Христиана Видинова
Тази седмица ще ви срещнем със спортист №10 на град Самоков за 2016 година, а именно – Георги Околски. Самоковският ас в ски алпийските дисциплини стартира и този сезон успешно, а доказателството затова са медалите, които печели състезание след състезание, в и извън пределите на България.
Георги Околски е състезател на самоковския клуб „Боровец”, също така се състезава и за националния отбор на България, с треньор Димитър Христов.
Както той споделя в следващите редове, започва състезателната си кариера на крехката възраст от 5 години и дори когато си почива отново предпочита динамиката и движението. Практикува различни видове спортове, но само ските са с професионална насоченост.
За да разберете повече за него, състезанията и ските, четете в интервюто.
Здравей, Георги. Къде се намираш в момента, в подготовка за поредното състезание или се занимаваш с друго?
Здравей, в момента се намирам в Банско и съм на тренировъчен лагер. Имах малко почивка след състезанията и сега се подготвям за следващите.
От колко време тренираш ски алпийски дисциплини?
Още от дете. Започнах да се състезавам на 5- годишна възраст, а да тренирам от по-малък.
Знаем, че не само ти, а по-голямата ти сестра – Николета, е въвлечена в този спорт? Кой запали страстта към ските и на двамата?
Като цяло, родителите ни насочиха в тази посока. За съжаление, тя вече не се занимава със ски, но определено не съжалява за това, което е преживяла.
Колко медали притежаваш и има ли някой с по-специално значение за теб?
Не знам точно колко медала имам. Никога не съм ги броил. Всеки един, който съм печелил от състезания, е еднакво ценен за мен.
Тази година завършваш СУ “Никола Велчев”? Как съчетаваш училището и тренировките? След това накъде ще продължиш?
Да, тази година завършвам. Съчетавам ги по някакъв начин. Не е никак лесно, но се справям. Мисля да продължа да се занимавам със ски.
Какво се случва в главата ти по време на спускане? За какво мислиш?
Опитвам се да бъда спокоен и единствено мисля как да направя спускането по най-добрия начин.
Изпитвал ли си страх? Имало ли е момент, в който си искал да се откажеш?
Няма човек, който да не го е било страх някога, но всичко се преодолява. Имал съм много трудни моменти, но дори и за миг не съм си помислял да се откажа.
Кой е най-щастливият момент в твоята кариера? И съответно най-трудният?
Не мога да определя точен момент. Когато се стремиш към нещо, винаги е трудно, лесно – няма. Но ако си целенасочен и упорит – го постигаш, а тогава си най-удовлетворен и щастлив.
Какво ти дава и какво ти взима спортът?
Спортът ми дава много повече, отколкото ми взима. Учи ме да бъда трудолюбив, да бъда много търпелив, никога да не се отказвам, че не винаги всичко става както искаш, винаги да се бориш за това, което искаш. Да рискуваш и да правиш грешки, но да не се отказваш, и да опитваш пак и пак. Учи ме да се боря за това, което искам и нямам, и след това да го ценя. Единственото, което ми взима е повече време и някои лишения, за които, разбира се, не съжалявам.
Занимаваш ли се с нещо друго, освен със ските?
Занимавам се с много спортове, но само със ските професионално.
Какви са изгледите за 2017? Има ли нещо, към което се стремиш?
Винаги се стремя да напредвам. Сега основната ми цел е да подобря точките си.
Остава ли ти свободно време от тренировките, какво обичаш да правиш, когато си извън трасето?
Остава ми, макар и да е малко. Когато не съм на тренировки, обичам да излизам с приятели, да се разхождам и да практикувам някакъв друг вид спорт. Не мога да стоя на едно място.
За какво мечтаеш?
Като всеки спортист – мечтая да отида на Олимпиада.
Какъв съвет би дал на хората, които не събират смелост да се качат на ски?
Съветвам всеки един да опита и съм сигурен, че ще им хареса. Първо си сред природата на чист въздух и второ чувството е неописуемо.
Какво ще пожелаеш на читателите ни?
Пожелавам им да са живи и здрави, защото това е най-важното. И разбира се, колкото се може повече деца да се занимават със спорт.
