Интервю

Георги Хаджийски – Трагично, че кметствата нямат самостоятелен бюджет

hadzhiyskiАнна Манова
Георги Хаджийски има богат политически опит зад гърба си. Една от първите му по-сериозни стъпки в тази посока е участието в създаването на Сдружението на инвалидите, на което става председател. През 2003 година по проект „Отворено общество” се създава голямо училищно настоятелство на училищата с деца със специални образователни потребности, където Хаджийски отново е в ролята на председател. Като по сериозна политическа дейност безспорно е участието му в създаването на ДСБ в Самоков, негов председател е от 2005 – 2010 година. Както самият Хаджийски подчертава в едни от най-тежките години за десните идеи, за които смята, че винаги има място и време.
На местни избори 2015 Георги Хаджийски се яви от една непопулярна партия по нашите ширини „Зелените” и всъщност неговата победа за кметския стол в село Драгушиново е и най-доброто постижение за местната структура. А едно от най-значимите му дейности е активизирането по темата с депото, изградено в непосредствена близост до Самоков и неговата категорична позиция против. Както и инициирането на местен референдум по темата, който въпреки множеството усилия и подписки не се състоя. До скоро беше в сферата на образованието, а идните 4 години му предстои да се доказва на кметската позиция.
Престижно ли е да си кмет?
Разбира се. Като начало бих искал да благодаря на всички жители на Драгушиново, които ми гласуваха своето доверие и по силата на техния вот станах кмет на нашето село. Престижно е, това не подлежи на коментар, особено, когато хората дадат властта на някого означава, че това е възможно най-престижната длъжност. Кметовете на кметства се избират пряко от съответните граждани, което означава, че имат пълното доверие на този, който са избрали. Мажоритарно. Това е демокрацията в действие.
Смятате ли, че шуменето около референдума за депото и дейността около него ви помогнаха да сте в момента на кметския стол?
Това е едно от многото неща, които съм направил за Драгушиново. По-скоро носи негатвизъм от страна на местната власт. Важното е, че хората оцениха това, което се опитвахме да направим. С 4200 гласа се печелят избори в Самоков, а ние ги събрахме в рамките на два месеца, това е огромно доверие от страна на гражданите спрямо нас. Успяхме да инициираме местен референдум, който както всички знаем беше предложен на разглеждане от ОбС и беше отхвърлен единодушно, което е парадоксално. Достатъчно е да излезе човек от Самоков и да попадне в зоната на нарегламентираните сметища. А какво остава като тръгне по пътя Самоков – Драгушиново? Цялата територия е едно голямо сметище. За промяна трябва политическа воля и първата стъпка е ромите да бъдат приучени да спазват законите, които важат и за нас. Социалната им интеграция е много трудна.
Това професия ли е според Вас или начин да проектираш собствените си възгледи за бъдещето на родното село?
В никакъв случай това не е професия. Всеки кмет носи своите професионални качества и възгледи на базата на това, в което е специалист. В тази връзка аз искам да съм полезен като социален работник и учител, искам да съм полезен точно по този начин. Да използвам тези мои познания за доброто на всички хора в селото.
Всяко село си има своите проблеми и специфики, какви са те в Драгушиново?
Те се виждат още, когато се излезе от Самоков. Прекалено видни са за всички. Първият е инфраструктурата и разбитият път, както й невероятната мръсотия около бившите предприятия „Любчо Баръмов” и „Мусала”. Следват дървените стълбове отстрани на шосето, които са опасани в мрежа от кабели. Разстоянието от Драгушиново до Самоков е по-малко отколкото от центъра на града до някой краен квартал. Но попадането в такава среда е изключително тягостно за всеки един човек. Навремето, когато бях ученик в ОУ „Христо Максимов” редовно се прибирах пеша до вкъщи. Сега това е просто немислимо. Определено е рисковано начинание. Улиците в селото са разбити. Друг проблем е битието на част от жителите, които живеят сами или са с психически проблеми. Има рушащи се сгради в самия център на селото. Не са малко нещата.
А ако все пак може да се степенува, коя е точка номер 1 от дневния ред?
Понеже от гледище на дейността си на социален работник изхождам от човека бих искал да се помогне на хората, които живеят трудно и в по-лоши условия. Да се провежда за тях социална политика. На самотно живеещи и на хората с психически отклонения също да може да се помогне. Имам идея да се направи един клуб на пенсионера и инвалида. Има налична сграда, която се руши, това е самото кметство, което е дало част от сградата си чрез Община Самоков да се стопанисва от местното читалище. Но това няма как да стане на този етап. Парадоксът на Драгушиново е, че на неговото землище има много фирми, а приходите отиват в Самоков, което означава, че община Самоков трябва да погледне с по-собено око на проблемите на хората от селото.
До каква степен кметовете на кметства могат да взимат самостоятелни решения? До къде се простират правомощията им?
Правомощията са регламентирани. Кметствата нямат самостоятелен бюджет. Положението е трагично и за всяко нещо се разчита на финансиране от страна на Общината. Пък в селата, в които има училище например, то има някакъв делегиран бюджет, пък кметството няма такъв. Би могло да се работи в тази посока. Отделен е въпросът ако това се случи дали съответните кметове имат опит и ще знаят как да разпределят средствата целесъобразно.
Като стана дума за средства не е тайна, че те за селата все не достигат. В тази врзъка възможно ли е с минимални средства да се постигнат максимални резултати?
Разбира се, ако тези средства отиват по предназначение. Има отворени доста програми по Европейския съюз, които дават поле за действие.
Какво обещахте по време на предизборната си кампания?
Да спазвам закона и да използвам закона в интерес на обикновените граждани. Това беше единственото ми обещание и смятам да го спазвам.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close