Култура

Георги Изворски и Силвина Белопойчева изнесоха беседа за духовното в Самоков

izvorskiМоже би името на Георги Изворски е познато на много хора, изкушени от духовното и търсещи пътя към себепознатието и които се изолират съвсем целенасочено от материалния свят, обгърнат в битовизми. Той е един съвременен учител, изпитващ необходимост да сподели всичко, което е преживял и научил, да го подари на всеки, който изпитва подобна потребност. Силвина Белопойчева е негова последователка, като и двамата се водят от учението на Петър Дънов. За да споделят своята духовна мисия както и виждането си за живота тук и сега те изнесоха беседа и пред самоковската аудитория. Срещата се състоя миналата седмица в читалнята на библиотеката. За първи път посещават града и се радват, че се намират в близост до Рила, която е много специално място, според тях.

Георги Изворски е родом от Божурище, потомък на древен български род, филолог, учител и журналист. В момента животът му е обърнат към духовното и както обикновено, това се случва след драматични събития, които преосмислят дните му. Оцелял е, защото вярва, че има мисия. Като дете баба му и майка му, които са били доста религиозни хора, са го водили на църква почти по задължение. Стъпвал е в святото място, без да разбира, без да иска, без да знае. Това пространство за него е било чуждо и далечно, въпреки това в детското му тогава съзнание се е запечатало едно послание от баба му: „Каквото и да правим, духът е водещ”. Смисълът на тези думи разбира доста по-късно. През 2002 година отива в Тетевенския балкан и там се отдава на отшелничество цели 6 години. През 2008 година се завръща и започва да води беседи, за всичко онова, което е премислил, почувствал и преживял. Изпитва тази потребност, която е водена от чисто чувство и безкористност. Силвина Белопойчева открива близост във вижданията им и тръгват заедно да водят беседи.

Интересни личности, които сякаш днес стоят извън или над времето, което според техните разбирания е турбулентно. Те са от малкото, които днес сеят лимец, житото на траките, най-древната пшеница. И определят лимеца като част от новата култура на България. Споделят, че в него има някаква особена енергия и затова хлябът, направен точно от него е специален, обреден. А тези, които го произвеждат не го правят за да печелят, а за да споделят мисията и да са продължители на нишката.

Основни теми на беседата, състояла се в Самоков, беше здравословното хранене и мисията на България. „Много пророци говорят за мисията на България. Те са казвали какво ще бъде, а ние го живеем. България първа ще мине по пътя си и този светъл пример ще започне от всеки от нас. Нека ние бъдем запалената свещ. България е едно прекрасно място за живеене, тук е идвал и самият Исус, 2000 години след него пак тук стъпва духовният учител Петър Дънов. Щом съм се родил тук, няма как да не служа на Господ. Не сме толкова бедни и нещастни, за колкото се имаме. Просто преминаваме през изпитания, за да се запази и тества духът ни”, сподели пред присъстващите своята философия Георги Изворски. В тази връзка Силвина допълни, че все търсим пътищата за спасението си далече, било то в Атон, Тибет или другаде, но то е всъщност е много по-близо до нас, отколкото самите ние предполагаме.

Георги Изворски обясни, че има съществена разлика между религиозен и духовен човек. Първият ходи на църква, като мисли, че му се опростяват греховете, а духовният мисли как да нахрани и помогне на някой. Духовният човек работи с добродетелите, това беше и основно послание на беседата, която беше събрала доста единомишленици на едно място, в Самоков.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close