Култура

Георги Хаджийски за Драгушиново. И за шепота на преданията в землището на една ръка разстояние от Самоков

G HadjiiskyАнна Манова

Преди около една година излиза от печат първата книга, която представлява обобщение на историята и географското положение на едно от най-близките като разположение села от самоковско, а именно село Драгушиново. Автор на книгата е Георги Хаджийски, бивш педагогически съветник и настоящ заместник-директор на СОУ „Отец Паисий”. „Драгушиново или за шепота на преданията…” не е първата книга за автора, но желанието му е тя да бъде визитната картичка на селото, в което той живее и за което най-много милее. Като човек, принадлежащ на мястото, което описва, Хаджийски се старае да застане отстрани и да направи един цялостен научно–методологически обсег на селото, вплитащ в едно неизменно вървящите ръка за ръка легенда, хипотеза и историческа фактология.  Това е една краеведска книга, която е и апотеоз на местния патриотизъм.

Досега са правени опити за две книги, разказващи за селото, но те остават само в ръкописен вид. „Драгушиново или за шепота на преданията…” отнема на автора около четири години изследователски труд и в крайна сметка вижда бял свят чрез самофинансиране от страна на Хаджийски. За това как се издава книга и какво разказва автора в нея, вижте в следващото интервю.

 

Няма как да не попитам един може би малко изтъркан, но все пак важен въпрос – как се появи книгата? Каква е нейната лична история?

Идеята да се напише книга за село Драгушиново може да бъде датирана от около 70-те години на 20 век, когато са първите опити да се направи нещо подобно. Докато събирах информация за моята книга, която излезе миналата година, се оказа, че има правени повече от три опита да се напише книга с историята на селото, като те не са реализирани, но са останали в ръкописен вид. Изследвайки различни аспекти около историята на селото, се натъкнах на една много интересна книга на Крум Иванов, тя фигурираше като ръкопис. Той е бил учител в съседното село Злокучане, но е съумял да събере доста ценна информация относно Драгушиново и я е систематизирал. Истината е, че голяма част от неговите записки са около социалистическото минало, неща и факти, които отдавна са останали в миналото и едва ли са толкова интересни, но са част от историята. Доста интересна е и другата книжка, написана от Димитър Игнатов Домишляров, които е местен човек, бил е магазинер в селото. Той е бил, според мен, малко по-грамотен и е записал всичко, което му е разказала баба му. Неговият опит не е толкова обемист и значим, но все пак той се е опитал да напише нещо за историята на землището и в частност за неговия род.

Що се отнася до моята книжка, тя е като сборник с информация за природата и историята на Драгушиново. Идеята беше дадена като тласък при предишния кмет на селото и основният замисъл е да бъде използвана като негова визитна картичка и когато се участва в различни проекти.

Защо тези опити за книги не са видели бял свят?

Тези книги не са издадени може би по идеологически съображения. Едно време беше много трудно да се издаде книга. Аз също се сблъсках с редица трудности за правенето на моята, издадох я чрез самофинансиране, по простата причина, че не се намериха необходимите пари да се отпечата. За нищо не съжалявам. Важното е, че си заслужава!

Колко време Ви отне събирането на цялостната информация и оформянето и във вид на книга?

Около 3-4 години работих, но междувременно направих сайта на селото.

Да, Драгушиново е едно от малкото села в Самоковско, а може би и не само, което може да се похвали със сайт.

Малко са селата от самоковско и дори в цяла България, които имат свои тематични сайтове.

Голяма част от селата са обезлюдени и със затихваща функция. Какви са според Вас причините за тези необратими процеси на времето?

Драгушиново не е такова селище, защото миналото на селото е изключително силно свързано с това на Самоков. Фактически, според някои информационни източници, на които се натъкнах, се оказа, че самият Самоков е възникнал около драгушински самокови. Има достатъчно писмена информация и за Иван Драгушин, които е много колоритна личност още от времето на Средновековна България и тясно свързан с историята на селото.  В тази книга се позовавам изцяло на исторически сведения. Иван Драгушин е бил син на деспота цар Алдимир Смилец. А цар Смилец е единственият владетел от Средновековна България, който произхожда от южна България. Той води много упорита борба срещу татарите. Става български цар малко преди Иван Шишман, но пък е свален от заговор и неговият род изпада в немилост. Води живот на изгнаник. Установява се в нашия край, може би заради железодобива. Това е историческа личност. Неслучайно във всички сведения за сръбския цар Стефан Душан се говори за железодобива на Балканите. В момента се правят изследвания почти изцяло базирани  на документите, останали от Стефан Душан, защото си е имало определена технология за добиването на желязото.

В тази връзка какво нашепват преданията?

Искате да разберете смисъла на преданията и да узнаете езика на техния шепот?Те са прослава на човешкия стемеж към безсмъртие и живата връзка на човека с неговия род и вечността.

Откъде всъщност идва името на селото? Може ли да се каже с точност?

Когато турците са нахлували на Балканите, са кръщавали всяко село на името на неговия владетел болярин. Може да се каже, че Драгушин е останало почти дословно, чак до 19 век. Така е фигурирало във всички данъчни регистри. Това ме наведе към изследване на тази историческа личност, която се оказа, че е свързана с нашето село. И за която разказах малко по-горе в нашия разговор.

Кое оразличава Драгушиново от другите села в самоковско?

Топлата връзка със Самоков. Това помага за оцеляването. Както се казва – няма особена разлика между средностатистическия самоковец и драгушинец. Те имат сходна съдба. По време на Възраждането драгушинци са участвали във всички национални движения, в създаването на самостоятелна българска църква, за образование и за просвета. Докато го има Самоков, ще го има и Драгушиново. Съчетание на традицията и модерността също са в основата на оцеляването на селото.

Голяма част от живота Ви минава в селото. Какво се е променило от детството до днес?

Почти нищо не се е променило. Може би само бедността на хората е това, което се усеща като промяна. Когато бях дете, се строяха много нови къщи. Сега почти никои от селото не строи, само пришълци. Хората са демотивирани да обработват земята, въпреки че я върнаха се оказа, че е загубена връзката между поколенията. Няма го духа, който е карал преди хората да работят. Но аз смятам, че и самите хора са прави. Част от тях се опитаха да отглеждат повече животни, да обработват земеделските земи, но се оказа, че няма пласмент. Не без значение са и перманентните сблъсъци със социално слабите роми, което също е демотивиращ факт. Като цяло е изгубена връзката със земята и традиционния поминък.

Ако някой минава оттук случайно и иска да се разходи из най-близкото село до Самоков, накъде ще го насочите?

Все още има какво да се види, защото Драгушиново е живо село. Оказва се, че голяма част от топонимите, намиращи се в близост до него, са свързани със железодобива. Точно този занаят е дал имената на десетки местности. Има топоними с корен – рудеж, рудища, пещи от една страна, от друга са пък изцяло християнски. Това говори за духа на самото село, свързан с вярата.

И когато говорим за историческо минало, кои период, според Вас, е най-силен и съответно най-слаб?

Самата история е път, а не цел – била тя велика или пък – ниска, ето защо историята не може да бъде състезание с победители и победени – нейният дълбок смисъл е единствено в непрекъснатото преосмисляне на уроците й от всяко идващо поколение в името на битието на род и народ в безкрая на времето.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Check Also

Close
Close
Close