Зоя Станкова
Години наред пълен с енергия, отдаден на децата и работа си, Георги Машов възпитава в любов към музиката.
Повече за себе си, за школата по акордеон към Читалище-паметник „Отец Паисий-1859” и за децата, които са познали богатството на музиката ще ни разкаже самият господин Машов.
Какво бихте ни казали за себе си и работата си?
– Аз съм започнал в далечната 1976 година като преподавател по акордеон. Току-що бях завършил. Работех в музикална школа и същевременно свирех на един танцов състав към ДНА. Много голям танцов състав имаше там и бях корепетитор.
Тогава школата имаше над 450 деца. Музикална школа където имаше курсове по френски, немски, английски, акордеон – 2 класа, писано – 3 класа, китара – 2 класа и цигулка. Това са инструменталните класове.
Работеха доста хора. Бяхме около 10 души преподаватели. От София – Мишо Михайлов – известен писанист, преподавател е в НБУ и в музикалното училище.
Димитър Пацаджиев – виолист. Преподаваше цигулка при нас. Имаше необходимия кворум бройки деца и пътуваше два пъти в седмицата. Тогава работеше в музикалния театър „Стефан Македонски” като виолист.
Имаше много деца. Моят клас, а и тези на колегите, всички имаха над 35-40 деца. Аз имах 40.
Сега са доста по-малко, но радвам се, че за сметка на това са много качествeни деца.
Имаше един период, в който имаше така да се каже имаше „масова дресура”, но това е от една страна добре, защото, както казваше един мой бивш преподавател „Ако не станат добри музиканти, то поне ще се научат да слушат музиката и да я уважават като такава”, но и от там имахме много добри деца.
Иска ми се да се върнем назад във времето, да погледнем в децата, които са се реализирали в музикалните среди по един или друг начин?
– Имах едни ученици Емил Ников и Станислав Волев. Двамата играеха при Войн Войнов, бяха танцьори. Тези момченца свиреха страхотно. След като Иван Ников, един от моите бивши ученици, се отказа да е корепетитор на Войнов, те двамата станаха и корепетитори на танцовия състав. Ходиха с Войнов и в Белгия. Бяха направили много танци.
Първият човек, който завърши средно музикално образование е един мой племенник, Васко Асенов се казва. Той се яви на приравнителен изпит.
Всички музикални училища са от 7 клас пет години на горе. На него му дойде музата в осми клас. Аз го поощрявах и преди това, но той каза, че ще се опита в осми клас. Разбира се, обясних му, че тогава не е сигурно дали ще влезе, защото изпитът е тежък. Имаше вероятност да пропусне една година, но той беше много добре подготвен, имаше добър репертоар, яви се, приеха го и завърши с пълно отличие.
Той искаше след това да кандидатства в академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, но по семейни причини записа висшето военно училище в Шумен като там имаше среща с много добри музиканти. Един от тях е Иво Ралчев – племенник на известния Петър Ралчев и той беше работил с него. Доста награди взе като студент във военното училище и сега е много добър музикант.
Другият – Митко Пейчинов. Кандидатства заедно с Васко в Кюстендил. Приеха го и него в Кюстендил, но те се преместиха да живеят в Пловдив. Там завърши музикално училище и след това записа музикалната академия и я завърши – инструментален клас акордеон.
Любослава Лазарова. Бубето, за нея беше много тежък изпита. Бореха се 40 деца за едно място в музикално училище „Добрин Петков” – град Пловдив. След като го завърши продължи в майсторския клас на небезизвестния Иван Милев, който от няколко години вече живее в Щатите, а не в България. После тя се омъжи, деца, всекидневие и музиката премина на заден план, но тя е чудесна музикантка.
Стефан Божичков завърши петгодишния курс на обучение в школата и кандидатства във военното музикално училище в София, което вече го няма. Те готвеха кадри за военните гарнизони в България, където имаше духови оркестри. Той кандидатства с акордеон и продължи с обой (подобие на кларинета) и беше по разпределение в ШЗО Плевен. Там имаше военен оркестър, където Стефан работи може би пет-шест години, докато разформираха полка и разпуснаха и оркестъра.
Румен Иванов завърши, заедно с Яна Гоергиева и Михаела Цанкова, Националната хуманитарна гимназия в Благоевград и ги приеха и тримата с акордеон, бяха инструментален клас. И тримата завършиха в Благоевград.
Стефан Йорданов дойде в 5 клас и каза, че иска да кандидатства в музикално училище. Аз му казах, че за три години не се става така лесно музикант и още повече да кандидатстваш в инструментален клас е тежко и трудно. Той обаче отстояваше желанието си и наистина даде всичко от себе си. Кандидатства в Кюстендил, завърши там и мисля, че една година си даде почивка, за да му улегнат нещата в главата. След тази година кандидатства в Югозападния университет в Благоевград с акордеон, където в момента и преподава. Ориентирал се е изцяло професионално и е един много сериозен кадър. Работи страхотно.
Хуманитарната гимназия забравих да ти кажа подготвя инструментални класове, народно пеене, класическо пеене и хореография.
Данчо Грахльов завърши курса по акордеон и кандидатства в пловдивското музикално училище, където завърши. По настоящем е студент в Благоевград. Стефан му преподава. Мисля, че тази или другата година завършва. Много добър инструменталист беше той, а също и много хубаво пееше. Беше в музикалната паралелка при Даниела Георгиева. При мен се занимаваше инструментално, а при Даниела пееше, така че Дани е една компилация от музикант и оркестрант, всичко накуп. Занимава се активно с музика.
Самуил Павлов също завърши моя курс по акордеон. Той беше пета година, когато реши да кандидатства и кандидатства в средното музикално училище „Любомир Пипков” – София и тогава много интензивно трябваше да се готви, защото там критериите са много високи. Сами е от първите випуски, в които има вече акордеон, защото нямаше акордеон, а бяха само класически инструменти. Акордеон, народни инструменти – дървени, духови, от скоро време ги има тях.
Той участва в един конкурс, обявенот една американска фондация. Направи една рапсодия 7/8 за голям симфоничен оркестър. Тогава беше на 19 години и спечели конкурса.
Той в момента продължава в държавната консерватория, трета или четвърта година. Занимава се с композиция и го прави много добре.
Най-новото попълнение – Мариян Минчев, който преди месец кандидатства, но беше ходил и на пробни изпити. Той също като моя племенник – година по-късно, защото имаше някои опасения, но все пак убедих него и родителите му, че не бива да изпускат таланта на това момче. Мариянчо се яви на приравнителен изпит. Кандидатства. И го приеха.
Ирена Рогачева се готви за музикалната консерватория. В момента взема уроци при Добромир Митев. Оттук помагаме също с каквото можем, защото музикалната школа не е музикално училище. От основното образование няма как да скочиш да кандидатстваш във висше учебно заведение, което е много трудно. Тя ще се справи, а и мисля, че вече се е справила. Свирила е вече и на една от продукциите на Добромир Митев.
12 ученици от класа по акордеон са приети, което е голяма гордост.
Правите скоро 40 години трудов стаж.
– Догодина правя 40 години трудов стаж. Започнах 1976 година в школата. Завърших и дойдох тук. В началото беше трудно, защото ученото е едно на ръка, практиката е друго, работата с хора изисква невероятно търпение. Някои идват за удоволствие, други за да се занимават просто с нещо. Не всички са мотивирани да работят.
В момента имам и много малки деца – пет и половина, шестгодишни деца. Кристиян Трифанов, Борислава Пейчинова. Първокласници – Алекс Москов, Гошко Даганов.
Някои от последните успехи на малките акордеонисти, какви са?
_ В Стара Загора, в Калофер, взехме първите награди с Ирена и Мариян.
Ходим с фолклорни групи. В София пред НДК. На Бобфеста в Радуил ходиха две години подред.
В момента колко деца са в школата?
– Нормативът ни е десет ученици. Сега имам няколко малки много добри деца. На Ирена братчето – Митко. Иво, който също е много добро момче, а баща му е музикант.
Колко пъти седмично репетирате?
– Два пъти седмично репетираме по тридесет минути. Това е регламент, който знам, че не е само при нас в България така. Това е норматив за цяла България – тридесет минутен час. С големите продължаваме и по-дълго.
За приемствеността, за липсата на млади хора в съставите. Например Вие свирите във ВИГ „Лунни лъчи”, има ли как една школа по акордеон примерно да се взаимста с един такъв утвърден състав?
– Да. Ние имаме такова участие с Ирена и Мариян. В Хасково и в Самоков участваха и те. С тях направихме две песни – едната се казва „Типитин”, а другата „Драгиева чешма” на Йосиф Цанков.
Да разбираме ли, че все пак има приемственост между поколенията?
– Има приемственост, да.
И завършваме разговора с Георги Машов с надежда, че приемственост има и ще има и, че младите хора ще поддържат изкуството, града и себе си на едно достойно ниво.
