Пътешествието ни в други общини продължава и тази седмица. Представяме ви интервю с кмета на един от най-успешните туристически градове – Банско. За всичко, което ни липсва на нас, може би ще намерим панацея в неговите думи. Интересен акцент, който не беше включен в записа, а разменихме след това беше, че всички деца в Банско карат ски с безплатни карти за съоръженията, без да е задължително те да са част от спортен клуб. Изключително полезна политика от страна на самата Община и на концесионера.
Какво още е нужно на града и как успява да е водещ по отношение на посещаемостта, можете да прочете по-надолу.
Мария Галчева
На какво се дължи успехът на Банско – туризмът ли е гръбнакът на икономиката?
Една от първоначалните причини за успеха на Банско е това, че е град, който се намира на уникално място. Не е курорт във вида на Боровец и Пампорово, където си е строго ограничено и се знае, че има 10 или 15 хотела. Там пребивават туристите и обикновено не виждат нищо друго. Рядко има курорти и в такъв чист вид на запад – в Австрия курортите и пистите са в самите села и градчета. Аналогично е също и положението в Банско. За да бъде Банско такова, каквото е сега, определящо е това, че е жив град и когато туристът дойде тук, може да намери всякакви развлечения, усеща и духа на самия град и на неговите хора.
Ние тръгнахме късно като курорт – в смисъл такъв дестинацията е била по-популярна като лятна, но към края на 90-те години това се променя. Това помня от дете, когато тук идваха повече германци, чехи, поляци на пешеходен туризъм през хижите в планината. През 80-те години започна изграждането на седалков лифт, който и досега съществува и се опитваме да сменим, тогава се проведе първата балканска и европейска купа ‘85 година, а Боровец по това време беше доста по-развит. В този момент сегашната фирма-концесионер е отчела природните дадености и възможностите, които има Банско за развитие и през 95-96 година се създава едно смесено дружество между общината и фирма „Юлен” – т.е. създава се фирма „Юлен”, където общината има 12% участие.
До 2003 година тази фирма започва да изработва планове и концепции за развитие, докато се стига до изграждането на кабината и на ски зоната.
По въпроса с лифтовете има многогласие меко казано. Така ли е и как общината се справя с това?
Сложното при нас е, че се намираме в национален парк. Но като всяко нещо в България ние преиначаваме и това, защото никъде в закона за защитените територии не е записано, че се забранява строителството на спортни съоръжения. Това го има като вариант и след като минат всички ОВОС-и, оценки за съответствие и т.н. Минато е през целия този етап, през 2001 година се сключва концесионният договор между „Юлен” и МОСВ и започва изграждането на кабинката и ски зоната. През 2003-та година тя е открита.
Оттам насетне, още тогава си спомням, че Банско тогава беше едно малко градче, което се промени коренно десетина години по-късно. Продаваха се единични имоти – ниви и ливади – за по 10-15 евро на кв.м. С изграждането обаче на ски зоната, настана някакъв бум, който за мен е прекален. Бум на желание за строителство и за инвестиции. По моя преценка тогавашните управляващи не успяха да овладеят и да го вкарат в нормалните териториални устройствени граници. Затова Банско се разрасна в много отношения – имаме недовършени строежи, неоформена инфраструктура в новите квартали, но въпреки всичко, това са положителните неща за общината, които се случиха и са много повече от негативните. Изгради се една модерна съвременна ски зона с много добри писти и съоръжения. Мисля, че концесионерът си свърши работата и мога да кажа, че уцелихме на концесионер, който разви зоната и продължава да я развива като цяло.
Ще има ли градът втори кабинков лифт?
Това предвиждаме от години наред. Какво се получава на практика – парк „Пирин” се управлява чрез един документ, който се нарича план за управление. Този документ се изготвя за 10-годишен срок и подлежи на ревизия през 4-годишен период. Оттам насетне още през 2008 година Консултативният съвет за управление на парка, в който влизат всички кметове, чиито общини са на неговата територия, НПО-та, различни други организации правят преглед на плана за управление и дали изпълнява своята роля. Една от ролите на този план е и да съдейства за икономическото развитие на региона. Още тогава /2008 година/ се констатира, че планът е остарял.
Какво му е остаряло?
Тогава може да не са имали опит, защото това е първата по рода си концесия и първите по рода си планове за управление. В този план са изброени един по един съоръженията, лифтовете и пистите в момента и се казва, че повече не може да се строи. Това на практика блокира всякакво развитие и трябва да се промени като изискване в плана за управление, за да се даде възможност за развитие на ски зоната, разбира се съобразена с екологичната обстановка и законовите положения. Но оттогава досега няма почти никакъв пробив там. Преди две години, когато с огромни усилия все пак минахме промяната за плана на управление и през висшия екологичен експертен съвет, тогава пък правителството на Борисов подаде оставка. То беше поело ангажимента да промени плана за управление, така че да се разреши ново строителство. После дойде временно правителство, после ново, сега пак ново и сега пак сме на изходна позиция.
Какво плаши еколозите, според Вас?
Еколозите вдигат шум в цяла Европа, вдигат шум и в Русия. Но подходите са различни – в Европа се разбират по по-цивилизовани начини и с компенсаторни мерки, в други страни, които не са чак толкова демократични, не им обръщат чак толкова внимание. Но аз винаги съм казвал, че еколозите са една малка част от заинтересованите хора. Нещата така се поставиха в последните години, че едва ли не те са едната страна, а от другата страна сме всички ние, които искаме да имаме ски, туризъм и препитание. Не мога да кажа, че мнението на еколозите е по-важно от здравето на хората или от икономиката. Така че аз призовавам и държавата, и всички общественици да приемат все по-малко тяхното мнение, защото не те са най-меродавните, нито най-мъдрите. Никой от нас не иска да съсипваме гората.
Освен на туризъм, на какво друго стъпва икономиката си Банско?
Туризмът е около 80%, по моя преценка. Тук производствата замряха. Много от местните хора решиха да се занимават с туризъм – всички семейни хотели, ресторанти, кафенета и магазини по един или друг начин се свързват с туризма. През сезона между 3000 и 5000 души идват тук на работа, което не е малък процент. Другата част, която за съжаление загива все повече и повече – това е дървопреработващият бизнес. Заводът за столове може би в един момент ще фалира, защото година след година запада неговата дейност. Но пък успоредно с това се изгражда друг завод, който да използва дървесината, която е налична тук като суровина и той ще използва квалифицираната работна ръка, която се освобождава. Имат завод за електроника, който се добре се развива, земеделието и животновъдството също. Общо взето е това.
Като типична туристическа община имате масирана реклама. На какво залагате при работата си с хотелиерите?
По закон общините сме длъжни да създаваме консултативен съвет по туризъм – формулата, по закон, е половината администрация на Общината като членове, другата половина са от туристическия бранш. Според мен общината няма място в това да рекламира бизнеса и туризма. Общината трябва да си събере данъците и да ги предостави лица, които по най-правилния начин да се справят с тази задача. За мен ще бъде много по-лесно, ако имаме една силна и действаща туристическа организация на територията на града с добра представителност. Този консултативен съвет по туризъм се събира поне два пъти месечно. Няма мероприятие или идея, които да идват при мен и са свързани с представянето на града и с харченето на средства, които да не съм обсъдил с хотелиерите. И когато те кажат – да, това според нас е добре, чак тогава минава към Общинския съвет. Това е еднакво полезно и за мен, и за тях, защото се чувстват отговорни.
Друго, което правим заедно с хотелиерите е, че на изложение винаги ходим заедно.
Как решавате кои туристически борси да посетите?
Консултативният съвет се събира и вади списъка с борсите и се казва къде да се ходи. Това важи и за международните борси – Турция, Полша, Великобритания, Израел. Каним туроператорите да дойдат при нас и има повече тежест ако лично кметът представя общината си на такова изложение, а когато туристите дойдат хората също ще са доволни.
Бюджетът от събрания туристически данък никога не стига, но ние от общината додаваме. Цялата ни туристическа програма е одобрена от консултативния съвет.
Когато има инвеститорски интерес към Банско, Общината създала ли е механизми, с които да съдейства през преминаването на процедурите и да не преминава през бюрократичната машина на чакането?
Все още не сме стигнали дотам, това е Законът за насърчаване на инвестициите, който създаде един друг клас инвеститори. Официално такова нещо нямаме. Инвеститорите в момента не са много. Големите инвеститори са много малко. Ако дойде някой, който е решил да строи апартаментен комплекс, не го поощрявам, защото имаме достатъчно такива комплекси в града ни. Но човек, който идва с предложение за спортни обекти, паркинги или обществени сгради винаги се толерира и нещата му вървят бързо.
В синхрон ли работите с Общинския съвет?
Да, по много малко въпроси сме имали разнобой, при положение, че там в момента се намират всички мои бивши съперници по изборите, включително и бившият кмет. Имаме противоречия, например опозицията не ми гласува бюджета, но така прави всяка една опозиция. Имахме търкания за синята зона, която въведох, ставайки кмет, но впоследствие се видя, че има някои недостатъци. Тогава събрах всички групи от Общинския съвет и дискутирахме предложения – направих нова наредба, старата отмених и новата се прие с пълно мнозинство, т.е. те са конструктивни, хора с опит и с тях се работи. Няма проблем, когато нещата се поставят принципно, решенията също са принципни.
Каква част от обектите се управляват от местни хора и каква от външни наематели?
И тук става страшно съотношението – и тук външни хора са наематели. Оказва се, че винаги има по-инициативни хора отвън.
