Култура

Георги Видинов с четка рисува тайнството на природата

видинов2Анна Манова

Сякаш лек ветрец се прокрадва между клоните на дръвчетата, след това погледът се пренася покрай Джамията, фонтаните на центъра на града и поема в посока Бельова църква, а там някъде нагоре по пътя за Боровец срещате кола, която спокойно се движи в пространството, скрита сред величествени борове. И навсякъде топлина от цветовете на природата – небесното синьо, се закача с зеленото на дърветата, а там в далечината като запален огън се показва слънцето. Природни картини – тази хармония от усещания за близостта на дома и безкрайността на хоризонтите й са изобразени на платната на самоковския художник Георги Видинов.

Така във вторник /12.05.15г./ в Градска библиотека „Паисий Хилендарски” стана някак по-приятно и красиво от платната на твореца. Тогава се състоя откриването на изложбата. И макар  за автора тя да е 12 подред, винаги има какво да се види, какво да се усети и какво да се преоткрие. Акварелните пейзажи не изискват обяснение, те са мигновени печати на душата. И бягат от баналността на ежедневния и изхабил се от употреба въпрос: какво е искал да каже творецът? Той просто е чувствал. И това е повече от достатъчно.

„Георги Видинов е от творците, които успяват да докосват сърцата на зрителя. Характерна черта на автора е прецизността и тънкият усет към акварела. Така както музикантът създава музиката и писателят словото, за да описват действителността, така художникът чрез четката се опитва да разкрие тайнството на заобикалящия ни свят. Основните сюжети са природните, а върху тях творецът е отразил всичко това, което не само е видял, но и преживял. Георги Видинов е пестелив на думи, но многословен с картините си”, с тези думи главният библиотекар Албена Ихтиманска откри изложбата на художника Видинов.

И както запалените фотографи непрекъснато правят различни снимки, така художникът с четка в ръка „фотографира” в паметта си различни детайли, за да изпълнят иначе бледото платно в цвят, емоция и образ.

Но необходими ли са излишни думи, когато картините казват всичко? Основната цел на художника е платната му да „хванат душата на зрителя, да преживее тази радост, която аз съм изпитал”, казва самият Видинов. Той сподели пред присъстващите, че е настъпило дефицитно време. И все по-рядко и все по-малко обръщаме внимание на всичко това, което имаме като даденост. То ни е подарък, но подобно на ненужна вещ го отминаваме. А красивото е навсякъде около нас, просто трябва да позволим на притъпените си от баналности и ежедневности сетива да успеят да ги уловят – като прашинки във въздуха. „Красотата крепи човека. Затова неслучайно е казано, че красотата ще спаси света. А светът има нужда от спасяване! Рисуването е като огледало, в което се оглеждам. Проектирам на него чувства и емоции. Няма велики послания в картините ми. Но търся в тях хармония и красота. Без тях умът погрознява”, смята Георги Видинов.

В акварелите му, 50 на брой, можете да откриете багрите на природата, различни архитектурни паметници, пейзажи от града, любимото и родно село на художника Бели Искър и Боровец. Но сякаш преобладаващите платна са на различни точки от Бели Искър, защото самият художник  подчерта, че преоткрива Бели Искър и може цял живот да го рисува без нотка на отегчение.

Всеки, които има желание да се пренесе сред природата, макар в малкото и затворено пространство на библиотеката може да го направи и да посети изложбата на Видинов, която ще остане там един месец.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close