете страни – България и Дания. Все едно да сравняваме ябълки и портокали – и двете са плодове, но… Ами като начало – и двете страни са в Европа. Културата и обноските са европейски. Т.е. няма културен шок, тотална разлика във взаимоотношения или възгледи. Но от друга страна се различават много. Дания е страната с най-висок стандарт в ЕС, България – с най-нисък. Цените на продукти, храна, облекло, електроника, уреди тук са горе-долу като в България (ДДС-то е 25%). Заплатите – тотално различни. Социалните системи – още повече. Много неща тук са базирани на доверие. Хората са много по-отворени към света. Всичко се случва много по-лесно. Сигурността е на невероятно по-високо ниво. Знам, че няма да ми се забавят плащания (заплата), мога да почивам, когато поискам, имам свобода. Профсъюзите стоят за гърба ми и защитават интересите ми. Обучението е безплатно и освен това е на много високо ниво. Като чужденец тук се чувствам повече “вкъщи”, отколкото в България – много по-сигурен и спокоен. Огромната разлика – ако тук помогнеш, ще ти се помогне и на теб. Не, че в България няма такива случаи, напротив – аз винаги съм попадал на такива хора, но както и по-горе казах – мащабите са различни. В България е по-вероятно да срещнеш използвачи и завистници, за съжаление.
Има две европейски столици известни с велосипедите – Амстердам и Копенхаген. Тук всеки има колело и огромна част от трафика е велосипеден. Можеш да срещнеш депутати, министри, шефове на големи фирми да ходят на работа с колело. Не е толкова престижно да се движиш с автомобил. Иначе повечето хора карат “нормални” автомобили. Разбира се, нови или почти нови. Изключвам почитателите на ретро автомобили.
България е страна, в която много неща могат да се произвеждат, но ние си ги внасяме отвън. В Дания почти нищо не може да вирее заради климата, но хората намират начини да отглеждат. Повечето плодове и зеленчуци се внасят. Но хората тук знаят как да се организират и изнасят “know-how”. Не случайно най-големите световни консултантски фирми имат огромни офиси и многобройни служители в Дания.
Завързват ли се приятелства на новото място?
Дали съм в България или в Дания няма значение – винаги се запознавам с невероятни хора. Лесно намирам приятели – никога не съм сам. Датчаните ме приеха така, все едно съм израснал с тях. Имам и няколко приятели българи тук, но не са много. По-скоро търся контакти с хора от други места. Запознах се с толкова много хора от най-различни места по света, че имам чувството, че мога да отида навсякъде и да се обадя на някого за по бира.
Прибираш ли се в Самоков? И когато си тук какво е първото чувство и мисъл, които те връхлитат? Какво разказваш на приятелите си като си дойдеш?
Прибирам се в Самоков. Рядко. Веднъж в годината и по принцип тенденцията е да е все по-рядко. Но това е първото място, на което отивам (след Терминал 2), когато се прибера до България. А и обикновено прекарвам повечето време там. Ходя в планината и околностите на Самоков – невероятно място, изключителна природа. А първата ми мисъл, когато го видя – “Тук нищо не се е променило”. Повечето ми приятели вече не са в Самоков – или са в София и другите големи градове, или са емигранти като мен. Малцина останаха и те знаят какво се случва с мен – поддържаме контакти онлайн. Та нямам какво толкова да разказвам. Обикновено пием бира и обсъждаме общи теми.
И все пак утре какво би избрал – сигурността на бащиния дом или бъдещето в друга страна?
Като обобщение на това, което казах до тук – избирам сигурността на бъдещето си в друга страна. В бащиния дом (родната страна) не се чувствам сигурен, нямам бъдеще. Не и това, което искам. Радвам се, че поех този път и знам, че никога няма да съжалявам. Отворих врата, която иначе нямаше дори да знам, че съществува. Животът ми сега е много по-цветен и интересен от когато и да било. И винаги ще продължавам напред – с поглед към бъдещето.
